Възкресението

Автор: св. Атанасий Велики

(Глава 5. от „Слово за въчеловечаването на Словото и за явяването Му чрез тяло пред нас“)

26. И така, смъртта за нас на Кръста се показала прилична и подобаваща; нейният вид беше във всяко отношение изтъкнат като разумен, и с право може да се твърди, че по никакъв друг начин, освен чрез Кръста не било редно да се извърши спасението на всички, понеже дори и така – дори на Кръста, Той не оставил Себе си прикрит, съвсем не, но докато карал творението да свидетелства за присъствието на своя Творец, Той не претърпял храмът на Неговото тяло да остане за дълго, но показвайки го само за кратко, че е мъртво чрез досега на смъртта с него, Той веднага го възкресил на третия ден, отнасяйки, като знак на победата и тържеството над смъртта, нетленността и непреходността, които настъпили за Неговото тяло.

Защото Той можел, дори непосредствено след смъртта, да възкреси Своето тяло и да го покаже живо, но и това Спасителят в мъдро предведение не сторил, понеже, ако Той бил изявил Възкресението веднага, някой можело да каже, че Той не е умирал изобщо или че смъртта не е била в истински досег с Него. Навярно също така, ако промеждутъкът между Неговите смърт и възкресение е бил само два [56] дни, славата на Неговото Възкресение би била неясна, но за да може тялото да се докаже като мъртво, Словото изчакало още един ден помежду и на третия ден го показало нетленно на всички.

И така, за да може смъртта на Кръста да се докаже, Той възкресил Своето тяло на третия ден, но за да не би да не Му повярват, ако го възкресял след като е стояло дълго време и се разложело напълно, под претекст че го е подменил с някое друго тяло (понеже човек може и поради изминаването на време да се усъмни в каквото е видял и да забрави какво се е случило), по тази причина Той не изчакал повече от три дни, нито държал дълго в напрежение онези, на които бил казал за Възкресението, но докато словото все още отеквало в ушите им и докато очите им все още се взирали, а умовете им били в напрежение; и докато онези, които Го били умъртвили, все още живеели на земята и били там на място, и можели да свидетелстват за смъртта на Господнето тяло, Сам Синът Божий след промеждутък от три дни показал Своето някога мъртво тяло, безсмъртно и нетленно, и за всички станало явно, че не от някаква естествена слабост на обитавалото в него Слово било умряло тялото, но за да може в него смъртта да бъде премахната чрез властта на Спасителя.

27. А че смъртта е разгромена, че Кръстът е станал нейният победител, и че тя повече няма сила, но е наистина мъртва, не е никак малко доказателство, а по-скоро явно потвърждение това, че тя е презирана от всички Христови ученици и че те всички се опълчват срещу нея и повече не се страхуват от нея, но чрез кръстния знак и чрез вяра в Христа я потъпкват като мъртва. Понеже някога, преди да настъпи божественото пребиваване на Спасителя, смъртта била ужасяваща [57] дори за светиите и всички плачели за мъртвите като че са погинали, но сега след като Спасителят е възкресил Своето тяло, смъртта повече не е ужасяваща, понеже всички, които вярват в Христос, я потъпкват като нищо и избират по-скоро да умрат, отколкото да се отрекат от вярата си в Христа тъй като наистина знаят, че когато умират, те не биват унищожавани, но в действителност живеят и чрез Възкресението стават нетленни.

А онзи дявол, който някога злорадо тържествувал в смъртта, сега когато нейните болки [58] са разкъсани, останал единственият, който наистина е мъртъв – и доказателство за това е, че преди човеците да повярват в Христос, те виждат в смъртта предмет на ужас и изпитват страх от нея, но когато преминат към Христовата вяра и учение, тяхното презрение към смъртта е толкова велико, че те дори нетърпеливо се спущат срещу й и стават свидетели за Възкресението, което Спасителят е извършил противно на нея, понеже макар и млади на години, те бързат да умрат; и не само мъже, но също и жени упражняват себе си чрез телесно приучаване против нея.

