Опровержение на езичниците (продължение)

Автор: св. Атанасий Велики

(Глава 8. от „Слово за въчеловечаването на Словото и за явяването Му чрез тяло пред нас“)

46. Кога хората започнаха да изоставят поклонението пред идолите, освен когато Бог – самото Слово Божие, дойде между хората? Или кога предсказванията сред гърците, а и навсякъде, секнаха и се изпразниха, освен когато Спасителят изяви на земята Себе си? Или кога онези, наричани от поетите богове и герои, започнаха да се считат за обикновени смъртни хора, освен когато Господ издигна победата си над смъртта и запази нетленно тялото, което бе приел, възкресявайки го от мъртвите? Или кога измамата и лудостта на демоните изпаднаха в презрение, освен когато Божията власт – Словото, Господарят също и на всички тях, принизявайки се поради слабостта на човека, се яви на земята? Или кога изкуството и школите на магията започнаха да се потъпкват, освен когато божественото явяването на Словото се извърши сред хората? И с една дума, по кое време мъдростта на гърците стана глупава, ако не когато истинската Мъдрост Божия се яви на земята? Защото в миналото целият свят и всяко място са били заблуждавани чрез поклонението на идоли, и хората не са считали за богове нищо друго, освен идолите, но сега по целия свят хората изоставят идолските си суеверия и прибягват към Христа, и като Му се покланят като на Бог, чрез Него те също идват до познаване и на онзи Отец, Когото преди не са познавали.

И чудно събитие – там където предметите на поклонение бяха различни и безбройни, и всяко място имаше своя собствен идол, и считаният помежду тези за бог нямаше власт да премине към съседното място, за да убеди онези от съседните народи да му се покланят, но почти не получаваше служение дори и сред собствения си народ, понеже никой не се кланяше на бога на своя съсед, но напротив – всеки човек се придържаше към своя собствен идол, считайки го за господар на всичко, там сега единствено Христос бива почитан като един и същ помежду всички народи и което немощта на идолите не можа да стори, а именно – да убеди дори живеещите съвсем наблизо, това го стори Христос като убеди не само съвсем близките, а просто целия свят, да се покланя на един и същ Господ и чрез Него на Бога, Неговия Отец.

47. И докато преди всяко място беше изпълнено с измамите на оракулите и оракулите в Делфи и Додона, в Боеция [102] и Ликия [103], и в Либия [104] и Египет, както и онези на кабири [105] и питонеси [106], бяха държани на почит чрез човешко въображение, сега, откакто Христос начена да се проповядва навсякъде, тяхната лудост също секна и сред тях повече няма нито един да прорицава. И докато преди демоните мамеха човешките представи, населявайки потоци или реки, дървета или камъни и по този начин се натрапваха на простоватите чрез своите фокуси, сега, след божественото посещение на Словото, тяхната измама секна, понеже чрез кръстния знак, стига само да го използва, човек прокужда техните измами. И докато преди човеците считаха за богове Зевс и Хронос, и Аполон, и героите, споменавани у поетите, и се заблуждаваха да ги почитат, сега, когато Спасителят се е явил сред човеците, тези другите бяха разобличени като смъртни люде и единствен Христос се признава помежду човеците като истинния Бог – Словото Божие.

А какво да каже човек за почитаната сред тях магия, понеже преди Словото да пребивава посред нас, тя е била силна и действена сред египтяни и халдейци, и индийци, и е вдъхвала страхопочитание в онези, които я виждали, но чрез присъствието на Истината и появата на Словото, тя също е била напълно отхвърлена и унищожена изцяло.

А колкото до езическата мъдрост и гръмките претенции на философите, мисля че никой няма да се нуждае от нашите доводи, тъй като чудото е пред очите на всички – че докато мъдрите сред гърците са написали толкова много и не са успели да убедят дори малцина от собствената си общност по отношение на безсмъртието и добродетелния живот, Христос самичък, чрез обикновено слово и чрез неумели в езика човеци е убедил цели църкви с люде по целия свят да презрат смъртта и да внимават в безсмъртните неща, да се отвърнат от временното и да обърнат взора си към вечното, да счетат земната слава за нищо и да се устремят единствено към небесната.

48. И тези наши доводи не възлизат само на думи, но имат свидетелство за своята истинност и в действителния опит, понеже нека който пожелае, да възлезе и да съзре увереността в безсмъртие у такъв велик хор от Негови мъченици и доказателството за добродетелност в Христовите девици и в юношите, които упражняват свята непорочност; и нека дойде оня, който пожелае да изпита от опит онова, що казахме, и в самото присъствие на демонските измами и на прорицателските заблуди и на магическите чудесии нека да използва кръстния знак, на който се присмиват сред околните му, и ще види как посредством него демоните се разбягват, прорицанията спират и вещерството се осуетява.

