Автор: проф. д-р Здравко Пено

За Църквата може да се говори от христологична и пневматологична гледна точка, но не може да се пренебрегне и нейният триадологичен аспект, който открива Църквата като икона на Света Троица. Именно съборността като начин на живот в Църквата е икона на вечното съществуване на Света Троица. Както Света Троица е общност на три божествени Личности, така и Църквата е общност на много личности. Мерило за единството на вярващите в Църквата са думите на Христос: да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Aз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно (Йоан. 17:21).

Евхаристията — възвестяване на Царството на Света Троица

За да бъде Църквата наистина икона на Света Троица, необходимо е единосъщието — като начин на Божието съществуване от вечност — да стане благодатен начин на съществуване на верните. Неизменна роля в това има Светият Дух като Дух на общението, Който пренася взаимното проникване (= перихоресис) на Трите Личности като начин на Божието съществуване — пренася го в Църквата по мярата на отвореността на вярващите за общ живот в Бога, т. е. по мярата на приемането на даровете на вярващите за Божествените енергии. Този животворен и живоносен принцип на Църквата, т. е. в Евхаристията като тайнство, което в най-голяма степен и по най-дълбок начин явява Царството на Света Троица — Тайнство, в което се осъществява неизказаното единство и събирането на всички творения и на всички дарове по образа (= икона) на единството на Света Троица.

Думите в началото на светата Евхаристия ״Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух“ показват реалното присъствие на троичния Бог и неизказаното проникване на Личностите на Света Троица като начин на Божието съществуване, който чрез Светия Дух става достъпен за членовете на Църквата, приемащи я като един богочовешки организъм. В Литургията епископът е икона на Христос и той се моли на Бог Отец да се осъществи съборното единство на всички в Тялото Христово, а събраните вярващи около епископа стават общност на Светия Дух (срв. 2 Кор. 13:13), която във всичко трябва да подражава и да направи присъстващо единството, за което говори Христос, когато казва: да бъдат всички едно.

Цялото устройство на Църквата отобразява присъствието на Света Троица в църковния живот. Догматът за Света Троица е модел, правило на всички правила в Църквата, основа на цялата църковна икономйя. В 34. апостолско правило се казва, че Отец, Син и Дух Светий трябва да бъдат прославени във всеки ״елемент“ на църковния живот[1]. Боговдъхновена е и мисълта на Ориген: ״Църквата е изпълнена със Светата Троица“[2]. Според думите на отец Юстин Попович в богочовешкото тяло на Църквата е дадена цялата благодат на Троичното Божество[3].

Приносът на Личностите на Света Троица за живота на Църквата

В Послание до Ефесяни (срв. 1:17-23) апостол Павел разглежда Църквата преди всичко като изпълнение на троичната икономйя, като Откровение на Отца в делото на Сина и Светия Дух. В какво се състои приносът на всяка от Личностите на Света Троица в осъществяването на Църквата като цел на Божията икономйя? Отец като Онзи, Който е в началото на благоволението в Света Троица, е искал Църквата да съществува и в нея да се обедини тварното с нетварното, т. е. чрез Църквата светът да стигне до единство с Него, защото по друг начин сам по себе си светът не би могъл и не може да съществува. Синът и Светият Дух съблаговолят, което означава, че Те са съгласни с благоволението на Отца. Синът е съгласен да бъде Този, в Когото ще се осъществи предвечният Съвет на Света Троица за съединението на тварната природа и нетварния Бог. Следователно ролята на Сина е двояка: първо, Той се съгласява с благоволението на Отца и, второ, става средоточието, в което да се осъществи споменатото единство.

Ролята на Светия Дух е в това да направи възможно творението да стане Тяло Христово, защото то не може само да извърши това, тъй като е сътворено. Затова единението на сътворения свят с нетварния Бог става с благоволението на Отца чрез съдействието на Светия Дух, Който освобождава творението от закона на тлението и смъртта и го въвежда в новото благодатно съществуване.

Троичната икономия се осъществява всеки път, когато по време на евхаристийното събрание Христос отново се въплъщава в живота на верните, а това става, когато всеки вярващ — според дара, който му е даден, и според вярата, която има, става ״малък Христос“, придобивайки осиновлението на Отца в Светия Дух.

[1] Црквена правила Светих Апостола // Дела Апостолских ученика (превео Атанасиjе Jевтић). Врнjачка Барьа-Требинjе, 1999, 465.

[2] Ориген, Тълкувание на псалмите, PG 12, 1265 В.

[3] Поповић, J. Православна Црква и Екуменизам. Солун, 1974, 27.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

Реклами