Толкова слаба е станала тя, че дори жени, които преди това са били заблуждавани от нея, сега я подиграват като мъртва и немощна, понеже както когато някой тиран бива разгромен и свързан – ръце и крака от истинския цар, при което всички минаващи го подиграват, блъскат и хулят като не се боят повече от неговата ярост и варварство поради царя, който го е надвил, също така и смъртта след като е била надвита и разобличена от Спасителя на Кръста и свързана – ръце и крака, всички онези, които са в Христа я тъпчат минавайки, и свидетелствайки за Христа се надсмиват над смъртта, подиграват я и казват каквото е било писано някога срещу нея: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ [59]

28. Тогава, това малко доказателство ли е за немощта на смъртта? Или малка демонстрация ли е това на победата, спечелена над нея от Спасителя, когато младежите и девойките, които са в Христа, презират този живот и се подготвят да умрат? Защото човек по природа се бои от смъртта и от разлагането на тялото, но ето го този най-дивен пример – че онзи, който е облякъл вярата на Кръста, презира дори което е плашещо по природа и заради Христос не се бои от смъртта.

И точно както, при положение че огънят притежава естественото свойство да гори и някой каже как съществува вещество, което не се бои от неговото горене, но напротив – показва го немощно, както се говори за азбеста при индийците, че прави, тогава който не вярва на думата и ако желае да я подложи на проверка – след като навлече огнеупорната материя и докосне огъня, той при всички случаи се уверява от това в немощта, приписвана на огъня; или ако някой пожелае да види свързан тиранина, той при всички случаи като отиде в страната и владението на неговия победител, може да види доведен до немощ човека – страшилище за другите; тъй че ако човек продължава да не вярва дори след толкова много доказателства и след толкова много, които са станали мъченици в Христа, и след презрението, показвано всеки ден към смъртта от онези, които са знатни в Христа, ако и тогава умът му все още продължава да се колебае дали смъртта е била унищожена и й е бил турен край, той прави добре да се диви на нещо толкова велико, но само нека не се окаже упорстващ в неверието, нито да се закоравява пред лицето на нещо толкова явно.

Но тъкмо както оня, които е с азбеста, знае, че огънят няма изгаряща власт над него, и както оня, който отива в царството на неговия победител, ще види тиранина вързан, също така нека и оня, който не вярва в победата над смъртта, да приеме вярата на Христа и да премине към Неговото учение, и той ще види немощта на смъртта и тържеството над нея, понеже мнозина, които преди са били невярващи и присмивачи, отпосле са повярвали и така са презрели смъртта, че дори да станат мъченици за Самия Христос.

29. И ако чрез кръстния знак и чрез вяра в Христа смъртта се потъпква, тогава, пред съвета на истината трябва да е явно как не друг, а Самият Христос е показал плененото [60] и тържествува над смъртта и е направил тя да загуби всичката си сила; и ако преди смъртта е била силна и по тази причина – ужасяваща, а сега, след пребиваването на Спасителя и след смъртта и Възкресението на Неговото тяло, тя бива презирана, тогава трябва да е явно, че смъртта е била съсипана и победена от същия Христос, Който се изкачил на Кръста.

И ако щом, когато след нощта слънцето изгрява и цялата земна шир се осветява от него, по никакъв начин не е възможно да се оспорва, че именно слънцето е явило светлината си навсякъде и че също е прогонило мрака и е дало светлина всички неща – така и сега (когато смъртта е изпаднала в презрение и се тъпче под нозе от времето на настъпване спасителното явяване на Спасителя в плът и Неговата смърт на Кръста) трябва да е явно, че това е онзи Спасител, Който също се явил в тяло, Който съсипал смъртта и Който изявява знаците на победата над нея ден след ден в Своите собствени ученици.

Понеже когато някой види човеци, слаби по природа, да се хвърлят срещу смъртта и да не се боят от нейното тление, нито да се плашат от слизането в Хадес, но с нетърпелива душа да я предизвикват; и да не се стъписват пред изтезание, но напротив, да избират заради Христа да се втурнат срещу смъртта в предпочитание пред живота на земята; или дори ако някой бъде очевидец на мъже и жени и малки деца, втурващи се и хвърлящи се срещу смъртта заради Христовата религия, кой ще е толкова глупав, или кой ще е толкова невярващ, или кой ще е толкова осакатен в своя ум, така че да не види и да не заключи как Сам Христос, за Когото людете свидетелстват, осигурява и дава на всекиго победата над смъртта, лишавайки я от всичката й власт във всеки от онези, които държат Неговата вяра и носят кръстния знак.

