Автор: св. Атанасий Велики

(Глава 1. от „Слово за въчеловечаването на Словото и за явяването Му чрез тяло пред нас“)

  1. В своята предходна книга [1] обърнахме достатъчно внимание на някои от многото прояви на идолската измама у езичниците и демонското им страхопочитание. Разяснено бе как се е появило това първоначално, а именно, че хората са измислили за себе си идолите поради своята греховност. С помощта на Божията благодат взехме предвид и божествеността на Словото на Отца, на промисъла Му към всичко и на Неговата сила; както и, че благият Отец с Него дава порядък на всичко, благодарение на Него всичко се движи и в Него получава живот.

Сега, Макарие, който си възлюбил истинно Христа, ще трябва да сторим крачка по-напред във вярата на нашето свято изповедание и да разгледаме още как Словото е станало Човек, а също и Неговото божествено Явяване сред нас, което евреите злословят, гърците подиграват, но ние превъзнасяме; за да може въпреки привидното принизено състояние на Словото, твоята собствена любов и преданост към Него да се увеличат. Понеже колкото повече презрение изливат невярващите върху Него, толкова повече свидетелства дава Той за Своята собствена Божественост, тъй като Той не просто Сам представя за възможно онова, което те грешейки, изкарват невъзможно, но онова, което подиграват като неприлично, Той със Своята собствена благост облича в приличие, и онова, на което тези умници се присмиват като човешко, Той със свойствената Нему мощ явява за божествено като разтурва парадирането на идолите чрез Своята привидна унизеност на кръста и тихо и потайно спечелва невярващи и присмивачи да признаят Неговата божественост и власт.

Но за да се обсъжда този въпрос, е необходимо да се припомни казаното отпреди, за да може хем да не пропуснеш да разбереш причината за телесното явяване на Словото на Отца – такова велико и превъзвишено, хем да не счетеш, че Спасителят е обитавал тяло като следствие от Своята собствена природа, но че бидейки безтелесно по природа, изначалното Слово поради любовта и благостта на Неговия Отец ни е било явено в човешко тяло за наше спасение.

Подходящо е тогава да започнем излагането на този въпрос със сътворението на света и с Бог, неговия Творец, за да може основателно да се проумее как обновлението на творението е било извършено от Същото онова Слово, Което го е и сътворило изначално. Така ще се яви, че няма несъгласуваност Отецът да е произвел неговото спасение чрез Същия, посредством Когото Той го и сътворил.

  1. По създаването на вселената и сътворяването на всички неща, мнозина са приемали различни възгледи и всеки човек е излагал закона по свой собствен вкус. Някои говорят как всички неща са произлезли от само себе си и по воля на случайността, като например епикурейците, които в своето самопрезрение ни казват как зад вселената не съществува промисъл, противоречейки на явните факти и опита. Защото ако, както казват те, всичко беше възникнало самостоятелно и без замисъл, щеше да следва, че всичко съществува по един начин, така че да е еднородно и без никаква отлика; понеже във връзка с единството на нещата би следвало всичко да трябва да е слънце или луна, а по отношение на човеците, би следвало цялото да трябва да е ръка или око или крак, но това никак не е така – напротив, ние виждаме различаване на слънце, луна и земя, и още веднъж по отношение на човешкото тяло – на крак, ръка и глава. Но такова отличително устройство като настоящото ни говори не за техния спонтанен произход, а за причина, която ги предхожда, от която причина е възможно да осъзнаем Бог като Устроителя и Твореца на всичко.

Други пък, включително Платон, който е на такава почит сред гърците, твърдят, че Бог е направил света от вече съществуваща и несътворена материя, понеже Бог не можел да направи нищо, ако материалното вече не съществувало, също както и дървесината трябва вече да съществува и да е налице за дърводелеца, за да може той изобщо да работи. Но говорейки така, те не осъзнават, че налагат на Бог ограничения, защото ако Сам Той не е причината за материята, а прави неща единствено от предварително съществуваща материя, означава че Той е слаб, понеже е неспособен да направи нищо от правените неща без материята, също както, без съмнение, е слабост и за дърводелеца да не може да направи нищо от необходимото, без своята дървесина. При такова разсъждение, ако материята не е съществувала, Бог не би направил нищо; и как би могло Той да бъде наричан Създател и Творец, ако Той дължи Своята способност да твори на някакъв друг източник, а именно на материята? Тъй че, ако това беше така, по тяхната теория Бог ще бъде просто занаятчия, а не Създател от нищо (тоест, ако Той изработваше само от съществуваща материя, а не беше Сам причината за материята), понеже Той не би могъл в какъвто и да е смисъл да бъде наричан Създател, освен ако не е Създател на материята, от която на свой ред са били направени сътворените неща.