Кой е, и колко велик е тогава този Христос, Който чрез Своето Име и присъствие помрачава и осуетява всички неща от всяка страна, и единствен е могъщ срещу всички и е изпълнил целия свят със Своето учение? Нека ни кажат гърците, които се смеят доволно и не се изчервяват, защото ако Той е човек, как тогава един човек е надмогнал властта на всички, които смело сами се зоват богове, и чрез Своята собствена власт ги е осъдил, че са нищо?

Но ако Го наричат магесник, как може чрез магесник, вместо да се утвърждава, всичката магия да се унищожава, понеже ако Той беше надвил определени магесници или надделял само над един, те основателно биха твърдили, че Той превъзхожда останалите чрез по-висше умение, но ако Неговият кръст е извоювал победа над абсолютно всичката магия и над самото нейно име, това че Спасителят не е магесник, трябва да е явно, виждайки как дори онези демони, които се призовават от други магесници, бягат от Него като техен Господар.

Кой е Той тогава, нека ни кажат гърците, чието единствено сериозно занимание е присмивачеството? Навярно те биха могли да кажат, че Той също е демон, а оттам и силата Му, но дори да кажат това, те ще имат присмеха срещу себе си, защото още веднъж ще могат да бъдат засрамени чрез предходните ни доказателства, понеже как е възможно да бъде демон Онзи, Който прокужда демоните?

Защото ако Той просто бе прокудил определени демони, с основание би могло да се твърди, че чрез началника на демоните Той надделява над по-низшите, също както Му казали и иудеите, когато искали да Го оскърбят [107], но ако чрез назоваването на Неговото Име се изкоренява и пропъжда всичката лудост на демоните, трябва да е явно, че те грешат и тук и че нашият Господ и Спасител Христос не е, както си мислят те, някаква бесовска сила.

Тогава, ако Спасителят не е нито просто човек, нито магесник, нито някакъв демон, но чрез Своето Бòжество е унищожил и почернил както учението, откривано у поетите, така и измамите на демоните, а също и мъдростта на езичниците, трябва да е явно и да се признае от всички, че това е истинният Син Божий, самото Слово и Мъдрост и Власт на Отца от началото. Ето защо Неговите дела не са също и дела на човек, но както сами по себе си, така и в сравнение с [останалото при] човеците, те се признават за надчовешки и истински Божии дела.

49. Защото кой човек от родилите се някога е оформил за себе си тяло единствено от девица; или кой човек изобщо е изцелил такива болести като общият Господар на всички; или кой е възстановил недостигащото на човешката природа и е направил слепия от рождението си да вижда? Помежду тях бе обожествен Асклепий, защото практикувал лечителство и изнамирал билки за болестите на тялото, без сам да ги прави от земята, но ги откривал чрез изучаване върху природата, обаче какво е това пред стореното от Спасителя, а именно – че вместо да изцели рана, Той променил първоначалната природа на човека и възстановил тялото изцяло?

Херкулес се почита сред гърците като бог защото се бил срещу мъже, съперници негови, и унищожавал диви зверове с умение, но какво е това пред стореното от Словото в прокуждането от човека на болести и демони и на самата смърт? Дионис се почита сред людете, понеже научил човека на пиянство, но истинният Спасител и Господ на всички бива подиграван от тези хора, за поучаването във въздържание. Но да оставим това.

Какво ще кажат те за другите чудеса на Неговото Бòжество – при смъртта на кой човек слънцето се помрачи и земята се разтресе, нали дори и до този ден човеците умират и са умирали и преди – кога някое такова чудо се е случило при тях? Може и да прескочим делата, извършвани чрез тялото Му и да споменем онези след неговото възкресяване: учението на кой човек някога е надделявало навсякъде едно и също – от единия край на земята до другия, тъй че поклонението му да е прелетяло през всяка земя?

Или защо, ако Христос е човек, както казват те, а не Бога Слово, Неговото поклонение не се осуетява от боговете, които имат, при преминаването си в същата земя където са и те; или напротив – защо Самото Слово, пребивавайки тук, прекратява тяхното поклонение чрез учението си и подлага тяхната измама на срам?