Защото онзи, който вижда змията стъпкана под нозе (освен ако не е наред с ума си и ако дори телесните му възприятия не са наред), и особено знаейки нейния предишен бяс, той повече не се съмнява, че тя е мъртва и е изгубила силата си. Защото кой, виждайки също някой лъв да бъде подиграван от деца, няма да разбере, че той или е мъртъв, или е изгубил всичката си сила? Също така, тогава е възможно да се види с очи и истината на всичко това, тъй че сега, когато смъртта бива подигравана и презирана от вярващите в Христа, нека никой повече не се съмнява, нито да става недоверчив, че смъртта е била съсипана от Христос и че тлението на смъртта е било разрушено и прекратено.

30. Онова, което казахме дотук е наистина немалко доказателство, че смъртта е била съсипана и че Кръстът на Господа е побèден знак над нея, но за онези, чието душевно зрение е читаво, по-ясно от разсъждаването е доказването чрез факти по отношение възкресението на тялото за безсмъртие, извършено тогава от Христос – общият Спасител и истински живот на всинца ни, защото ако (както показаха разсъжденията ни) смъртта е била съсипана и поради Христа всички я тъпчат под нозе, много повече първи Сам Той я е стъпкал в Своето собствено тяло и я е съсипал.

Но ако смъртта е била погубена от Него, какво друго би могло да се случи, освен възкръсването на Неговото тяло и явяването му като паметник на победата срещу смъртта; или как смъртта би могла да бъде показвана като съсипана, освен ако тялото на Спасителя не беше възкръснало? Но ако това доказателство за Възкресението се вижда някому недостатъчно, нека той се увери в казаното дори от случващото се пред очите му.

И тъй като при смъртта си човек не може да демонстрира власт, но влиянието му трае единствено до гроба и след това секва, а делата и властта на човеците принадлежат единствено на живите, нека който желае, да види и отсъди като признае истината според случващото се пред погледа му. Защото сега, когато Спасителят върши толкова велики неща между човеците и ден след ден невидимо убеждава толкова голямо множество от всяка страна – както сред тези, които живеят в Гърция, така и в чужди земи, да преминат към вярата Му и всички да се покорят на учението Му, ще държи ли някой все още ума си в колебание дали Възкресението е било извършено от Спасителя и дали Христос е жив или по-скоро Сам е Живота?

Възможно ли е един мъртвец да боде съвестта на човеците тъй че те да се отричат от своите наследени закони и да се покланят пред учението на Христа? Или, ако Той вече не действа (както подобава на един мъртвец), как така възпира действията на онези, които са живи и дейни, тъй че прелюбодеецът вече не прелюбодейства, нито убиецът вече убива, нито пък несправедливият вече заграбва, а безбожникът е вече набожен; или как ако не е възкръснал, а мъртъв, Той прокужда, преследва и поваля онези лъжливи богове, считани от невярващите за живи, и демоните, на които се покланят?

Защото където се изповядват Христос и Неговата вяра, там всяко идолопоклонство бива низвергнато и всяка измама на злите духове се изобличава, и никой дух не е способен да изтърпи дори Името, понеже при самото му чуване той бяга и изчезва. Но това дело не е на някой мъртъв, а на Някой, Който живее – и най-вече на Бога. Особено пък ще бъде абсурдно да се каже, че докато изгонваните от Него духове и разрушените идоли са живи, Той, който ги прогонва и чрез Своята власт възпира дори появата им, да, и от всички тях бива изповядван като Син Божий, е мъртъв.

31. Но онези, които не вярват във Възкресението, допускат силно доказателство срещу себе си, при положение че вместо всичките духове и богове, на които се кланят, да изгонят Христос, Който, казват те, е мъртъв, тъкмо обратното – Христос показва всички тях че са мъртви; защото ако е вярно, че мъртвият не може да упражни никаква власт, Спасителят напротив, всеки ден върши толкова много неща като привлича човеци към религията, убеждава в благочестие, учи за безсмъртието, води към желание за небесните неща, открива познанието за Отца, вдъхва сила за срещане на смъртта, открива Себе Си на всеки един, и премахва безбожието на идолопоклонството, а боговете и духовете на невярващите не могат да направят нищо от тези неща, но по-скоро показват себе си мъртви в Христовото присъствие, а великолепието им се смалява до безсилие и суета, докато със знака на Кръста всяка магия се спира и всяко магьосничество се съсипва, и всички идоли биват изоставяни и напускани, и всяка необуздана наслада се възпира, и всеки гледа от земята към небето.

