Автор: старецът Тадей Витовнишки

Имаме малко вяра в Господ, малко доверие. Когато имаме толкова доверие (в Господ), колкото имаме в своя приятел, когато го помолим да ни услужи с нещо, само когато имаме такова доверие  – тогава не бихме страдали толкова нито ние, нито държавата ни. Хаосът в нас и в държавата ни идват от нашите мисли. Ние сме тези, които създаваме дисхармония в мислите и ако нашите политици са съмишленици помежду си, положението не би било такова. Но ние не осъзнаваме, че в нас има Божествена енергия, че Божественият живот е в нас.

Всеки човек като носител на Божествената енергия, когато се съедини с останалите, създава огромна енергия и неприятелят бяга от това, понеже тук има хармония, а там дисхармония. Когато нашите политици мислено се обединят, ние не бихме имали врагове, тогава нито оръжието на врага, нито войската му, нито нещо друго ще имат стойност.

Защо и как да обичаме враговете си

Ние сме надарени от Господ създания, но не умеем да живеем така както трябва и създаваме ад около себе си. Владика Николай разказваше как един свещеник постоянно искал да го преместят на друго място. На това негово желание владика Николай отговорил: „Отче, на драго сърце бих те преместил където и да поискаш, но само когато там ти не занесеш себе си“. Владика Николай казва още: „Ако човек не си навреди сам, не може и самият демон (да му навреди).“

Господ ни е дал всичко и от нас зависи да бъдем добри. Докато обръщаме внимание на негативните особености на хората, с които общуваме, не можем да имаме мир и покаяние. Защо Господ заповядва да обичаме враговете си? Това не е заради тях, а заради нас. Докато задържаме в себе си мисълта за обидата, която са ни нанесли враговете, приятелите, роднините и близките ни, ние нямаме нито мир, нито покой, а живеем в адско състояние. Трябва да се освободим от това зло, да го изхвърлим сякаш нищо не е било, да простим всичко.

Много внимание и много любов — друг начин няма

Нужно е родителите да имат голямо търпение в живота и в семейството с децата. Ние укоряваме своите деца, но нямаме право на това, защото не сме ги упътили на правия път. Една лекарка ми писа писмо, в което казва: „С моя мъж, който също е лекар, имаме един син. Той вече разби три коли, слава Богу, че е още жив! Сега отново иска да му купим кола, но вече нямаме тази материална възможност. Когато се върнем от работа, той иска насила пари и от мене, и от мъжа ми. Какво да правим, как да решим този проблем?“ Аз и отговорих, че те сами са си виновни за всичко. Имайки едно дете, те са изпълнявали всичките му желания, още от съвсем малко. Докато е бил малък, е имал малки прищевки, сега е голям и изискванията са големи. Единственото, което им е останало, е да посветят много внимание и любов на своя син, за да дойде на себе си и да разбере, че родителите му желаят най-доброто. Няма друг начин. Виждате как със своите мисли и желания ние можем да изправим своя живот и живота на близките си. Желая ви да бъдете такива.

Из „Мир и радост в Светия Дух“