50. Преди този Човек мнозина са били царе и деспоти на света, в хрониките са мнозина, които са били мъдреци и магесници всред халдейците, и египтяните, и индийците; кой от тези, питам аз, не след смъртта, но още приживе е бил някога способен да надделее дотолкова, че да изпълни цялата земя със своето учение и да отвърне толкова голямо множество от идолското суеверие, колкото е привел нашият Спасител от идолите към Себе си? Философите у гърците са съчинили много трудове с убедителност и умелост в думите – какъв толкова велик резултат тогава, са показали те, колкото е [показал] Кръста Христов? Понеже преподаваните от тях изтънчености били достатъчно убедителни до смъртта им, но дори влиянието, което изглеждали че имат приживе, било зависимо от взаимните им съперничества, а те били в надпревара и се оспорвали едни-други.

Словото Божие обаче, колко странно събитие, учейки чрез по-долен език, засенчило отбраните софисти и докато унищожавало техните школи, привличайки всички към Себе си, То изпълнило Своите собствени църкви; и дивното нещо е, че снизхождайки като Човек до смъртта, Той осуетил гръмките твърдения на мъдреците по отношение на идолите, понеже чия смърт някога е изгонвала демони, или от чия смърт някога са се боели демоните, както от тази на Христа; защото където се назове името на Спасителя, там всеки демон бива изгонен.

Или кой така е освободил човеците от похотите на природния човек, че блудстващите са непорочни и убийците повече не въртят меч, а онези, които преди са били надвивани от страхливост, се държат като мъже? И накратко, кой е убедил людете от варварски страни и безбожните човеци от разни места да изоставят лудостта си и да се обърнат към мира, ако не Христовата вяра и кръстния знак; или кой друг е дал на човеците такава увереност в безсмъртието, каквато са дали Христовият кръст и възкресението на Неговото тяло?

Защото макар гърците да са разказвали всякакви лъжливи легенди, те въпреки това не са могли да съчинят възкресение за своите идоли, понеже и през ум не им е минавало дали изобщо е възможно тялото да съществува отново след смъртта; и тук тяхното свидетелство би трябвало несъмнено да се приеме, тъй като чрез това виждане те са изложили немощта на собственото си идолопоклонство, оставяйки при това възможността отворена за Христос, тъй че Той по този начин да може да се разпознае сред всички като Син Божи.

51. И отново, кой от човешкия род след смъртта си, или пък докато е бил жив, е учил по отношение на девството и че тази добродетел не е невъзможна сред човеците? Но в Своето учение за него, Христос – нашият Спасител и Цар на всички, е имал такава власт, че дори деца, недостигнали още до законната възраст се посвещават на това девство, което стои отвъд закона.

Кой човек изобщо някога е бил способен да отиде толкова далеч, че да пристигне сред скитите и етиопците, или персийците, или арменците, или готите, или онези отвъд океана, за които чуваме, или онези оттатък Хиркания [108], или дори египтяните и халдейците – люде, които внимават на магиите и са суеверни до немай къде и диви в своето обхождане, и изобщо да проповядва за добродетел и себеобуздание и против поклонението на идоли, както е сторил Господа на всички, Властта Божия – нашия Господ Иисус Христос? Кой не само проповядвал посредством Своите собствени ученици, но също внасял убеждение в умовете на човеците да изоставят лютостта на своите нрави и да не служат повече на своите прародителски богове, но да се научат да познават Него и чрез него да се покланят на Отца?

Понеже отнапред още в идолопоклонството, гърци и варвари воювали едни срещу други и били в действителност жестоки и към своя си род, тъй че било невъзможно за никого изобщо да прекоси море или земя, без да въоръжи ръката си с меч, поради техните непримирими борби помежду им, защото целият им житейски път минавал на оръжие и за тях мечът бил наместо тояга и бил тяхна опора във всяка неволя; и те продължавали, както казах и преди, да служат на идоли и да предлагат жертви на демони, но въпреки всичкото им идолопоклонско суеверие, не можели да се освободят от този [войнолюбив] дух, но колко странно – откакто са преминали към школата на Христа, оттогава като люде с наистина пробудена съвест, те са изоставили жестокостта на своите убийства и вече не мислят за война, но сред тях всичко е в мир и оттогава им се харесва каквото служи за приятелство.

