Автор: архим. Василий Гондикакис

…Трябва лично да чуем Христовия глас и да кажем „Да!” на този глас. Трудното и опасното е, че Той ни уважава, хлопа тихо на вратата и ни казва, че – ако искате, можете да Ме отхвърлите, Аз не споря с вас! Мисля, че божествеността на въплътилото се Слово може да се види и във факта, че Господ казва „ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя. Словото, що казах, то ще го съди в последния ден”. Имайки това вседържителство на любовта, Той не спори с нас. Затова целта е човек да стане слово по благодат, бог по благодат, и тогава вижда, че се възстановява единството на целия свят. Това единство на целия свят не може да се разтърси, Христовото тяло не може да се разедини. Не можем да се съберем – хората на Изток и на Запад – за да правим нещо друго, което да е собствено наше. Единството съществува, животът съществува, вечността съществува, не се разлага, затова всички имаме надежда – и на Изток, и на Запад. И ако западняците са добри и уредени, да са живи и здрави! И ако ние евентуално сме повърхностни и разбити, да сме живи и здрави! Няма да ни спаси нищо друго, освен това животворно умъртвяване, което ще ни дари друга сила, която не е от този свят.

Какво да  правя с  реда и успеха в момента, когато смъртта ще дойде и ще разруши всичко? Когато Господ казва, че портите адови няма да  надделеят над Църквата, Той не говори за Ватикана, както не говори  за Кремъл. Кремъл и Ватикана са едно и също нещо, в същата категория, както строгите анти-икуменисти протестанти с нашите православни строги анти-икуменисти. Той говори за Църквата, която е Самият Христос, която е Самият Богочовек, Владиката на небето и земята, Който върши божествените неща по човешки и човешките по божествен начин. Не можем да кажем, че ние подчертаваме божествена природа на Господ, а други – Неговата човешка природа. Тогава Църквата би спряла да съществува. В Православната Църква съществува това божествено богочовешко равновесие. Ако почувстваме това нещо, то ни води до мълчание, до парализиране на нашите земни членове, до това да разберем, че Православната Църква, вярата, утехата и словото се предават не чрез заплахи, нито с хвалебствия, а чрез тези, които са мъртви и вечно живи, от св. Игнатий Богоносец, който поискал да умре, за да живее, да отмине, за да пребъдва винаги с Църквата, да престане да говори, за да стане слово на Бога. Съществуват и  починалите, които са вечно живи. Съществуват тези, които са осветили своята душа и тяло – те никога няма да отминат.

Това може да даде Православната Църква. Затова Православната Църква е не-Православна Църква в смисъла, който я разбираме и в смисъла, който ние много пъти говорим за Църквата. Много пъти чувствам, че ако Православната Църква е тази, която се показва, тогава, за да намерим Църквата, трябва да отхвърлим това Православие. Защото бог не е Бог, а „свръхБог”. В Светата Литургия, в Евхаристийния канон се казва, че е достойно и праведно Бог да бъде възпяван, защото е неизразим, умонепостижим, невидим, необятен. Ако беше умопостижим, обятен и видим, не би си струвал трудът да бъде възпяван. Невидим, необятен, можем да кажем и несъществуващ – затова истински Вечно Съществуващият. Той е несъществуващ, в който и да е смисъл да поставим съществуването. Това са думи на св. Максим Изповедник, който казва, че на Бога подхожда повече не-битието, отколкото битието (δια το υπέρ είναι τον Θεόν). Ако аз кажа, че Бог съществува и вярвам в Бога по един човешки начин, навярно съм по-далеч от съществуването на Бога от този, който казва, че Бог не съществува. Защото битието на Бога е свръх-битие. Затова Православието е Самият Богочовек, Православието е едно, ако искате, незначително, разбито и дрипаво, но и пресветло, което има възможността да даде кваса, който заквасва цялото тесто на Сътворението.

