Светият Дух в домостроителството на спасението

Автор: проф. д-р Здравко Пено

Цялото действие на Бога в света, което наричаме Божие домостроителство, се осъществява с действието на Света Троица от Отца чрез Сина в Светия Дух. Със Своето благодатно действие Светият Дух присъства от началото на света до края на историята. ״Благославянето на патриарсите, помощта на Божия народ чрез даването на Закона, пророчествата, подвизите във войните, чудните дела на праведниците, всичко това — по думите на св. Василий Велики — са действия на Светия Дух в старозаветната история“[1]. Пророк Даниил е станал мъдър и е могъл да обясни скритите тайни с вдъхновението на Светия Дух[2]. ״Как серафимите щяха да казват свет, свет, свет е Господ Саваот! (Ис. 6:3), ако не бяха научени от Светия Дух“?[3] Всички най-дълбоки тайни нам Бог откри чрез Своя Дух (1 Кор. 2:10), според апостол Павел.

Светият Дух в живота на Христос

Спасителното действие на Светия Дух се отразява особено в събитията от живота на Христос. Светият Дух предвъзвестява идването на Сина Божий в света първо чрез пророците като Негови избрани съсъди, а чрез пророческата Му сила архангел Гавриил възвестил на Дева Мария Благата вест за раждането на Спасителя[4]. Той участва в събитието на Благовещението, когато на Дева Мария е възвестено решението, че тя ще роди Господ Христос и затова в Символа на вярата се казва, че Той се е въплътил от Светия Дух и Дева Мария. Светият Дух съдейства при Въплъщението, като прави раждането на Господ Христос в тяло независимо от законите на тлението, а свободно, извън обичайния след прародителския грях, установен начин на раждане от мъж и жена.

Това, че Светият Дух е постоянно с Христос, се вижда и от събитието на Кръщението в река Йордан. Йоан Предтеча е познал Сина Божий, тъй като, слушайки думите на Бог Отец, е познал Онзи, върху Когото Светият Дух е слязъл във вид на гълъб: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий (Йоан. 1:33)[5].

Светият Дух е съпровождал Господ Христос и в пустинята, където сатаната Го е изкушавал (Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола — Мат. 4:1). Благодарение на подкрепата на Светия Дух Христос като човек е отхвърлил всички предложения на сатаната и е останал в общение с Бог Отец. И когато вършел чудеса, Господ Христос ги вършел със Светия Дух, за което и свидетелства: Ако пък Aз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие (Мат. 12:28)[6]. Светият Дух е с Господ Христос и в Гетсимания, подкрепяйки Го в страданието да вземе решение, което ще бъде в съгласие с волята на Отца (срв. Йоан. гл. 17.).

В Свещеното Писание освен местата, където се говори, че Христос е възкръснал, има и места, в които апостолите свидетелстват за Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога…; но Бог Го възкреси (Деян. 2:22, 24) и то със Светия Дух, защото е възвестен чрез силата на Светия Дух като Син Божий, чрез възкресението от мъртвите (Рим. 1:4). Светият Дух прави човешката природа на Христос да съществува свободна от закона на тлението и смъртта, а Възкресението означава именно оживяване и вечен живот.

В Господ Христос цялото човечество получава възможност да приеме Светия Дух, тъй като Той като Бог първо е приел и след това е и възкресил цялата човешка природа, а с нея и природата на целия свят. Именно чрез Възкресението Светият Дух освобождава човешката природа на Христос от закона на смъртта, като едновременно с това Го прави извор на даровете на безсмъртието за цялото човечество. Тази истина е изказал св. Атанасий Велики с думите: ״Логосът е приел тяло да бихме приели и ние Светия Дух. Бог е станал носител на тялото да би могъл човекът да стане носител на Духа“[7].

