Автор: св. Атанасий Велики
56. Нека тогава, боголюбиви човече, това бъде нашия дар към теб, просто като някаква скица и очертание в кратък обзор на Христовата вяра и на Неговото Божествено явяване пред нас, но ти, взимайки повод от това, ако се задържиш върху текста на Писанието като упражняваш истински ума си върху него, ще научиш от него по-пълно и ясно точните подробности на казаното от нас, понеже то е било изречено и написано от Бога чрез човеци, които са говорили за Бога, докато ние на свой ред добавяме към ревността ти за учене от онова, що сме научили от вдъхновени учители, които са говорили с тях, и който също са станали мъченици за божествеността на Христос.
Ти също ще научиш и за Неговото второ славно и наистина божествено явяване нам, когато вече не в унижение, но в собствената Си слава, вече не в скромния си вид, но в собственото Си великолепие, Той трябва да дойде вече не за да страда, но оттам насетне да предаде на всички плодът на собствения Свой кръст, тоест – възкресението и нетлението, и вече не за да бъде съден, но да съди всички според каквото всеки е сторил в тялото, независимо добро или зло, когато за добрите е приготвено небесното царство, но за онези, които са вършили зло – вечен огън и външната тъмнина, понеже така казва също и Сам Господ: „Отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци в славата на Отца“ [111].
И по същата тази причина има също и слово от Спасителя да ни приготви за онзи ден със следните думи: „бъдете готови и бдете, понеже Той ще дойде в час, който не знаете.“ [112] Защото според блажения Павел: „всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.“ [113]
57. Но за изследването на Писанието и за истинното му познаване е нужен почтен живот и чиста душа и онази добродетел, която е според Христа, тъй че водейки пътя си чрез нея, разумът да може да постигне каквото желае и да го разбере, дотолкова, доколкото е достъпно за човешката природа да научи по отношение на Словото Божие, тъй като без чист ум и уподобяване на живота подобно на светиите, за човека не е възможно да разбере думите на светиите, понеже точно както ако човек желае да види светлината на слънцето, той при всяко положение ще избърше и разведри окото си, очиствайки себе си по някакъв желан от него начин, тъй че окото, ставайки по този начин светло, да може да види светлината на слънцето; или както ако човек желае да види някой град или страна, той при всяко положение отива до мястото, за да го види; така и този, който желае да разбере ума на онези, които говорят за Бога, трябва да започне чрез умиване и пречистване на душата си посредством начина си на живот, и да подходи към самите светии като подражава на делата им, тъй че обединен с тях във воденето на еднакъв живот, да може също и да разбере какво им е било открито от Бога и оттам насетне като плътно свързан с тях да може да избегне бедата на грешниците и техния огън в деня на съда, и да получи приготвеното за светиите в небесното царство, което „око не е виждало, ухо не е чувало, нито е влизало в сърцето на човек“ [114] какви неща са приготвени за ония, които живеят добродетелен живот и обичат Бога и Отца в Иисуса Христа – нашия Господ, чрез Когото и с Когото да бъде на Самия Отец със Самия Син в Светия Дух чест и власт и слава завинаги и вовеки. Амин.
Бележки:
111 Сравни с Матей 26 : 64, бел. прев.
112 Сравни с Матей 24 : 42 и Марко 13 : 33-35, бел. прев.
113 2 Коринтяни 5 : 10, бел. прев.
114 1 Коринтяни 2 : 9, бел. прев.
превод: Никола Антонов