Кой тогава да се обяви за мъртъв – Христос, който върши толкова много неща, а вършенето не е свойствено за мъртвия, или оня, дето не упражнява никаква власт, но лежи като че безжизнен, което същностно подобава на идолите и духовете, бидейки мъртви? Защото Божият Син е ‘жив и действен’ [61] и работи ден след ден и извършва спасението на всички, а смъртта ежедневно се доказва, че е загубила всичката си власт, и вместо Христос – идолите и духовете се доказват мъртви, тъй че оттук насетне никой човек повече да не може да се съмнява във Възкресението на Неговото тяло.

Но онзи, който не вярва във Възкресението на Господнето тяло, ще изглежда, че е в неведение за властта на Словото и Мъдростта Божия, защото ако Той изобщо взел за Себе си тяло и съгласно намерението си, както нашите аргументи показаха, го приел за Свое собствено, какво трябвало да стори Господ с него или какъв трябвало да бъде краят на тялото, след като веднъж Словото е слязло върху него? Понеже тъй като било смъртно, то не можело другояче, освен да умре, и да бъде предадено на смърт наместо всички, за която именно цел Спасителят го приготвил за Себе си; но за него било невъзможно да остане мъртво, защото било направено храм на живота, поради което, макар да умряло като смъртно, то пак оживяло поради Живота в него и за неговото Възкресение свидетелстват делата.

32. Но ако се отхвърля Той изобщо да е възкръснал, понеже Той не се вижда, крайно време е за онези, които отказват да повярват, да отрекат и самия порядък в природата, тъй като присъща на Бог характеристика е, едновременно да е невидим и при все това да бъде познаван от Неговите дела, както вече беше казано по-горе.

Тогава, ако делата ги няма налице, те правят добре да не вярват на каквото не се появява, но ако делата викат силно и го показват явно, защо те избират да отрекат живота, така отявлено дължащ се на Възкресението? Понеже дори да са увредени в своя разум, все пак и с външните даже сетива човеците могат да видят неоспоримата власт и Бòжество на Христос, защото даже слепият, ако и да не вижда слънцето, дори само да усети топлината, която слънцето излъчва, знае, че над земята има слънце. Следователно, нека също така и нашите опоненти (дори ако все още не вярват, бидейки слепи за истината, но поне познавайки Неговата власт в други, които вярват) не отричат Бòжеството на Христос и извършеното от Него Възкресение, понеже е ясно, че ако Христос е мъртъв, Той не би могъл да изгонва демони и да низвергва идоли, тъй като духовете не биха се покорявали на мъртвец, но ако те отявлено биват изгонвани чрез назоваването на Неговото име, трябва да е очевидно как Той не е мъртъв, особено понеже духовете виждайки дори и невидимото за човеците, биха могли да узнаят, ако Той беше мъртъв и да Му откажат всякакво покорство.

Но в действителност, каквото нерелигиозните човеци не вярват, духовете го виждат – че Той е Бог, и поради това те побягват и падат в нозете Му, изричайки точно каквото са казвали, когато Той е бил в тялото: „знаем Те, Кой си Ти, Светият Божий;“ и „какво имаш Ти с нас, Сине на Бога Всевишний? Умолявам Те, не ме мъчи!“ И тъй като демоните Го изповядват и Неговите дела свидетелстват за Него ден след ден, трябва да е очевидно и нека никой да не се противи на истината, че както Спасителят е възкресил собственото си тяло, така и че Той е истинният Син Божий, бидейки от Него като от Свой Отец, Негово собствено Слово, и Мъдрост, и Власт, Който в последните дни приел тяло за спасението на всички, и учил света по отношение на Отца, и съсипал смъртта и дарувал нетление на всички чрез обещанието на Възкресението като възкресил Своето собствено тяло като начатък [62] на това и го показал чрез кръстния знак като паметник на победа над смъртта и нейното тление.

Бележки:

56 Буквално „…е бил на еднакво [отстояние]…“ по отношение на същия ден и третия ден, т.е. „…ако Възкресението беше настъпило на еднакво отстояние между деня на смъртта и деня на действителното Възкресение…“ Бел. прев.

57 Сравни с Псалми 54 : 5 и 88 : 49; също с Иов 18 : 14. Бел. прев.

58 Виж Деяния 2 : 24, бел. прев.

59 1-во Коринтяни 15 : 55, виж също (21.) и 42, бел. прев.

60 Сравни с Ефесяни 4 : 8 и Псалом 67 : 19, бел. прев.

61 Евреи 4 : 12, бел. прев.

62 Сравни с Колосяни 1 : 18 и 1-во Коринтяни 15 : 20, 23, бел. прев.

превод: Никола Антонов