При светските хора, които живеят със семействата си срещнах много повече хора, върху които почива безплатната благодат. Идва тук при мен един босненец от Банялука, който живее в света и практикува Иисусовата молитва. Той има един приятел от училище, който е семеен човек, има деца, работи. Този негов приятел не беше и особен набожен, но беше добряга, добра душа. Един ден тези двамата си говорили и първият му предложил: „Защо не почнеш да се занимаваш с Иисусовата молитва?“ Приятелят му учудено го погледнал и отговорил: „Бих искал, но не знам как“. – „Аз ще те науча…“ И го научил и му дал броеници. За кратко време този негов приятел се сдоби с безплатната благодат и преобрази личността си и семейството си. А онзи (първият) толкова време практикуваше Иисусовата молитва, и нищо…
След известно време този човек дойде при мен и ми каза: „Не знам, отче, облива ме някаква радост и някакъв неизказан мир. Постоянно слушам в сърцето: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния. Знам какъв бях, какво си мислех, сега вече няма нищо от това в главата ми. Имах грешни мисли към жените, разгневявах се и за най-малката дреболия, а сега, не знам, не мога да се ядосам. Не мога да помисля за нещо, което не е добро и когато искам, пак не мога. Не знам какво се случи с мен. Само се радвам, в цялото ми същество царува необясним мир и радост“. Придобил си безплатната благодат, казвам му, и ще я имаш дотогава, докато не вържеш мисълта си за някоя светска грижа. Ако допуснеш това, първо няма вече да слушаш молитвата в сърцето, а след това постепенно ще изгубиш мира и радостта в душата. Тогава отново ще те мъчат мислите от този свят, чрез които демонските сили властват над човека. Ако искаш да запазиш безплатната благодат, трябва постоянно да молиш Бога с молитвата да отблъснеш тежките туморни мисли от ума си и така да запазиш този мир и тази радост, които сега чувстваш…
Из „Мир и радост в Светия Дух“
