Автор: прот. Вячеслав Тулупов

Йеросхимонах Симеон (1869-1960) повече от шейсет години се подвизавал в Псково-Печерския манастир. Той е един от основоположниците на Псково-Печерското старчество на двадесети век. Старецът съветвал своите духовни чеда да се причастяват колкото е възможно по-често. Понякога, когато намирал за необходимо, благославял човекът да се причастява дори два дни подред. При това отец Симеон подчертавал, че преди приемане на Тялото и Кръвта Господни причастникът е длъжен да осъзнава своето недостойнство.

Веднъж при стареца Симеон дошла на изповед духовната му дъщеря монахиня Архелая. След изповедта старецът неочаквано казал:

– Ще се причастиш утре!

– Не мога – отвърнала тя, – не съм готова, вчера ядох супа с мляко, недостойна съм.

– Недостойна била! Добре е, дето веднъж осъзнава, че е “недостойна”. Тя, виждате ли, винаги се причастява “достойно”! Но утре ще се причасти “недостойно”.

Старецът Симеон виждал с духовните си очи състоянието на душата. Той винаги знаел кой кога може да се причастява и кой трябва да изчака.

Съзнанието за светостта на тайнството Евхаристия и на собствената ни греховност отвежда неизбежно всеки от нас до въпроса: достоен ли съм да се причастя и не се ли причастявам за осъждане? Ако спазваме точно правилата за подготовка за Причастие, това в известна степен ни дава право да мислим, че вярно се готвим за приемане на Светите Дарове. Външните правила обаче служат само за ориентири на вътрешната духовна подготовка за тайнството. Понякога им придаваме решаващо значение и тогава тръгваме по грешния път.

Веднъж свети Йоан Кронщадски попитал преди Причастие няколко духовни чеда:

– Как сте?

– Ние сме готови, отче – отговорили едните.

– А вие?

– А ние – не сме – признали със съкрушение другите, – улисани в работа и грижи не се подготвихме, простете!

– Така – отсъдил светителят – вие, неподготвените, пристъпете. Вие, които сте готови, елате друг път за чашата с Тайните Христови.

По този начин свети Йоан Кронщадски ободрил смирените и вразумил самоуверените.

Никой по силата на своите заслуги, трудове или дори подвизи не е достоен да се приобщи с Тялото и Кръвта Христови. Затова подготовката за Причастие, както е казал един от богословите, се състои не в пресмятане и анализ на своята “подготвеност” и “неподготвеност”, а в отговора на любовта с любов.

Из „Чудото на светото причастие“, прот. Вячеслав Тулупов, изд. „Зограф“, Света гора, Атон, 2009 г.

Реклами