Вчера говорихме за бедите на Православието и за неприятната картина, която създаваме пред чужденците с това да имаме 5-6 владици в Париж и още толкова в Ню Йорк. На мене ми харесва Православието да не е добро, защото, ако беше добро, бихме объркали истината с идола, докато сега говорим за това, че показваме хиляди немощи, които показват нашето злочестие. Чудото е, че въпреки това св. Литургия действа, Словото се въплъщава, човекът става слово по благодат и съществува радостната вест: човек може да живее. Затова – с моето мислене – разглеждам връзката Изток-Запад малко по–различно. През октомври 1989 ходих в Америка, видях гръцко-православното малцинство и малко американците. Чувствам, че един православен се чувства местен на всяко място, тъй като и в своята родина се чувства чужд. Постоянно пребиваващият американец е „емигрант” в Америка. Истинно православният е местен и страната го обича и той обича страната. Говорим за истинските хора, смирените, които са слово на Бога и  утешителен глас за всички. Съответно казваме, че Бог Слово стана Човек, Той не стана богословие, нито система. Затова Господ не е писал нищо.

Проявявам уважение (към вас), казва Господ, телесно и духовно. Не ви говоря за духовни, нематериални неща, оставяйки ви да чувствате телесен глад, нито ви се подигравам с това да ви давам хляб, който е тленен, и да оставя незаситен вечният ви глад. Аз давам хляба и рибата, които ви хранят и укрепват тялото –   по-късно Той ни открива, че Той е Хлябът, „Който слиза от небето и който яде от него, няма да умре” – не като  манната в пустинята, с която се хранели, тя била едно чудодейна храна, но след това умирали, а Той е Хляб, от който човек яде и не умира. Затова мисля, че православният човек –  когато съществува, когато е слово на Бога, той проповядва православното богословие – не с богословски понятия – както и Господ говорил с човешки  понятия и св. ап. Павел станал „за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.” Ако човек е смирен, ако обича, ако е неспособен да удари, да рани другия, тогава другият разбира, че до него съществува нещо божествено. И сляп да съм, в момента, в който се намирам под слънцето, чувствам топлината на неговото съществуване в цялото мое същество. Когато се намираш пред един такъв светец, тогава разбираш, че от непристъпната Божия същност се излъчва нетварната енергия като благодат, любов и красота.

Исках да кажа малко и казвам много. Един въпрос, който беше поставен вчера, беше как да се отнасяме към външните хора. Нужно е внимание, да не би много пъти външните да са вътре, а тези вътре да са вън. Малко или много ще имате такъв опит. Човек се запознава с някой друг и неговото поведение го показва като православен. Виждаш един „външен” човек да има смирение, скромност, да те съкрушава и наистина да чувстваш, че пред себе си имаш някакъв светец, който предава и  прелива благодат. Затова казваме, че Православието не е това, което вероятно си мислим. Този човек, външният, има нещо от Бога, както казва Господ, че съществуват и други овци: „Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми”. Всеки има Божието дихание в себе си, в Православието човек наистина стига до пълнота, но аз мога да бъда осъден. Много видях и нищо не правя, но някой друг, който е далеч, имайки това Божие дихание, може да го увеличи и да придобие скромност, етос, смирение, което те разтърсва.

Смята се, че Достоевски прави романи. Той обаче предава православното послание. Няма да се избавя от изкушението да спомена друго име на „външен” човек – Кафка, който не е християнин, но когато го четеш, чувстваш определена болка. Някои хора казват да не го четем, защото болката му е толкова голяма, че ти причинява депресия. Аз чувствам, че седиш до един симпатичен брат, който не е нагъл, не е агресивен, не мисли, че може да поправи света и чийто текстове са описание на лична болка, където сякаш вземаш памук и събираш кръвта от една рана и го слагаш в края. Затова, когато умирал, казал: Изгорете ги! Той нямал за цел да ги печата, но неговите познати ги задържали.

Приключвам. Съществува възможност човек да се спаси. Съществува възможност да се освободим от злочестието на Изтока. Съществува възможност и Западът да се освободи от злочестието на собствения си ред и успех. Това е посланието, което Христос дава, възкръсвайки от Гроба!

превод: Константин Константинов

Реклами