Еретиците обаче, си измислят друг творец на всички неща, различен от Отца на нашия Господ Иисус Христос, в дълбоко заслепение дори за словата, които използват. Понеже когато Господ казва на евреите: „не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: ‘затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът?’“, а след това по отношение на Създателя казва: „Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ [2], как тогава тези люде считат творението за независимо от Отца? Или пък, по думите на св. Иоан, който казва, без да прави изключение: „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало“ [3], как би могъл творецът да бъде някой друг, различен от Отца на Христа?

  1. Такива са техните суетни размишления, но божественото учение и вярата според Христа заклеймяват глупавите им слова като безбожие, понеже е знайно, че нито от само себе си, тъй като преднамереност не липсва, нито от предсъществуваща материя, тъй като Бог не е слаб, а от нищото, и без тя да притежава каквото и да било предходно битие, Бог е направил вселената да съществува чрез Своето слово, както Той казва първо чрез Мойсей: „В начало Бог сътвори небето и земята“[4]; и отново чрез тази най-поучителна книга на Пастира [5]: „Преди всичко вярвай, че има Един Бог, Който е създал и устроил всичко и го е извел от небитие в битие.“, на което и Павел указва, когато говори: „Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.“[6]

А понеже Бог е благ, или по-скоро понеже се явява източник на всяка благост, нито пък някой, който е благ може да се скъпи за нещо; без, следователно, да се скъпи за ничие съществуване, Той е сътворил всички неща от нищо чрез Своето собствено Слово – нашия Господ Иисус Христос, и като запазил измежду тях особено милосърдие за човешкия род [7] над всичките неща по земята, и като виждал неспособността им поради начина на техния произход, да продължат все така, Той им дарувал допълнителен дар, и не само сътворил човека, както сторил с неразумните същества на земята, но ги сътворил по Своя собствен образ, като им дал дял дори от силата на Своето собствено Слово, така че притежавайки нещо като отражение на Словото и сами бидейки създадени разумни, те да могат да пребъдват завинаги в благословение като живеят истинния живот, принадлежащ на светиите в рая.

Но също тъй знаейки как човешката воля можела да свърне по всякакъв път, Бог още отпърво оградил дадената им благодат чрез закон и чрез мястото, където ги поставил, понеже Той ги поселил в Своя собствен рай и им наложил едничко запрещение: така че, ако опазели благодатта и останели добри, те можели да съхранят райския живот – без скръб или болка или загриженост, при обещанието в крайна сметка за безсмъртие в небесата, но ако се отклонели накриво и станели порочни, да знаят, че попадат под онова тление на смъртта, което им се полага по природа: да не останат повече в рая, а изхвърлени навън от него, от тогаз насетне да умират и да пребъдват в смърт и в тление.

За това ни предупреждава и Светото Писание, съобщавайки от Божие Име: „От всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.“ [8] Но под „Бездруго ще умреш“ – какво друго би могло да се има предвид, освен че не само ще умреш, но и завинаги ще останеш да пребъдваш в тлението на смъртта?

