Автор: св. Атанасий Велики

1. Вярвам в Бог, всемогъщия Отец, Създател на всичко видимо и невидимо, Kойто има Своето начало от Себе Си. И в едно единородно Слово, Мъдрост, Син, роден от Отца, без начало и вечно, Слово непроизнесено, нито помислено, нито отделило се от Съвършения, нито разделящо безстрастната Природа, нито емисия, но напълно съвършен Син, жив и мощен (Евреи 4:12), истински образ на Отца, равен по чест и слава. Заради това, казва той, “волята на Отца е както прославят Отца така да прославят и Сина” (Йоан 5:23): Бог истински от Бог истински, както казва Йоан в своето послание: “И ние сме в истинския, тоест в Неговият Син Иисус Христос: това е истинския Бог и вечен живот” (1 Йоан 5:20): всемогъщ от всемогъщ. Защото всички неща, които Отца владее и държи, Сина по подобен начин владее и държи: цял от цялото, бивайки като Отца, както Господ казва: “който е видял Мен видял е Отца” (Йоан 14:9).

Но Той е бил роден неизказано и неразбираемо защото “поколението Му, кой ще го изкаже” (Исая 53:8), с други думи, никой не може. Който, в края на вековете (Евреи 9:26) слязъл от лоното на Отца, взел от неопетнената девица Мария нашата човечност (ἄνθρωπον), Иисус Христос, Когото Той предал по Собствената Му воля да страда за нас, както Господ казал: “Никой не отнеме живота ми. Аз имам силата да го дам и има силата да го взема отново” (Йоан 10:18). В тази човечност Той бил разпънат, и умрял за нас, и възкръснал от смъртта, и бил взет на небето, направен началото на пътищата за нас (Притчи 8:22), след като на земята ни показал светлина от мрака, спасение от грешките, живот от смъртта и влизане в рая, от който Адам бил изгонен и в който той отново влязъл чрез крадеца, както казва Господ: “Днес ще бъдеш с Мен в рая” (Лука 23:43), в който влязъл веднъж и Павел. (Той ни показал) също един път към небето където човечността на Господа, в която Той ще съди живите и мъртвите, влязла като предтеча за нас. По подобен начин ние вярваме също и в Светия Дух, Който изследва всички неща дори тайните Божии (1 Коринтяни 2:10) и проклинаме противните на това учения.

2. Понеже нито вярваме в един Син-Отец, както правят савелианите, наричайки Го от една, но не от същата природа и по този начин унищожавайки съществуването на Сина. Нито пък приписваме тленното тяло, което Той носел заради спасението на целия свят на Отца. Нито можем да си представим три субстанции, разделени една от друга, като резултат на тяхната телесна природа както при човека, още по-малко да вярваме в множественост на боговете подобно на езичниците. Но точно както една река, започваща от извор, не е отделена и все пак на практика има два видими обекта  и две имена. Понеже нито Отца е Сина, нито Сина Отец. Понеже Отец е Отец на Сина и Сина е Син на Отца. Понеже точно както извора не е река, нито реката извор, но и двете са една и съща вода, която се предава по канала от извора до реката, така и божествеността на Отца преминава в Сина без изтичане и без разделение. Понеже Господ казва: “Излязох от Отца и дойдох” (Йоан 16:28). Но Той винаги е с Отца, понеже е в лоното на Отца, нито пък лоното на Отца някога е било лишено от божествеността на Сина. Защото Той казва: “Аз бях при него майсторски работник” (Притчи 8:30). Но ние не смятаме Бога, Творецът на всичко, Божият Син, за творение или за нещо направено от нищо, понеже Той истински съществува от Този, Който съществува, единствено съществуващ от Този, Който единствено съществува по начин подобен на този, по който славата и силата са били вечни и едновременно родени от Отца. Защото “Който е видял” Сина “видял е и Отец” (Йоан 14:9). Всички неща са били направени разумно чрез Сина; но Самият той не е творение, както казва Павел за Господа: “В Него е създадено всичко и Той е преди всичко” (Колосяни 1:16). Той не казва “е бил създаден” преди всички неща, но “е” преди всички неща. Да бъдеш създаден е приложимо за всички неща, но “е преди всичко” се отнася единствено за Сина.

3. Тогава Той по природа е Потомък, съвършен от Съвършения, роден преди всички хълмове (Притчи 8:25), т.е. преди всяка разумна и интелигентна природа, както Павел на друго място Го нарича “първороден на цялото творение” (Колосяни 1:15). Но наричайки Го първороден той показва, че Той не е творение, но Потомък на Отца. Понеже не би съответствало на Неговата божественост Той да бъде наречен творение. Понеже всички неща били сътворени от Отца чрез Сина, но единствено Сина е бил вечно роден от Отца и така Бог Слово е “първородения на цялото творение”, непроменим от непроменим. Все пак тялото, което Той облякъл заради нас е творение. За него Еремия казва, според превода на седемдесетте (Еремия 31:22): “Господ ни създаде, за да посади ново спасение, в което спасение ще влезе човекът,” но според Акила текста е както следва: “Господ създаде нещо ново в жената.” Спасението създадено за нас чрез посаждане, което е ново, не старо и за нас, не преди нас, е Иисус, Който по отношение на Спасителя е бил направен човек и Чието име на едно място е преведено Спасение, на друго Спасител. Но спасението идва от Спасителя, точно както блясъка идва от светлината. Тогава спасението, което е от Спасителя, създаден нов е, както казва Еремия, “създаде за нас ново спасение” и както казва Акила: “Господ създаде нещо ново в жената” т.е. в Мария. Понеже нищо ново не е било създадено в жената освен тялото на Господа родено от дева Мария без сношение, както се казва в Притчи в лицето на Иисус: “Господ ме създаде като начало на делата Си” (Притчи 8:22). Той не казва “създаде ме преди делата Си,” за да не може никой да отрече божествеността на Словото.

4. Тогава всеки текст, който се отнася за Иисус като творение е написан по отношение на тялото Му. Понеже човечността на Господа била създадена като “начало на пътя” и Той ни я изявил в нашето спасение. Понеже чрез нея ние имаме нашия достъп до Отца. Понеже Той е “пътят” (Йоан 14:6), който води обратно към Отца. И един път е едно телесно видимо нещо, точно както човечността на Господа. Тогава Божието Слово създало всички неща, но То не било творение, а Потомък. Понеже Той не е създал нито едно от сътворените неща равно или подобно на Себе Си. Но дело на Отца е да роди, докато дело на майстора е да направи. Така тялото, което Господ понесъл за нас е нещо направено или създадено. То било родено за нас, както казва Павел: “Божия мъдрост и освещение и оправдание и изкупление.” Но Словото било преди нас и преди всяко творение и е Мъдростта на Отца. Но Светия Дух, изхождащ от Отца, винаги е в ръцете на Отца, Който изпраща и на Сина, Който Го дава, посредством което Той изпълва всичко. Отец, имащ своето съществуване от Себе Си, ражда Сина, както казахме и не Го създава, като една река от един извор и както клонка от корен, и сияние от светлина, неща които природата знае, че са неразделими, чрез Когото на Отца да бъде слава, и сила, и величие преди всички векове и отвека и довека. Амин.

източник: Блог на Радостин Марчев

Реклами