Веднъж в смирената си келия старецът беше посетен от един турчин. Оказа се, че го е изпратил неговият началник, който беше съдия, за да го покани в дома си.

Отец Василий* малко се смути. Не беше свикнал на любезни покани за посещения, а можеше и умът му да свърне към някое „зло”, към някое ново може би изкушение. Но се помоли на Бога и отиде с турския служител.

Когато пристигнаха в стаята за гости на съдията, самият той го прие с голяма сърдечност. Седнаха и съдията почна да говори:

– Ефенди попе, аз съм турчин, мохамеданин. Но от заплатата, която взимам, задържам необходимото за моето семейство, а останалото го раздавам като милостиня. Помагам на вдовиците, сираците и сиромасите, давам зестра на бедните девойки, които се омъжват, помагам на болните. Строго спазвам постите, моля се и обикновено се стремя да съм стриктен във вярата. А когато отсъждам, се опитвам да съм справедлив, не отстъпвам пред никого, колкото и висока позиция да има. И какво казваш – всичко, което правя, не е ли достатъчно за да придобия рая, както казвате вие, християните?

Отец Василий беше въодушевен от това, което му каза турчинът и в ума си веднага се сети за стотника Корнилий (Деяния 10 гл.). Сравняваше паралелно тези два живота. Разбра, че пред него стои праведен и добронамерен човек и може би неговата мисия беше същата, като тази на апостол Петър при стотника. Реши да свидетелства за вярата си.

– Ефенди, имаш ли деца?

– Да, имам.

– Слуги имаш ли?

– Имам и слуги.

– Кой изпълнява по-добре твоите заповеди, децата или слугите?

– Разбира се, че слугите, защото децата със свободата, която имат, често пъти не слушат и правят каквото си искат, докато слугите правят винаги всичко, което им казвам.

– Кажи ми, ефенди, ако умреш, кой ще те наследи: твоите слуги, които изпълняват вярно твоите заповеди или твоите деца, които не те слушат?

– Разбира се, децата. Само те имат право на наследство, не и слугите.

– Е, добре, всичко което правиш, ефенди, е добро, но всичко, което може да направят за тебе, е да те поставят в редиците на добрите слуги. Но ако искаш да наследиш рая, Царството Небесно, трябва да станеш син. А това става само чрез кръщението.

Турчинът се въодушеви от примера, който му даде отец Василий. Поговориха още и накрая го помоли да го катехизира и да го кръсти. И в някое време турчинът се кръсти и стана християнин.

* Василий е рожденото име на блажения старец Йероним. Времето на случката е непосредствено преди Първата световна война, когато старецът е все още целибатен дякон в Кападокия, Мала Азия. Приема монашество на гръцкия остров Егина през 1923 г. с името Йероним в чест на атонския старец Йероним Симонопетритски – бел. прев.

източник: preminportal.com.mk, превод: Мартин Димитров, откъс от Π. Μπότσης, Γέροντας Ιερώνιμος ό Ησιχαστής της Αίγινας, Αθήνα, 2001.

Реклама