  1. Ти може би се чудиш по каква ли причина, когато уж възнамерявахме да говорим за Въплъщението на Словото, сега обсъждаме произхода на човеците, но това също спада точно към целта на нашия труд, понеже говорейки за явяването на Спасителя сред нас, ние трябва също така да говорим и за произхода на човеците, за да осъзнаеш как причината за Неговото слизане от небесата сме ние, и че нашето престъпление е призовало любовта на Словото, така че Той да побърза както да ни помогне, така и да се яви сред нас. Защото ние сме причината Той да се въплъти и заради нашето спасение Той постъпил с такава любов, че се е и явил, и родил – дори в човешко тяло, защото Бог е сътворил човека по такъв начин и е искал той да пребъде в нетление, но човеците, след като се отвърнали и отхвърлили съзерцанието на Бога, и измисляли и творили зло за самите себе си, както беше отбелязано в предходния труд, получили осъждането на смърт, с което били заплашени и оттогаз насетне вместо да останат както били сътворени, те наченали да се покваряват според делата си и смъртта изцяло ги подчинила под своя власт [9], понеже престъпването на заповедта ги връщало обратно към тяхното природно състояние; тъй че, както в началото те дошли от небитието в битие, така и сега, както може да се очаква, били на път да се върнат чрез тление отново към небитието.

Защото ако човеците са били извикани към битие от предходното си естествено състояние на небитие чрез Съществуванието и любовта на Словото, неизбежно следва, че щом изгубили познанието за Бога и били върнати обратно към небитие, понеже не злото, а доброто е битие, те трябвало, понеже получавали своето битие от Бог, Който Е, да бъдат вечно лишени дори от битие, с други думи, те трябвало да се разсипят и да пребъдват в смърт и тление. Защото човекът по природа е смъртен, тъй като е бил сътворен от нищото, но поради подобието си на Него, Който Е, и ако съхранява това подобие чрез постоянстване в познаването Му, то тогава той би прекратил своето природно тление и би останал нетленен, както говори и Премъдростта [10]: „… а да пазиш законите (й) е залог за безсмъртие.“ А бидейки безсмъртен, той би живял занапред като Бог, за което според мен говори и Светото Писание: „Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния; но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.“ [11]

  1. Бог не само ни сътворил от нищо, но богато ни дарувал чрез благодатта на Словото, живот в съответствие с Бога, обаче човеците като отхвърлили вечните неща, и обръщайки се по съвет на дявола към тленните, се превърнали в причината за собственото си тление в смърт, бидейки, както казах преди, тленни по природа, макар и предназначени по благодатта на своята причастност в Словото да се откъснат от природното си състояние, ако се съхранели добри; защото поради пребиваването на Словото с тях дори тяхното природно тление не можело да ги застигне, както говори и Премъдростта: „Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта.“ [12]

Но когато това станало, човеците започнали да умират, а тлението взело да ги надвива и да господарува над тях дори в още по-голяма от свойствената му степен, защото поради престъпването на заповедта разполагало и със заплахата на Божеството като допълнително преимущество срещу тях.

И дори в своите грехове човеците не се спрели пред никакви граници, но вървели постепенно от лошо към по-лошо – изобретявайки в началото злото и навличайки си така смърт и тление, те отпосле като се предали на неправдата и надхвърлили всякакво беззаконие, и като не се спирали пред никакво злодеяние, но непрестанно измисляли всякакви нови видове злодейства, те станали ненаситни в съгрешаването. Понеже навсякъде имало прелюбодеяния и кражби, убийства и грабежи изпълнили цялата земя, а колкото до корупция и неправда – законът се пренебрегвал и всякакви престъпления се извършвали навсякъде – както по отделно, така и съвкупно. Градове воювали с градове, народи се надигали против народи и цялата земя се раздирала от народни разпри и сражения като всеки човек се надпреварвал с другите в беззаконие. Дори престъпленията против природата не били непознати, но както говори апостолът и свидетел на Христа: „Жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.“ [13]

Бележки:

1 „Против езичниците“, бел. прев.

2 Мат. 19 : 4-6, бел. прев.

3 Иоан 1 : 3, бел. прев.

4 Битие 1 : 1, бел. прев.

5 Ерм, Пастир – Книга 2, 1, бел. прев.

6 Евреи 11 : 3, бел. прев.

7 Или „запазил човешкия род за особено милосърдие“, бел. прев.

8 Битие 2 : 16,17, бел. прев.

9 Римляни 5 : 14, бел. прев.

10 Премъдрост Соломонова 6 : 18, бел. прев.

11 Псалом 81 : 6,7, бел. прев.

12 Премъдрост Соломонова 2 : 23,24, бел. прев.

13 Римляни 1 : 26, 27, бел. прев.

превод: Никола Антонов

Реклами