52. Кой тогава е Онзи, Който е сторил това, или кой е Онзи, Който е обединил в мир човеците, които са се мразели едни-други, ако не възлюбеният Син на Отца, общият Спасител на всички – самият Иисус Христос, Който чрез Своята собствена любов претърпя всички неща за нашето спасение, понеже още от древност беше пророкувано за мира, който Той трябваше да донесе, когато Писанието казва: „ще прековат мечовете си на орала, и копията си – на сърпове и народ не ще дигне меч срещу народ, нито вече ще се учат на война [109].“

И това не е никак невероятно, тъй като дори и сега онези варвари, които имат вродена жестокост на нравите, докато все още правят жертви пред идолите на своята страна, те са люти един срещу друг и един час не могат да изтраят без оръжия, но когато чуят учението на Христа, отведнъж вместо към боеве, те се обръщат към земеделие, и вместо да въоръжават ръцете си с оръжия, те ги издигат в молитва, и с една дума – вместо да се бият помежду си, те оттук насетне се въоръжават срещу дявола и срещу злите духове, като ги подчиняват чрез себеобуздаване и душевна добродетел.

И тъй като каквото човеците не са могли да научат сред идолите, те са го научили от Него, това отведнъж е доказателство за божествеността на Спасителя и немалко изявяване на немощта и нищожеството на демоните и идолите, понеже демоните, знаейки собствената си немощ, по тази причина отнапред изпращали човеците да воюват едни срещу други, да не би ако прекратят взаимната си вражда, те да се насочат в битка срещу демоните.

Защо онези, които стават Христови ученици, вместо да воюват едни срещу други, застават строени срещу демоните чрез своите навици и добродетелните си действия и ги обръщат в бягство и подиграват княза им – дявола, тъй че в юношество те са себеобуздани, в изкушенията – устояват, в трудовете – постоянстват, когато ги обиждат, са търпеливи, когато ги ограбват, го приемат леко, и колкото и да е чудно, те презират дори смъртта и стават мъченици за Христа.

53. И да отбележим едно доказателство за божествеността на Спасителя, което е наистина крайно удивително – кой обикновен човек, или магесник, или деспот, или цар някога е бил способен да се нагърби с толкова много и да поведе война срещу всичкото идолопоклонство, и всичката демонска сган, и всичката магия, и всичката мъдрост на гърците, докато са били в силата си и все още процъфтяващи и обвързващи за всички, и отведнъж да ги спре всичките, както е бил нашия Господ – истинното Слово Божие, Който невидимо изобличавайки грешката на всеки човек, Сам е извел всички човеци от всичко това, тъй че онези, които се покланяли на идолите, сега ги потъпкват, онези на почит поради магиите, горят своите книги, а мъдрите предпочитат пред всички изучавания тълкуването на Евангелията?

Защото на които някога се покланяха, сега ги изоставят, а Когото някога подиграваха като разпнат, сега Го боготворят като Христос и Го изповядват като Бог; онези които бяха наричане богове помежду им, се обръщат в бягство чрез кръстния знак, докато разпнатия Спасител се проповядва по целия свят като Бог и като Сина Божи; и боговете, почитани помежду гърците, се безчестят от техните ръце като безсрамни същества, докато онези, които приемат учението на Христа, живеят по непорочен живот от тях.

Ако тогава тези и подобните им са човешки дела, нека който желае, да посочи подобни дела от страна на човеците в миналото и така да ни убеди, но ако те се доказват, че са не човешки дела, а Божии, защо неверниците са толкова безбожни, че да не разпознаят Господарят, Който ги е извършил?

Защото те са като човек, който от делата на творението не успява да познае техния Творец – Бога, понеже ако бяха познали неговото Бòжество от властта Му над вселената, те биха узнали, че делата в тяло на Христос също не са човешки, но са дела на Спасителя на всички – Словото Божие, и ако бяха узнали това, „не биха разпнали“, както казва Павел [110], „Господа на славата.“

54. Но тогава, ако човек би желал да види Бога, Който е невидим по естество и не може да се види, той може да Го познае и възприеме от Неговите дела, тъй че нека онзи, който не успее да види Христос със своя разум, поне да Го възприеме чрез делата на Неговото тяло и да изпита дали те са човешки дела или Божии дела; и ако са човешки, нека се присмива, но ако не са човешки, а от Бога, нека да признае това и не да се присмива на онова, що не е за присмех, но по-скоро да се диви как чрез такова обикновено средство, са ни били изявени божествени неща и как чрез смърт безсмъртието е достигнало до всички, и как чрез ставането на Словото човек е бил познат всемирния Промисъл и неговия Подател и Уредник – самото Слово Божие. Защото Той стана човек, за да можем ние да станем Бог, и Той изяви Себе си чрез тяло, за да можем ние да получим представа за невидимия Отец, и Той претърпя поруганието на човеците, за да можем ние да наследим безсмъртие.