И в събитието на Христовото Възнесение са участвали и Отец, и Светият Дух: след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате (Деян. 2:33), казва апостол Петър в своята проповед на Петдесетница. След Своето Възнесение Господ Иисус Христос е изпратил Духа Утешителя върху Своите апостоли, а чрез тях — и върху всички вярващи в Църквата: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан. 20:22-23). Така са се изпълнили думите на προрок Иоил*: ще излея от Моя Дух върху всяка плът (Деян. 2:17).

Светият Дух и общността на Църквата

Светият Дух слиза в ״последния“ и велик ден Петдесетница и го прави ден първи на новото творение. С Неговото слизане Църквата става общност, в която старият живот се преобразява в нов и в която краят на историята се превръща в начало — Осмият ден на невечерното Христово Царство.

Следователно Светият Дух действа в общение с Христос и проявява Христос, но и се дава от Христос. Той е Този, Който привежда света към Христос, в Когото е осъществена целта на всичко сътворено, в Когото тварната природа е получила вечен живот. Светият Дух извършва това спасително дело, така че ни ражда в Христос и ни съединява с Него: Защото чрез един Дух всички сме кръстени ведно тяло,… и всички с един Дух сме напоени (1 Кор. 12:13). Той изгражда Църквата и прави вярващите човеци едно Тяло Христово[8].

Тъй като не действа извън Христос, Светият Дух не действа и извън Църквата, която е Тяло Христово. Св. Ириней Лионски описва връзката на Църквата и Светия Дух с думите: ״Където е Църквата, там е и Светият ,Дух и цялата благодат“[9]. Чрез Светия Дух сърцата на верните се възвисяват, отстраняват се болестите, усъвършенстват се онези, които напредват. Чрез Него, по думите на св. Василий Велики, е ״възможно предвиждането на бъдещето, разбирането на тайните, познанието на скритото, раздаването на даровете, небесният живот, животът с ангелите, безкрайната радост, постоянното пребиваване близо до Бога, уподобяването на Бога и най-възвишеното, което е възможно за човека — да бъде бог по благодат“[10].

Съдът при Второто Христово пришествие ще се извърши в благодатната атмосфера на Светия Дух, твърди св. Василий Велики. Така ще се увенчаят праведниците, които тогава, вместо обещание, ще приемат пълния дар[11]. Онези, които са наскърбили Светия Дух със своите зли дела, ще се отдалечат с душите си от Него за цяла вечност и ще бъде невъзможно някой да се покае в ада и да си спомни за Бога след смъртта, защото ще бъде лишен от помощта на Светия Дух[12].

Господ Христос ще дойде в края на историята чрез Светия Дух със светите апостоли и ангели да съди света. Благодарение на присъствието на Светия Дух Христос всеки път идва сред нас, когато в Негово име се събираме на света Евхаристия. ״В Църквата, която вярно отобразява Бъдещото царство — по думите на св. Василий — придобиваме рая и влизаме в него, отново придобиваме осиновление и дръзновение да наречем Бога наш Отец, ставаме сьсъди на Христовата благодат, придобиваме званието чеда на светлината и ставаме участници във вечната слава — и изобщо — приемаме изобилието на благословението и в този, и в бъдещия живот“[13].

*Иоил. 2:28-29. – Бел. ред.

[1] Св. Василий Велики, За Светия Дух, 16, 39, ΕΠΕ 1974,10, 384-386.

[2] Пак там, 16, 38, 382.

[3] Пак там, 16, 38, 384.

[4] Пак там,16,38,382.

[5] Пак там, 16,38,386.

[6] Пак там.

[7] Св. Атанасий Велики, За явяването в плът на Бог Логос и против арианите, PG 26, 996 С.

[8] Св. Василий Велики, За Светия Дух, 16, 39, ΕΠΕ 1974,10, 386.

[9] Св. Ириней Лионски, Изобличение и опровержение на лъжливото знание, 3, 24,1, PG 7, 966 С.

[10] Св. Василий Велики, За Светия Дух, 16, 39, ΕΠΕ 1974, 10, 338-340.

[11] Пак там, 16, 40, 390.

[12] Пак там.

[13] Пак там, 15,36, 372.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3.