Автор: проф. д-р Здравко Пено

В Новия Завет има много наименования, които се отнасят за Църквата: Божий народ, Нов Израил и Тяло Христово.

Понятието за Църквата като Тяло Христово се развило въз основа на идеята за месианската общност на Бога и Неговия народ, която ще се осъществи в края на историята. За разлика от старозаветния Израил, който е видял събирането в Йерусалим на разсеяния Божий народ в края на историята, новозаветният опит вижда това събрание в Личността на Господ Христос. В този смисъл трябва да се разбира и новозаветната идея за Църквата като Нов Йерусалим, и то не земен, а Небесен, за който говори тайновидецът Йоан в Откровение (срв. 21:2).

Събранието на тези, които вярват в Господ Христос, се отъждествява сьс съгласуваното действено съществуване на Църквата като мистичен богочовешки организъм, чиято Глава е Христос, а вярващите — тяло. За Църквата като Тяло Христово най-често и най-красноречиво говори апостол Павел: Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб (1 Кор. 10:17; срв. Еф. 1:23; срв. Кол. 1:24). От тези думи на апостола става ясно, че Църквата като Тяло Христово се проявява в светата Евхаристия. Връзката на Църквата и Евхаристията се обяснява с това, че Тялото Христово конституира и Църквата, и Евхаристията. Затова св. Климент Римски е могъл да каже, че ״Църквата е явена в Тялото Христово“[1].

Новият живот на Тялото Христово

Да бъдеш член на Тялото Христово означава да изпълниш предназначението на логоса на съществуването, който всяко битие е приело в началото на сътворението. При сътворяването на целия свят Бог Логос, чрез Когото всичко е станало (Йоан. 1:3), е вложил логос (воля) в природата на многообразното творение и на всяко отделно битие, та чрез съдействие с Бога цялото творение да изпълни своето предназначение в Логоса. Всяко словесно битие (разумно същество), което свободно се определи за общение с Логоса, чрез благодатното действие на Светия Дух може да осъществи тази предназначена от Бога цел в светата Евхаристия. В общението с останалите членове на Църквата всеки вярващ и цялото творение стават причастници на новия живот на Тялото Христово. Тъй като в Евхаристията Бог наистина прави всичко ново (срв. 2 Кор. 5:17), може да се говори за светата Евхаристия като за събитието, в което се осъществява новата онтология (новото съществуване на творението) и което с право се нарича евхаристийно[2]. Участвайки в светите тайнства на Църквата, в светата Литургия като средоточие на живота на новото творение, вярващите обновяват своята връзка с Тялото Христово, като се напояват с живоносните енергии на Неговото Тяло. Всеки път по време на евхаристийното събрание Господ Христос се въплъщава в живота на всеки вярващ и на всички заедно. По този начин Христос присъства и действа в цялото Свое Тяло и във всеки вярващ член на Църквата. В това общение всеки истински вярващ проявява целия Христос според дара, който е приел, винаги в общение с всички верни и с цялото творение.

Тялото Христово — средоточие на есхатологичното събрание на верните

Събранието на верните и творението е събитие, което има есхатологичен характер, тъй като иконизира събирането на разделения свят в Христос в края на историята. Св. Игнатий Антиохийски казва, че в Евхаристията народът се събира като Тяло Христово, точно така, както ще се събере в Царството Божие[3]. Библейската идея за събирането на народа в Църквата като Тяло Христово се подчертава особено в съчинението Дидахи, където е изразена надеждата, че разсеяният Божий народ ще се съедини, именно както зърната, от които е направен евхаристийният хляб, образувайки едно цяло: ״Така както този хляб е бил посят по планините и събран е станал един, така нека се събере Твоята Църква от всички земни краища в Твоето Царство[4]״. Св. Николай Кавасила казва: ״Ако някой иска да види как Църквата Христова е съединена с Христос и как участва в Неговото Тяло, той не може да я види по друг начин, а само като Тяло на Господа[5]״. Той свързва този свой възглед с Второто пришествие: ״Когато Главата [Христос] засияе на небесните облаци (Мат. 24:30), ще привлече Своите членове от всички посоки[6]״ и така окончателно ще се формира всеобхватното Тяло Христово. Телата на светиите ще се втурнат към Христос, ״движейки се, без да изостават, докато всички не застанат на своите места“[7]. Възкръсналото Тяло на въплътения Господ ще засияе като средоточие на цялото творение. В този смисъл според тълкуванието на Ка­васила Господ нарекъл светиите ״орли“, защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите (Мат. 24:28). Същият светец посочва, че думите на апостол Павел трябва да се разбират буквално: Вие сте тяло Христово, а поотделно — членове (1 Кор. 12:27) и обяснява, че вярващите, бидейки причастници на Христовата Кръв, вече живеят живота в Христос, истински съединени с Него като Глава и облечени в Неговото Тяло[8].

[1] Св. Климент Римски, Второ послание до Коринтяни, 14, ΕΠΕ 1994,3, 360.

[2] Λουδοβίκος, Ν. Ή Ευχαριστιακή Οντολογία. Θεσσαλονίκη, 1992,62-70.

[3] Вж. Св. Игнатий Богоносец, Послание до смирненци, 8, 2, ΕΠΕ 1994,4,138.

[4] Учение на Дванадесетте апостоли, 9, 4, ΕΠΕ 1993, 1, 20-22.

[5] Св. Николай Кавасила, Тълкувание на Божествената литургия, 38, PG 150, 452 D-453 A.

[6] Св. Николай Кавасила, За живота в Христос, 4, PG 150, 624 В.

[7] Пак там, 4, PG 150, 624 С.

[8] Пак там, 4, PG 150, 592 D-593 A.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3.

Реклами