Автор: старецът Филотей Зервакос

5 февруари 1958 г.

… Имаш право да се страхуваш, за да стъпиш в свещенството. Този страх са го имали всички Свети Отци, затова и мнозина са избегнали свещенството от смирение, дълбоко размишлявайки от една страна за възвишеността на свещенството, чистотата и светостта, които трябва да има свещеникът, а от друга страна и заради отговорността, която поема от момента, когато придобива благодатта на свещенството. Много от светиите дори са се криели, за да избягнат свещенството и го приемали, чак когато Бог им откривал това или ако целият народ ги показвал като достойни. Заради това в онези времена свещеникът е бил или богоповикан, или народоповикан. Но от тогава насам та до днес, той става или демоноповикан или гордо себеповикан, защото мнозина срамни, нечестиви, грешни и недостойни са повикани от дявола към свещенство и архиерейство, мнозина други пък сами се предлагат, обзети от луциферска гордост и самомнение, не разбирайки, те неразумните, че свещеникът, служителят на Всевишния Бог трябва да бъде телесно и душевно по-чист и по-светъл от слънчевите лъчи и по-висок и по-свят от всички хора. Ангел на Бога Вседържител е свещеникът, но суетноразумните и земноразумните, лекомислените и надменните  си мислят, че ще им се увеличи честта и славата, че хората навсякъде ще им целуват ръката, ще им се възхищават, ще служат в златотъкани одежди, ще им се увеличат материалните придобивки… И когато се изпълнят със земни съкровища, тогава ще кажат на душата си, като неразумният богаташ от Евангелието: „душо, имаш много блага за много години, яж, пий, весели се, почини си“.

Стремейки се към това и размисляйки така в себе си, демоноповиканите и гордосебеповиканите постоянно са в тичане, бягат нагоре-надолу, търсят връзки, председатели, министри, посланици, политици, митрополити и други, за да добият свещенство и архиерейство. Когато го приемат, понеже недостойно са го приели, Божията благодат ги напуска и те стават тъмнина вместо светлина, и вместо да предават светлина на народа, те му предават тъмнина и стават причина да се хули името на Всевишния Бог. Днешното бедно и окаяно състояние на обществото се дължи най-вече на недостойните архиереи и свещеници, защото когато светлината стане тъмнина, тогава какво става с тъмнината? За такива помрачени и ослепяли архиереи и свещеници мъдрият Нил казва: „Лесно ще си отиде паството заради нечестието и нехайството на пастирите и предстоятелите“, а божественият Златоуст казва: „Не ги ръкополага всички Светият Дух (имайки предвид недостойните), но чрез всички действа“, искайки да каже, че Тайнствата се извършват и от недостойни, не чрез тяхната недостойност, но за освещението и спасението на верните. Те не се извършват от недостойните, но от Светия Дух…

Сега Блаженейшият Теоклит е много внимателен и разсъдлив при ръкополаганията, които прави. Ако те предложи Блаженейшият, не си самоповикан, пък имаш и чувство, и страх заради възвишеното достойнство на свещенството и отговорностите, и понеже търсиш моето мнение, тогава моето мнение и съвет е този: ако като човек, не си се окалял с някакъв смъртен грях, телесен или друг, прояви послушание и приеми свещенството. Ако пък като човек имаш някои немощи и несъвършенства, благодатта Господня, която изцелява болестите и допълва немощите, ще ги допълни. Когато извършваш службата си с внимание, ревност и вяра, тогава ще добиеш от небето нетленен венец, който ще ти го даде праведният Съдия в деня на въздаянието…

из „Послания за свещенството“, източник: preminportal.com.mk, превод: Мартин Димитров

Реклама