ilinИван Александрович Илин (16(28).03. 1883 (по други данни -1883), Москва, Русия – 21.12. 1954, Цоликон/Цюрих, Швейцария) е руски философ, писател и публицист, правовед, един от идеолозите на Бялото движение и на руския духовен патриотизъм Консервативен православен монархист и славянофил. Безпартиен. Автор на повече от 50 книги и 1000 статии на руски и немски език и други европейски езици, на над 100 лекции, огромна кореспонденция, стихотворения, поеми, спомени, документи.

И така, ти мислиш, че можеш да преживееш без любов: със силна воля, достойна цел, справедливост и яростна борба с вредителите. Пишеш ми: „За любовта по-добре да не говорим: няма я в хората. Към любов по-добре да не призоваваме: кой ще я пробуди в закоравелите сърца?…“

Мили мой! Ти си и прав, и не си. Събери, моля те, нетърпеливото си търпение и вникни в мисълта ми.

Човек не може да живее без любов, защото тя сама се събужда в него и го завладява. Тя ни е дадена от Бога и от природата. He можем произволно да се разпореждаме с нашия вътрешен свят, да изхвърляме едни душевни сили, да ги заменяме с други, да насаждаме нови, които не са ни присъщи. Можем да възпитаваме себе си, но не и да се разрушим и да се изградим отново по свое усмотрение. Погледни как минава човешкият живот. Детето се привързва към майката – с потребностите си, с очакването, с надеждата, с насладата, с утешението, с успокоението и благодарността; и когато всичко това се събере в първата и най-нежна любов, то определя неговата съдба. Детето търси своя баща, очаква от него сърдечност, помощ, закрила и водачество, наслаждава се на неговата обич и му отговаря със същото; гордее се с него, подражава му и усеща в себе си неговата кръв. После гласът на кръвта звучи в него цял живот, свързва го с братята и сестрите му, и с целия род. А когато порасне и пламне от обич към „нея“ (или съответно тя към „Heгo“), задачата му е да превърне това „пробуждане на природата“ в истинско „посещение Божие“ и да го приеме като съдба. И не е ли естествено той да обича децата си със същата обич, каквато в детските си мечти е чакал от родителите си?… Как да минем без любов? С какво да я заменим? С какво да запълним страшната пустота, която зейва, ако тя липсва?

Човек не може да живее без любов още и затова, че тя е главната избирателна сила в живота. Животът наподобява огромен, леещ се на всички страни безкраен поток, който ни връхлита и ни понася. He можем да живеем с всичко, което той носи; не трябва да се поддаваме на този хаотичен въртоп. Който се опита да го направи, ще се разпилее и съсипе; от него нищо няма да излезе, ще погине, опитвайки от всичко. Трябва да избираме: да се отказваме от твърде много заради сравнително малко; трябва да търсим избраното, да го пазим, ценим, натрупваме, отглеждаме и усъвършенстваме. И с него да изграждаме себе си. Избирателната сила е любовта: тъкмо тя „предпочита“, „приема“, „обиква“, цени, тачи, постига и съхранява верността. А волята е само оръдие на любовта в изграждането на живота. Волята без любов е ялова, закоравяла, груба, брутална и най-пагубното, безразлична към добро и зло. Тя бързо ще превърне живота в каторга под командването на порочни хора. В света има цели организации, изградени на такива начала. Да ни пази Бог от тях и от тяхното влияние… Не, не можем без любов: тя е велика дарба: да се види най-доброто, да се придобие и да се живее чрез Hero. Това е необходимата и скъпоценна способност да кажеш „да“, да я приемеш и започнеш самоотвержено служение. Колко е страшен животът на човек, лишен от този дар! В каква пустиня, в каква пошлост се превръща животът му!

Човек не може да живее без любов и защото тя е главната му творческа сила.

