Автор: св. Атанасий Велики

(Глава 4. от „Слово за въчеловечаването на Словото и за явяването Му чрез тяло пред нас“)

  1. Но за Спасителя изглеждало уместно да стори всичко това, за да може човеците, които не успели да познаят Неговия Промисъл, разкрит във вселената, и които не успели да прозрат Неговото Бòжество, показано в творението, да могат поне от делата на Неговото тяло да възвърнат зрението си и чрез Него да добият представа за познаването на Отца, заключавайки, както казах по-горе, от отделни случаи за Неговия Промисъл над цялото.

Защото кой след като е видял Неговата власт над зли духове, или кой след като е видял злите духове да признават, че Той е техен Господ, ще държи повече ума си в съмнение дали това е Синът и Мъдростта и Властта Божия? Понеже Той накарал дори творението да наруши мълчание в това, че дори при Неговата смърт или по-скоро при Неговия триумф над смъртта – имам предвид Кръста, което е дивно за разказване – всичкото творение изповядвало, че Той, Който се явил и пострадал в тялото, бил не само човек, а Синът Божий и Спасителят на всички, защото слънцето скрило лицето си и земята се потресла и планините се разцепили, потресли се и всички човеци.

Тези неща показали, че Христос на Кръста бил Бог, докато всичкото творение било Негов раб и свидетелствало чрез своя страх за присъствието на Господаря си. Така чрез Своите дела Бог Слово изявил Себе си на човеците, а нашата следваща крачка ще бъде да опишем и да говорим за края на Неговия телесен път и живот и за естеството на смъртта на Неговото тяло, особено защото това е съвкупността на нашата вяра и всички човеци без изключение са изпълнени с нея, тъй че да можеш също да узнаеш как и от това Христос се разкрива не по-малко като Бог и Сина Божий.

  1. Сега вече изтъкнахме, дотолкова, доколкото беше възможно и доколкото сами сме били способни да разберем, причината за Неговото явяване в тяло: че не било във властта на никого другиго да обърне тленното към нетление, освен на Спасителя – Същият, дето в начало сътворил от нищо всички неща; че никой друг не можел да сътвори наново подобието на Божия образ за човеците, освен Образът на Отца; също че никой друг не можел да направи смъртното безсмъртно, освен нашия Господ Иисус Христос, Който е Самият Живот; и че никой друг не можел да научи човеците за Отца и да унищожи идолското поклонение, освен Словото, Което разпорежда всички неща и единствено е истинният единороден Син на Отца.

Но тъй като пак било необходимо да се плати и дължимият от всички дълг, понеже както вече [39] казах, всички трябвало да умрат, наистина специално за тази цел Той дошъл между нас с това намерение: след доказателствата за Своята божественост от делата Си, Той след това предложил също и Своята жертва от името на всички, предавайки на смърт Своя Храм на мястото на всички, за да може, първо – да направи човеците да прекратят и да ги освободи от тяхното древно престъпление, и още – да покаже Себе си по могъщ даже и от смъртта, явявайки Своето собствено тяло нетленно – като първия плод от възкресението на всички.

И не се изненадвайте, ако често [40] повтаряме същите думи по същия въпрос, понеже говорим за Божия план; поради това разширяваме същия смисъл в повече от една форма, за да не излезе, че изпускаме нещо и да си навлечем обвинението в недостатъчно разяснение, защото по-добре е да се подложим на обвинение в повтаряне, отколкото да пропуснем нещо, което е необходимо да бъде изложено.

И така, тъй като тялото споделяло една и съща природа с всички (понеже било човешко тяло, макар чрез несравнимо чудо да било оформено единствено от девица), все пак бидейки смъртно, трябвало също да умре подобно на събратята си; но заради единението със Словото в него то вече не подлежало на тление според собствената си природа, а поради дошлото да обитава в него Слово било поставено извън обсега на тлението. И така станало, че едновременно се осъществили две чудеса – умирането на всички било извършено в тялото на Господа, а смъртта и тлението били изцяло премахнати поради единението на Словото с него, понеже смърт трябвало да има и тя трябвало да бъде претърпяна заради всички, тъй че дължимият от всички дълг да бъде платен. Поради което, както казах и преди, Словото като безсмъртно, понеже за Него било невъзможно да умре, взело за Себе си тяло, което можело да умре, за да може Той да го предложи като Свое собствено наместо всички и като пострада чрез Своето единение с него заради всички „да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.“[41]

