Автор: схиархим. Йоаким Пар

Умът е за молитвата

Молитвата е целта на умствената дейност. Вашият интелект, вашият ум са създадени само с една цел – за молитва. Молитвата е пълно познание на Бога, не на себе си и не на нещо друго. На вас ви е даден ум и интелект за да разбирате, виждате и имате взаимоотношения с Бога. Всички фантазии, спекулации, разсъждения и любопитство – всички тези видове  умствена активност отклоняват човека от молитвата. Те служат на целите на личното удовлетворение. Най-висшата форма на умствена дейност – не е учението, нито анализирането, не е и умствения труд и творчество, а молитвата.

Молитвата е освобождение от сложността на живота. Тя събира в едно нашия разсеян, подскачащ, не намиращ удовлетворение ум. Господ Бог в пълнота удовлетворява нашия ум и го прави едно със Себе Си. Ето това е и молитвата.

Тя кара нашия ум и всички чувства да заглъхнат, да замълчат и онемеят. Молитвата е единственото единение на човека с Бога. Молитвата е способност за самовъзстановяване на ума и завеждането му при Бога.

(…) Всичко, което ни отклонява от познанието на Бога е от лукавия. Добри са тези неща, които ни водят към познание на Бога. Ще поговорим за това, но сега просто ви давам идеи и се опитвам да ви покажа практиката на молитвата. Съвършените молитви удържат страстите. Практикуването на молитвата ви освобождава от контрола на чувствата, възстановява ума ви за истинските взаимоотношения на човека с Бога. Единението на Бога и човека става възможно чрез молитвата.

Разбирам, че е сложно да се задържи това в главата, толкова много и различни мисли плават в нея. Все пак искам да ви дам основата на един разговор за всичко, което прави молитвата възможна. Нека да започнем с това, защо молитвата е така трудна.

Молитвата в затвора на себелюбието

Молитвата е трудна заради Адамовото грехопадение. С грехопадението на Адам човешкият ум, нашият интелект е бил пленен, станал е заложник, попаднал е в затвора на себелюбието. Ние сме обсебени от любов към себе си и от това да си доставяме удоволствие. Не можем да се молим. Не можем да имаме взаимоотношения с никого, освен със себе си.

Всички наши отношения се изграждат около търсенето на най-голяма изгода: кой ще ми даде повече? И никога около това, как да направя, че да да е добре и приятно на другия. Ние винаги търсим, преди всичко, доброто за себе си. След грехопадението сме престанали да се стремим към Бога, станали сме чувствени. Ние сме отвлечени и пленени от творението, а не от Твореца. Ние не можем да видим Твореца заради нашето възхищение към творението. Заради Адамовото грехопадение нашият живот се е изпълнил със страсти. Страстите винаги действат като чувствени препятствия за молитвата.

Ще дам най-простия пример за такива препятствия, те са съвършено безобидни: храната, съня, комфорта. Всичко това е необходимо. Но когато се злоупотребява с тях, те привличат любовта ни към себе си и унищожават взаимоотношенията ни с Бога. Ние сме обсебени от чувствата, вършейки приятното само за себе си. Занимавайки се само със себе си, ние изключваме от живота си съединението с Бога.

(..) В Америка през събота и неделя, когато семейството си е у дома, обикновено бащата и синовете предпочитат да прекарват времето си пред телевизора, гледат разни спортни игри. И съвсем не допускат някой да ги обезпокои, защото те са работили цяла седмица и сега искат да разпуснат и да се почувстват комфортно. Всяко човешко общение се отхвърля и самоудовлетворението става занимание на целия уикенд.

Съпругата цяла събота и неделя се опитва да отдели мъжа и сина си от телевизора, за да и отделят от своето внимание, та да може тя да се почувства желана, важна, нужна. И никой не се замисля за Бога, няма общение с Него, всеки се занимава само с любовта към себе си.

Нелюбов и осем брака

Всички страсти – от желанието за елементарен комфорт до алчността, злобата, гнева, осъждането, убийството, похотта – всички те са самолюбие. Единственото, което прави молитвата възможна – това е любовта. Но не любовта към себе си, а любовта към ближния.

Когато чувате, че ви говорят така: „Обичаш ли ме?” – бягайте от такъв човек. Бягайте! Искат да ви поробят. Говорят за себе си, а не за вас. Любовта е винаги желание да отдаваш, а не да получаваш. Как е възможно да обичаш, да даваш? И как е възможно да обичаш, като не получаваш нищо в замяна?

Ние, като живи същества, вече сме обикнати в пълнота. И нищо и никой не може да ни обикне повече, отколкото сме вече обикнати от Господа Бога, Който ни обича всецяло. Господ Бог – това е всичката любов. Никой не може да ни даде повече, дори самите ние не можем.

Как можем да обичаме? Длъжни сме да обичаме, понеже нас вече ни обичат. Вие обичате, защото Аз първо ви възлюбих. А кого обичате вие, ако обичате Бога? Господ Бог казва: „Ако обичате Мен – обичайте се един другиго”. По такъв начин ние обичаме.

Не е нужно да тичате и да търсите някого, който да ви направи цялостни, който би ви обичал такива, каквито искате да бъдете. Това вече е направено. Но вие просто не знаете за това, вие просто не забелязвате това, защото обичате себе си. Господ Бог казва: „Ако обичате Мен – обичайте се един другиго”. Ето къде отива вашата любов. Понеже аз обичам Бога, аз обичам и вас. А всеки, който обича другия, не трябва да владее над него.

Защо не се обичаме един другиго? Защото ние не обичаме Бога или обичаме себе си. А когато обичаш себе си, ти не може да се реализираш. И ставаш обсебен постоянно да получаваш това, което искаш за себе си.

Познавам хора, които са имали по осем брака. За мен е неразбираемо, как е възможно да имаш дори два, та камо ли осем… Казвам на това бедно създание: „Какво още търсиш?” – „Да ме обичат”. – „Но ти си вече обичан, така че за какво говориш? Господ Бог те е възлюбил”. И отговорът беше следния: „Това е недостатъчно, искам повече”. Казах му: „Няма нищо повече от това, а пък ти въобще нямаш нищо”. Не разбират.

Да се научим на любов чрез благодарността

Дайте да поговорим за любовта. Как да обичаме? Както казахме в самото начало на разговора, трябва да обичаме Бога преди всичко. Именно за това сме създадени. Единствената цел на нашия живот е да бъдем едно с Бога. Когато ти построиш тази връзка, всичко останало около теб се получава. Когато я нямаш – нищо не се получава.

Когато обичаш Бога, тогава започваш да извършваш молитвата. А когато започваш да се молиш, обичайки Бога – тогава обичаш и ближния си. А когато обичаш ближния си – на тебе ти е отново лесно да продължиш да обичаш Бога и във всичко се появява смисъл.

Как да се сдобием с това? Чрез благодарност. Можем да се научим да се молим само чрез благодарност. Какво е благодарността? Благодарността възниква тогава, когато си длъжен някому. Когато направят нещо за вас, но вие нямате никаква възможност да се отплатите за това. И тази липса на възможност да се върне дълга ви смирява, тя ви кара да разбирате, че не можете да се отблагодарите.

Благодарността към Бога е в разбирането, че ние, и всичко, което имаме – е от Него. И затова сме Му благодарни със смирение. Не с гордост, но със смирение. А когато сме смирени, тогава можем да обичаме. Без всичко това ние сме горделиви и обичаме само себе си.

източник: pravmir.ru, превод: Мартин Димитров

Реклами