Та човешкото творчество не възниква в празно пространство и не се състои в произволно комбиниране на елементи, както си мислят сега много повърхностни хора. He, можем да творим само след като приемем сътворения от Бога свят, като проникнем в него, враснем в чудесния му строеж и се слеем с неговите тайнствени пътища и закономерности. А за това е потребна цялата сила на любовта, цялата дарба за художествено превъплъщение, дадена на човека. Човек не твори от празното, той твори от вече сътвореното, съществуващото, като създава ново в пределите на даденото му битие – както външното, материалното, така и вътрешното, душевното. Творящият човек трябва да се вслуша в дълбината на света и да запее оттам. Трябва да се научи да съзерцава със сърцето си, да вижда чрез любовта си, да излиза от малката си лична обвивка в светлите пространства Божии, да открива в тях Великото – сродното – прилягащото му, да го почувства и да създава ново от старинното и уникално от безначалното. Така е във всички главна сфери на човешкото творчество: във всички изкуства и в науката, в молитвата и в правния живот, в човешкото общуване и в цялата култура. Култура без любов е мъртва, обречена и безнадеждна работа. Всичко ве­лико и гениално, създадено от човека, е създадено от съзерцаващото и пеещо сърце.

Човек не може да живее без любов, защото най-главното и скъпоценно в живота му се открива именно чрез сърцето. Само съзерцаващата любов ни открива чуждата душа за предано, проникновено об­щуване, за взаимно разбиране, за дружба, за брак, за възпитаване на децата. Всичко това е недостъпно за безсърдечните хора. Само съзерцаващата любов открива на човека неговата родина, т. е. духовната му връзка с народа, националната му принадлежност, душевната му и духовна среда на земята. Да имаш родина е щастие, а можеш да я имаш само чрез любовта. Не е случайно, че хората на омразата, съвременните революционери, са интернационалисти: мъртви в любовта, те са лишени и от родина. Само съзерцаващата любов дава на човека достъп до религиозността и до Бога. Не се чуди, мили мой, на безверието и маловерието на западните народи: те са приели от римската църква неверен религио­зен принцип, който се осланя на волята и завършва с разсъдъчната мисъл; приемайки го, са пренебрегнали сърцето си и са загубили съзерцанието. Така възниква религиозната криза, която изживяват днес. Ти мечтаят за силна воля. Прав си, тя е необхо­дима. Но е страшна и разрушителна, ако не израства от съзерцаващо сърце. Искаш да служиш на достойна цел. Правилно и възвишено е. Но как ще видиш целта си, ако не чрез сърдечно съзерцание? Как ще я разпознаеш, ако не чрез съвестта на сърцето си? Как ще и бъдеш верен, ако не чрез любовта? Искаш – справедли­во е!, – и всички ние трябва да я търсим. Но тя изисква от нас прецизна индивидуализация при възприемането на хората, а на това е способна само любовта. Гневната борба с вредителите понякога е необходима и неспособността за нея може да направи човека сантимента­лен предател. Но този гняв също трябва да бъде роден от любов, той трябва да бъде нейно въплъщение, за да намира в нея оправдание и мярка…

Ето защо казах, че „си и прав, и не си“.

И още нещо: разбирам предложението ти ,,по-добре да не говорим за любовта“. Така е: трябва да живеем чрез нея, а не да говорим за нея. Но нали виждаш: в света се разгаря открита и безумна пропаган­да на омразата; започва упорито и жестоко гонение срещу любовта – поход срещу семейството, отричане на родината, потъпкване на вярата и религията. Практическата безсърдечност на едни се увенчава с открита проповед на омразата у други. Коравосърдечното намери своите апологети. Злобата стана доктрина. А това значи, че е ударил часът да заговорим за любовта и да се вдигнем да я защитим.

Да, любовта у хората е малко. Те са я изключили от културната си дейност: от науката, от вярата, от изкуството, от етиката, от политиката и от възпитанието. И вследствие на това съвременното човечество е поразено от духовна криза, невиждана по своята дълбочина и по своя размах. Като виждаме и разбираме това, естествено е да се запитаме: кой ще пробуди любовта в закоравелите сърца, ако тя не се е пробудила от живота и словото на Христос, въплътилия се Син Божи? Как да се заловим за това ние с малките си човешки сили?

Но съмнението скоро отпада­, ако се вслушаме в гласа на нашето сърдечно съзерцание, който ни уверява, че Христос е и с нас, и в нас…

He, мили мой! He можем без любов. Без нея сме обречени с цялата наша култура. В нея е нашата надежда и нашето спасение. И с какво нетърпение ще чакам сега да потвърдиш това в писмото си.

Източник: Илин И., „Пеещо сърце“, изд. „Омофор“, София, 2009 г.,  ISBN: 9789549700770    

Реклами