  1. И сега, когато общият Спасител на всички е умрял на наше място, ние верните в Христа вече не умираме като преди, съгласно предупреждението на закона, понеже това осъждане се е прекратило, но след като тлението се е прекратило и е било премахнато чрез благодатта на възкресението, оттук нататък ние просто се освобождаваме в съгласие със смъртната природа на телата си по времето, което Бог е определил за всеки, за да можем да получим по-добро възкресение. Защото подобно на семената, които се зариват в земята, ние не се разтваряме и изчезваме, а посяти в земята отново ще се вдигнем, тъй като смъртта е била унищожена от благодатта на Спасителя. Ето защо блаженият Павел, който дава сигурност във възкресението на всички, казва: „защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие. А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ [42]

Защо тогава, би казал някой, ако е било необходимо Той да предаде на смърт Своето тяло наместо всички, не го е сторил като човек – по домашному, вместо да стига чак дотам, че да бъде дори разпнат? Защото повече би Му подобавало да напусне тялото си с достойнство, отколкото унизително да претърпи смърт като тази. Но, я да видим, отговарям аз, дали такова едно възражение не е просто човешко, докато стореното от Спасителя е наистина божествено и по много причини достойно за Неговото Бòжество. Първо, защото смъртта, която застига човеците, идва при тях съгласно слабостта на тяхната природа, тъй като неспособни да продължат по същия път, те се разпадат с времето. Подобно на това и болести ги застигат и те падат болни и умират, но Господ не е слаб, а е Властта Божия и Словото Божие и Самият Живот.

Тогава, ако Той бе напуснал Своето Тяло нейде в усамотение и на легло според присъщото на човеците, щеше да се счита, че и Той също е сторил това съгласно слабостта на Своята природа и защото в Него не е имало нищо повече, отколкото в другите човеци, но тъй като Той бил, първо – Животът и Словото Божие, а второ – понеже било необходимо да се изпълни смъртта наместо всички – по тази причина (от една страна, тъй като Той бил живот и власт, тялото набирало в Него сила, докато от друга, тъй като смъртта трябвало да се извърши) Той не приел Сам, а получил от ръцете на други възможността да доведе до съвършенство Своята саможертва, понеже не било също така подобаващо да се разболее Господ, Който изцелявал болестите на другите, нито също било редно да загуби силата си това тяло, в което Той давал и сила при слабостите на другите.

Защо тогава, Той не предотвратил смъртта както правел с болестта? Защото именно за това Той имал тялото и било неподобаващо да я предотвратява – за да не би също и Възкресението да се възпрепятства; докато било също така неподобаващо смъртта Му да се предхожда от болест, за да не се счита това за слабост от Негова страна, Който бил в тялото. Не гладувал ли той тогава? Да, Той гладувал съгласно свойствата на Своето тяло, но не погинал от глад, защото Господ бил, Който го носил. Също така, макар да умрял, за да изкупи всички, въпреки това Той не видял тление, тъй като [Неговото тяло] се вдигнало отново в пълно здраве, понеже тялото принадлежало не на някого другиго, а на самия Живот.

  1. Но по-добре било, би казал някой, Той да се укрие от кроежите на иудеите, за да предпази изцяло Своето тяло от смърт. Нека на такъв бъде казано, че това също било неподобаващо за Господа, понеже както не подобавало на Словото Божие, бидейки Живот, Сам да причини смърт на Своето собствено тяло, така не било подходящо и да избяга от смъртта, предлагана от други, но по-скоро – да я преследва докрай, поради която причина Той естествено нито Сам напуснал Своето тяло, нито пък избягал от иудеите, когато те се съвещавали против Него. Това показало не слабост от страна на Словото, а наопаки – показало Него като Спасител и Живот в това, че Той както очаквал смъртта, за да я унищожи, така и побързал да постигне смъртта, предложена Му заради спасението на всички.