Защото докато Сам Той по никакъв начин не пострада, бидейки безстрастен и нетленен и истинско Слово и Бог, в Своето собствено безстрастие Той опази и изцели страдащите човеци, заради който и претърпя всичко това. И с една дума, постигнатите от Спасителя неща в резултат от ставането Му човек са от такъв вид и брой, че ако някой поиска да ги изброи, той би се оприличил на човек, който гледа морската шир и желае да изброи вълните й, защото както не може да се обеме целостта на вълните с очи, тъй като прииждащите от тях объркват възприятието на онзи, който опитва това, така и за онзи, който иска да обхване всичко постигнато от Христа в тялото, е невъзможно да обеме целостта дори и чрез изброяване, понеже нещата, които отиват отвъд мисълта му са повече от онези, за които си мисли, че е обхванал.

Тогава по-добре е не да се устремим да говорим за цялото, докато и на една част дори не може да се отдаде полагаемото, но след като се спомене още една, да ви се остави цялото да му се дивите, понеже всички досущ са дивни и накъдето и да обърне погледа си човек, той може да съзре там божествеността на Словото и да бъде поразен от превъзходно велико благоговение.

55. Тогава, след онова, което казахме дотук, за вас е правилно да осъзнаете и да приемете като обобщение на вече заявеното от нас, и чрезмерно да се дивите на това; а именно, че откакто Спасителят дойде сред нас, идолопоклонството не само не се е увеличавало, но и каквото имаше, намалява и постепенно изчезва; и мъдростта на гърците вече не само не напредва, но и каквото има, вече отминава; и демоните вместо още да мамят чрез заблуди и пророчества и магически умения, ако дори само се осмелят да направят опит, биват посрамени от кръстния знак. И за да обобщим всичко: вижте как учението на Спасителя расте навсякъде, докато всичкото идолопоклонство и всичко противопоставено на Христовата вяра ежедневно намалява, губи сила и пропада; и виждайки това, поклонете се на Спасителя, „Който е над всичко“ и е могъщ – самият Бог Слово, и заклеймете онези, които са победени и премахнати от Него, защото както когато се яви слънцето, тъмнината вече не надделява, но и ако някъде все още е останало нещо, то бива прокудено; така и сега, когато божественото Явяване на Словото Божие е дошло, мракът на идолите вече не надделява, и всички части на света във всяка посока биват озарени от Неговото учение.

И както когато някой цар властва в някоя страна, без да се явява, но си стои в къщи в собствения си дом, често някои непокорни люде, злоупотребявайки с оттеглянето му, прогласяват себе си, и всеки от тях, присвоявайки си ролята, се налага над простолюдието като цар, тъй че човеците биват заблудени от името, слушайки че има цар, но без да го виждат, ако не по друга причина, то понеже не могат да влязат в дома, но когато истинският цар дойде и се яви, тогава непокорните самозванци биват изобличени от присъствието му, докато човеците, виждайки действителния цар, изоставят онези, които преди са ги заблуждавали; по подобен начин злите духове преди мамеха човеците, обличайки се с Божията почит, но когато Словото Божие се яви в тяло и ни изяви Своя собствен Отец, тогава най-сетне измамата на злите духове бе премахната и възпряна, докато човеците, обръщайки взора си към истинния Бог – Словото на Отца, изоставят идолите и вече почват да познават истинния Бог.

И това е доказателство, че Христос е Бог Слово и Властта Божия, понеже където човешките неща секват, а Словото Христово пребъдва, за всички очи е явно как каквото секва е временно, но Онзи, Който пребъдва, е Бог и истинният Син Божи – Неговото единородно Слово.

Бележки:

102 Т.е. този на Трофоний. Самата Боеция е била област в древна Гърция по северното крайбрежие на Коринтския залив, бел. прев.

103 Патара, бел. прев.

104 Т.е. този на египетския Амон, бел. прев.

105 Кабирите са пределинистични божества, почитани в много древни светилища, но предимно в Самотраки и Лемнос. Бел. прев.

106 Древногръцки прорицателки, вдъхновявани от някое божество, бел. прев.

107 Виж Матей 12:24, Марко 3:22 и Лука 11:15, бел. прев.

108 Днешен Горган на южния бряг на Каспийско море. Някога е бил част от древната Персийска империя. Бел. прев.

109 Виж Исаия 2 : 4, бел. прев.

110 Виж 1 Коринтяни 2 : 8, бел. прев.

превод: Никола Антонов