Автор: св. Атанасий Велики

(Глава 3. от Слово за въчеловечаването на Словото и за явяването Му чрез тяло пред нас)

  1. Когато Вседържителят-Бог сътворявал човешкия род чрез Своето собствено Слово, виждайки ограничеността на тяхната природа, как тя не била достатъчна от само себе си да познае своя Творец, нито да придобие каквато и да било представа за Бога, защото докато Той бил нетварен, създанията били сътворени от нищо, и докато Той бил невеществен, човеците били образувани по по-долен начин заради тялото, и понеже във всяко отношение сътворените неща били съвсем неспособни да разберат и познаят своя Творец, Той се съжалил над човешкия род, и бидейки благ, Той не ги оставил лишени от познание за Себе Си, за да не се обезсмисли съществуването им.

Защото каква полза за сътворените, ако те не познаят своя Творец, или как биха могли да са разумни без познаване на Словото и Разума на Отца, в Когото те получавали самото си битие? Понеже не би имало какво да ги отличава дори от зверовете, ако нямали познание за нищо, освен за земни неща, пък и защо Бог ги сътворил изобщо, ако не желаел да бъде познат от тях? Но за да не бъде така в действителност, бидейки благ, Той им дава дял в Своя собствен Образ – нашия Господ Иисус Христос, и ги сътворява по Своя собствен Образ и по Свое подобие, така че възприемайки чрез такава благодат Образа, тоест Словото на Отца, те да са в състояние чрез Него да получат представа за Отца и в познаването на своя Творец да живеят щастливия и наистина блажен живот.

Но както видяхме, в своето извращение човеците, считайки въпреки всичко, дадената им благодат за нищо, така пълно отхвърлили Бог и така помрачили душата си, че не само да забравят представата си за Бога, но също така и да си изработват едно ръкотворно след друго. Защото те не само си изрязвали идоли на мястото на истината и вместо живия Бог почитали неща, които са нищо, и служили на творението повече, отколкото на Твореца, [28] но и по-лошо от всичко, те прехвърлили почитанието Богу дори към дърво и камъни, и към всякакви материални предмети, и към човеци, и даже стигнали още по-далеч от това, както казахме в предния си труд. [29] Понеже толкова далече стигнало наистина тяхното безбожие, че те почнали да се покланят на демони и да ги обявяват за богове, удовлетворявайки собствените си [30] страсти.

И, както вече казахме, те принасяли безсловесни животни като предложения и човеци в жертвоприношения, според както им подобавало, като се обвързвали все по-здраво под побърканите им внушения. По тази причина също така между тях се преподавали магически изкуства и оракули по разни места заблуждавали човеците, и всички люде приписвали влиянието върху раждането и живота си на звездите и всичките небесни тела като не влагали мисъл в нищо отвъд видимото, и с една дума, всичко било изпълнено с безбожие и беззаконие, и Сам Бог и Неговото Слово били непознати, макар Той да не Се бил скрил от човешкия взор, нито бил дал познанието за Себе си само по един начин, а наопаки – бил го разкрил пред тях в множество форми и по много начини.

  1. Защото макар благодатта на Божествения Образ да била сама по себе си достатъчна да направи познаваем Бога Слово, а чрез Него и Отца, все пак, познавайки ограничеността на човеците, Бог предвидил мярка даже и при тяхното пренебрежение, така че ако те небрежали да познаят Бог от сами себе си, да имат възможност чрез делата на творението да избегнат неведението за Твореца.

Но тъй като пренебрежението на човеците малко по малко изпада към по-долни неща, Бог пак предвидил мярка дори при тази тяхна слабост като пратил закон, също пророци – човеци, каквито те познавали, така че дори и да не били готови да вдигнат взор към небето и да познаят своя Създател, те пак можели да получат своето познание от онези около тях, понеже човеците са способни по-пряко да учат от човеци за висшите неща.