А освен това, Спасителят дошъл да постигне не Собствената си смърт, а смъртта на човеците, поради което Той не напуснал Своето тяло чрез смърт на Самия Себе си [43], понеже Той бил Живот и нямал такава, но получил тази смърт, която идвала от човеците, за да може съвършено да я премахне, когато тя Го срещне в Неговото собствено тяло. А, също и от следното човек би могъл да види разумността тялото на Господа да постигне такъв край. За Господ било особено важно възкресението на тялото, което Той се бил заел да извърши, понеже онова, което трябвало да стори, било да го изяви като паметник на победата над смъртта и да увери всички в Своето осъществяване премахването на тлението и в нетленността на техните тела оттогаз насетне; в залог на което и като доказателство на възкресението, очакващо всички, Той запазил Своето собствено тяло нетленно. Ако, още веднъж, Неговото тяло се разболеело и Словото бъдело откъснато от него пред взора на всички, щяло да бъде неподобаващо Той, Който изцелявал болестите на другите, да претърпи собствения Му инструмент да умре в болест, понеже как би могло Неговото прогонване на болести в другите да бъде повярвано [44], ако Неговият собствен храм заболеел в Него? Защото Той щял или да бъде подиграван като неспособен да прогонва болести, или ако можел, но не го правел, щял да бъде смятан също за безчувствен към другите.

  1. Но дори ако без всякаква болест и без всякаква болка Той беше потулил Своето тяло на тайно и в усамотение – „в някой кът“ [45] или на пусто място, или в някоя къща, или където и да било, и след това изведнъж се появеше и кажеше, че е бил възкресен от мъртвите, Той щеше да изглежда при всички положения, че говори празни приказки [46] и онова, което кажеше за Възкресението, щеше да е още по-съмнително, тъй като изобщо не би имало никой да свидетелства за смъртта Му. А смъртта трябва да предшества възкресението, понеже то не би било възкресение, ако не се предшестваше от смърт, тъй че ако смъртта на Неговото тяло беше настъпила някъде на тайно, та да не бъде смъртта явна, нито да настъпи пред свидетели, Неговото Възкресение също щеше да бъде скрито и без доказателства. И защо, при положение, че когато възкръснал, Той обявил открито Възкресението, е трябвало Той да прави Своята смърт да настъпва на тайно; или защо при положение, че изгонвал зли духове в присъствието на всички и направил слепия от рождението си мъж да си върне зрението, и превърнал водата във вино, та по този начин да бъде повярван, че е Словото Божие, защо тогава, Той да не изяви Своята смъртна природа като нетленна в присъствието на всички, тъй че да може да бъде повярван, че Самият Той е Живота? Или как са щели Неговите ученици да имат смелост при възвестяване на Възкресението, ако не можели да кажат, че Той първо умрял; или как ще можело да им се вярва като казват, че смъртта е настъпила първо, а после и Възкресението, ако те нямали за свидетели на Неговата смърт човеците, пред които говорели със смелост? Защото, ако дори както станало и Неговите смърт и Възкресение се извършили пред взора на всички, но тогавашните фарисеи не искали да повярват, а принудили дори онези, които видели Възкресението, да го отричат, със сигурност, ако тези неща се бяха извършили на тайно, колко много причини за неверие щели да измислят те? Или как биха могли краят на смъртта и победата над нея да бъдат доказани, освен ако предизвиквайки я пред очите на всички, Той не беше я показал, че е мъртва, премахната за в бъдеще чрез нетлението на Неговото тяло?
  2. И на други неща, които някой би казал, трябва да отговорим отсега, понеже някой би могъл да каже дори следното: Ако е било нужно Неговата смърт да настъпи пред всички, и пред свидетели, тъй че разказът за Неговото Възкресение също да може да се повярва, във всеки случай за Него би било по-добре да осигури за Себе си една славна смърт, дори и само за да избегне унижението на Кръста. Но ако беше сторил дори това, Той можеше да даде причина за съмнение срещу Себе си, че не е властен срещу всяка смърт, а единствено срещу смъртта, осигурена за Него [47] и така отново щеше да е налице основание за неверие във Възкресението, както и преди. И така, смъртта дошла при Неговото тяло не от Самия Него, а от враждебни съвещания, за да може каквато и смърт те да предложат на Спасителя, Той да може изцяло да я премахне; и точно както един благороден борец, велик в умение и кураж, не си подбира противниците, за да не повдигне подозрение, че се страхува от някои от тях, но оставя това на избора на зрителите, особено пък ако те му се случат и врагове, тъй че срещу когото и да го възправят, той да може да го хвърли и да бъде повярван, че ги превъзхожда всичките, също така и Животът на всички – нашият Господ и Спасител Христос, не осигурил някаква смърт за Своето собствено тяло, за да не изглежда че се бои от някаква друга смърт, но на Кръста Той приел и претърпял смърт, причинена от други и преди всичко от Неговите врагове, която те считали за ужасна и позорна и неприемлива, тъй че като унищожи също и нея, да може както Самият Той да бъде повярван, че е Живота, така и властта на смъртта да бъде изцяло премахната. И така, случило се нещо стряскащо и дивно, понеже смъртта, която те възнамерявали на причинят като позор, в действителност била паметник на победата срещу самата смърт. Затова и Той нито претърпял смъртта на Иоан – на когото била отсечена главата, нито бил рязан с трион като Исаия, за да може дори в смъртта Той да запази Своето тяло неразделено и в пълна цялост и да не бъде дадено никакво основание на онези, които искат да разделят Църквата.
  3. Толкова в отговор на онези отвън, които си трупат аргументи, но ако някой от нашите собствени люде също запита, не от любов към спора, а от любов към знанието, защо Той е претърпял смърт не по друг начин, а на Кръста, нека нему също бъде казано, че за нас не бил добър никакъв друг начин, освен този, и че било правилно Господ да пострада така заради нас. Защото ако Сам Той дошъл да понесе клетвата, положена върху нас, как иначе Той би могъл да „стане клетва заради нас“48, освен ако не получел смъртта, отредена за проклятие? И това е Кръстът, понеже именно така е и писано: „проклет е всеки, който виси на дърво“[48].

