Автор: майка Гавриила

– Сестро, когато забелязваме нещо изкривено у другия, как може да го накараме да се промени?

м. Гавриила: – Голяма заблуда е да мислиш, че можеш с усилията си да промениш един човек. Никога. С живота си – можеш. Но с усилия, говорене, противопоставяне и всички подобни, никога или поне много рядко. Промяната ще настъпи, когато дойде Божият Час. Ако ти промениш себе си и станеш жив пример за този, който искаш да промениш, негов идеал, и той те вижда щастлива, тогава ще се промени. Да се молиш за някой човек е добре. Но да се опитваш да го промениш – не. Това е само в ръцете на Бога.

Господ има Своя План за живота на всеки от нас. За всички. Ние сме свободни. Не знаем обаче, че Той знае какво ще правим. Той знае всичко. Знае нашия път до последния миг от живота ни. Ние не го знаем. И ако обична моя М., се опитаме да се съединим повече с Бога, тогава няма да има нужда да правим нищо. Тъй като автоматично ще се превръщаме в жив пример за онези, които искаме да видим вървящи по Неговия Път. Но е естествено при твоята младост и при любовта, която Бог е вложил в сърцето ти, да не можеш поне в началото да разбереш това и да се разочароваш, казвайки си: “Но какво е това? Толкова усилия, а той е все същият”. Знаеш ли какво обаче? Същото казва и Господ за нас: “Толкова пъти ти простих. Толкова пъти проявявах търпение, а ти си все същият”. И тогава продължението е в молитвата. Както и началото е в молитвата. Без да осъждаме другия.

Един път, когато вече бях разбрала какво е молитвата, видях на пътя две деца да се бият. Не отидох да ги разтърва, както бих направила по-рано, но веднага приложих това, в което вярвах. Обърнах глава настрани и се помолих: “Господи, вложи Своя мир между тях”. И докато се обърна да видя, те вече играеха усмихнати. Беше отговор на Бога. Да помниш това, обична ми М. Мирът и тишината в нас, и това как живеем, показват колко Вярваме. Затова може някой да ни казва най-хубавите поучения. Но като го видим смутен, неспокоен, не можем да повярваме на това, което ни казва.

Тоест, ако искаме да помогнем на другите, цел на живота ни трябва да бъде да се приближим колкото може повече до Първообраза, т.е. до Господа.

из „Аскеза на любовта“, монахиня Гавриила, превод: Златина Каравълчева