Автор: монах Моисей Светогорец

Христос приемал покаялите се грешници, но укорявал книжниците и фарисеите, които се самооправдавали и безсрамно лицемерели. Христос не търпи лъжата, измамата и егоизма.  Пропуските, немощите се прощават лесно от младите, но те не могат да простят лицемерието. За съжаление, днес лицемерието обхваща всичко. Рядко чуваш цялата истина.  Човек говори едно, а тайно друго върши. Това особено дразни младите, които винаги търсят неподправеното, автентичното и истинното.

В църковното изражение и етос понякога има непозволими примеси, които скандализират вярващите. Предпочитането на формата, а не не същността, на плиткостта, а не на дълбочината, на повърхността, а не на духа, създава болестно състояние. За църковния етос са характерни подвигът, смирението и реалната любов. Православната Църква пази непокътната правилната вяра, която води до покаяние, молитва и любов към Бога и човека. За съжаление, много хора се отдалечават доброволно от евангелските добродетели и не познават или отхвърлят своя божествен произход. Днес не са нужни съдници-лицемери, а добродетелни тайноводци към живота в Христос, по възходящия път към трезвението, просветлението и богопознанието.

Много хора днес се преструват на набожни. Други казват, че Бог е умрял или спи. Те изразяват своето отвръщане от Бога. Те смятат, че Църквата поробва човека и приемат Бога за отмъстителен, садист, наказващ и експлоататор. В определени случаи някои зилоти плашат, ужасяват и карат хората да се чувстват виновни. Бог не наказва, защото не е зъл. Човекът непринудено следва Христос и се свързва с Бога на любовта. Произволението на човека е това, което води до Бога или до демона.

Молейки се, фарисеинът е надменен. Митарят в Храма се смирява искрено. Евангелието често говори за нелицемерността на живота, жертвената любов, миротворното сприятеляване и помирение. Ако човек се увлече от алчността, той става достоен за съжаление. Научаваме за убийства от чужденци, самоубийства от отчаяние, глад и бедност. Всичко – когато става без  Божията сила- може да се случи, след като Бог бива прогонен и Неговото присъствие се смята за нежелано в живота.

Надеждата и доверието в Божията воля, които се проявяват чрез вярното пазене на евангелските заръки, както и постоянната молитва бронират човека срещу всяко зло. Религиозността на книжниците и фарисеите очевидно била лицемерна. Те клеветели Христос, защото Той развалял техните планове и програми.  Техни потомци са някои местни властници, които се затрудняват да кажат цялата истина и увличат тълпите със загубени надежди. Христос не дойде в света със слава, почести и величие.  Той не бил подпомогнат от икономически или политически сили. Той дошъл, бидейки кротък, беден, странник, скромен и смирен, и затова фарисеите Го мразили.

Църквата не е за малцина, само за избрани, а за всички. Христос дошъл на земята да поучава със Своето слово и живот, да прислужва на страдащите, да изцелява болните, да доведе грешниците до покаяние, да спаси всички, които искат. Църквата не е благотворителна организация или светска консервативна институция, която повтаря като папагал някакви консервативни ценности. Църквата е пространството за присъствието на Божията благодат, светостта и спасението.

Лицемерието осквернява всяка добро дело. Лицемерието е приятно за тези, които са себелюбиви, славолюбиви и себеугодници. Липсата на лицемерие открива, очиства, разкрасява и усъвършенства всеки боголюбив, светолюбов и добродетелен човек. Нека Светият Дух просвети всички!

превод: Константин Константинов

Реклами