И пак, ако смъртта на Господа е откупа за всички и чрез Неговата смърт се „разруши преградата, що беше посред“ [49], и настъпи призоваването на народите, как щеше Той да ни повика при Себе си, ако не беше разпнат? Защото единствено на кръста човек умира с разперени ръце, поради което за Господа било подобаващо да понесе и това и да разпери ръцете си, тъй че с едната Той да може да притегли древния народ, а с другата – онези, от езичниците, и заедно да ги обедини в Себе си, понеже това е и което Той Сам казал, показвайки с какъв вид смърт щял да изкупи всички: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.“ [50]

И още веднъж, ако дяволът – врагът на нашия род, след като паднал от небето, се скита из нашия въздух и там, упражнявайки господството си над подобните нему духове като негови събратя по неверие, не само твори чрез тях измами в онези, които се подлъгват, но се опитва да попречи и на онези, които вървят нагоре, относно което апостолът казва: „съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието“[51]; а пък Господ дошъл да повали дявола, да очисти въздуха и да подготви пътя за нас нагоре към небето, „чрез завесата, сиреч, плътта Си“ [52], както казва апостолът, и което трябвало да бъде чрез смърт – тогава чрез какъв друг вид смърт можело да стане това, освен чрез такава, която настъпва във въздуха, имам предвид кръста? Защото единствено Оня, Който е усъвършенстван на кръста, умира във въздуха и така било наистина подобаващо, че Господ изстрадал тази смърт.

Защото бидейки издигнат по този начин, Той очистил въздуха от злото както на дявола, така и на демоните от всякакъв вид [53] (както Сам казва: „видях сатаната, как падна от небето като светкавица“[54]) и отворил наново пътя към небето, както пак Той казва: „Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти.“[55] Понеже не Самото Слово се нуждаело от отваряне на портите, бидейки Господ на всички, нито някое от Неговите дела било затворено за своя Творец, но именно ние сме били, които сме имали нужда от това, и които Той изнесъл нагоре в Своето собствено тяло, понеже като го предал на смърт наместо всички, чрез него Той още веднъж проправил път нагоре към небесата.

Бележки:

39 Виж Глава 2 – предимно 7, бел. прев.

40 Например в 8. и 10. За св. Атанасий изглежда характерно да се повтаря, а после да се извинява за това. Бел. прев.

41 Евреи 2 : 14,15, виж също 10. Бел. прев.

42 1-во Коринтяни 15 : 53-55, бел. прев.

43 Виж Иоан 10 : 17,18, бел. прев.

44 Виж Матей 27 : 42, бел. прев.

45 Виж Деяния 26 : 26, бел. прев.

46 Виж Лука 24 : 11, бел. прев.

47 Или „…осигурена от Него“, бел. прев.

48 Галатяни 3 : 13; Второзаконие 21 : 23, бел. прев.

49 Eфесяни 2 : 14, бел. прев.

50 Иоан 12 : 32,33, бел. прев.

51 Eфесяни 2 : 2, бел. прев.

52 Евреи 10 : 20, бел. прев.

53 Виж Колосяни 2 : 15, бел. прев.

54 Лука 10 : 18, бел. прев.

55 Псалом 23 : 7, бел. прев.

Реклами