Автор: старецът Тадей Витовнишки

Когато като послушник дойдох в манастира Милково, ми дадоха една броеница и ме научиха как да се моля. И както ми показваха, така и правех. Напълно се предадох на Иисусовата молитва. Мислех си: „Имам още само пет години живот, нека да не ги пропилея напразно, нека да намеря пътя си към Бога.“ И за кратко време точно заради предаността ми на Божията воля и искрения ми копнеж по Него, ме обля Божествената благодат, която създаде в душата ми някакъв необясним мир и радост. Слушам сърцето си и вътре чувам: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“. Опитвам се да си спомня някои неща и случки от миналото, но не мога; всички мисли почиват в някакъв необясним мир, а в цялото ми същество царува някаква необяснима радост и копнеж за Бога. Това е състояние на ангели и светии, състояние на пълна благодат. Само тези, които са добили тази безплатна благодат, могат да разберат състоянието на ангелите и светиите, които са ръководени от Светия Дух.

Мислех си, че всичките монаси, свещеници и епископи имат безплатната благодат. От тогава, човече, толкова години до сега съм прекарал с калугери и свещеници, а съм срещнал само един калугер, върху когото се забелязваше безплатната благодат. Само един калугер!

При светските хора, които живеят със семействата си срещнах много повече хора, върху които почива безплатната благодат. Идва тук при мен един босненец от Банялука, който живее в света и практикува Иисусовата молитва. Той има един приятел от училище, който е семеен човек, има деца, работи. Този негов приятел не беше и особен набожен, но беше добряга, добра душа. Един ден тези двамата си говорили и първият му предложил: „Защо не почнеш да се занимаваш с Иисусовата молитва?“ Приятелят му учудено го погледнал и отговорил: „Бих искал, но не знам как“. – „Аз ще те науча…“ И го научил и му дал броеници. За кратко време този негов приятел се сдоби с безплатната благодат и преобрази личността си и семейството си. А онзи (първият) толкова време практикуваше Иисусовата молитва, и нищо…

След известно време този човек дойде при мен и ми каза: „Не знам, отче, облива ме някаква радост и някакъв неизказан мир. Постоянно слушам в сърцето: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“. Знам какъв бях, какво си мислех, сега вече няма нищо от това в главата ми. Имах грешни мисли към жените, разгневявах се и за най-малката дреболия, а сега, не знам, не мога да се ядосам. Не мога да помисля за нещо, което не е добро и когато искам, пак не мога. Не знам какво се случи с мен. Само се радвам, в цялото ми същество царува необясним мир и радост“. Придобил си безплатната благодат, казвам му, и ще я имаш дотогава, докато не вържеш мисълта си за някоя светска грижа. Ако допуснеш това, първо няма вече да слушаш молитвата в сърцето, а след това постепенно ще изгубиш мира и радостта в душата. Тогава отново ще те мъчат мислите от този свят, чрез които демонските сили властват над човека. Ако искаш да запазиш безплатната благодат, трябва постоянно да молиш Бога с молитвата да отблъснеш тежките туморни мисли от ума си и така да запазиш този мир и тази радост, които сега чувстваш…

Из „Мир и радост в Светия Дух“