И така, пред тях било открито, взирайки се в безкрая на небето и проумявайки хармонията на творението, да познаят неговия Владетел – Словото на Отца, Който чрез Своя собствен промисъл над всички неща прави Отца познаваем за всички, и с тази цел движи всички неща, та чрез Него всички да могат да познаят Бога. Или ако това им дойдело твърде много, за тях било възможно да срещнат поне святите мъже и чрез тях да научат за Бог – Твореца на всички неща и Отец на Христа, и че идолското поклонение е безбожие и изпълнено с всякакво светотатство. Или пък също така можели поне чрез познаването на закона да се откажат от всяко беззаконие и да живеят добродетелен живот, понеже нито законът бил единствено за иудеите, нито пророците били пращани само за тях, но макар и изпратени при иудеите и преследвани от иудеите, те били свята школа за познаването на Бог и обхождането на душата за целия свят.

И макар Божията благост и любов да били толкоз велики, въпреки това човеците, превити от насладите на деня и от илюзиите и измамите, пращани от демоните, не надигнали своите глави към истината, но се обременили още повече със злини и грехове, тъй че вече да не изглеждат разумни, а по обхождането им да бъдат считани за лишени от разум.

  1. И така, при това оскотяване на човеците, и при такова повсеместно обладаване от демонската измама и покриване на познанието за истинния Бог, какво трябвало да стори Бог? Да запази мълчание при нещо толкова грандиозно и да изостави човеците да бъдат заблуждавани от демони и да не познаят Бога? И каква била целта човек да се сътворява изначално по Божия образ? По-добре за него било да го сътворят просто като безсловесно животно, отколкото веднъж сътворен разумен, да живее живота на скотовете. И изобщо, имало ли каквато и да било нужда той да получи представата за Бога? Понеже ако не бил достоен да я получи сега, по-добре би било тя да не му се дава и изначално. Или каква полза за Бог, Който ги сътворил, и каква слава за Него би могло да бъде, ако сътворените от Него човеци не се покланят Нему, а мислят, че други са техни създатели?

Още веднъж, един обикновен човешки цар не оставя земите, които е колонизирал, да се предадат в служба на други, нито да преминат към други човеци, а ги предупреждава чрез писма и често изпраща до тях приятели или, ако се наложи, той лично пристига, за да ги подложи, като крайна мярка, на порицание поне със своето присъствие, само и само те да не служат на други и неговото собствено дело да не се окаже за нищо. Няма ли Бог много повече да пощади Своите собствени създания, тъй че те да не бъдат отвръщани от Него и да служат на нищожните неща, особено след като такова отвръщане се оказва причината за тяхното падение и гибел, и след като е неподобаващо да погинат те, които някога са били съпричастни на Божия образ?

Какво трябвало да стори Бог тогава, или какво трябвало да бъде сторено освен обновяването на онова, което било по Божия образ, тъй че чрез него човеците отново да станат способни да Го познават? Но как би могло да се извърши това, освен чрез явяването на самия Образ Божий – нашия Господ Иисус Христос? Защото чрез човешки средства това е невъзможно, тъй като те са просто сътворени според образ; нито пък чрез ангели, понеже дори и те не са (Божии) образи. Поради което Божието Слово дошло лично, за да може Той, Който е Образ на Отца, да сътвори наново човека според образа.

Но отново, това не би могло да се осъществи, освен ако смъртта и тлението не бъдели прекратени, поради което Той приел в съответствие с природата, смъртно тяло, така че в него смъртта да може веднъж завинаги да бъде прекратена, а човеците, сътворени по Неговия Образ, да могат още веднъж да бъдат обновени. Никой друг, следователно, не бил достатъчен за тази нужда, освен Образът на Отца.

  1. Защото също както когато образът, изписан на дъска, се заличава от външни петна, онзи чийто образ е това, трябва да се яви още веднъж, за да може портретът да бъде обновен на същото дърво, понеже заради неговия образ дори обикновеното дърво, на което той е изписан, не се изхвърля, но обликът се обновява върху него; по същия начин и пресвятият Син на Отца, бидейки Образа на Отца, се явил сред нас, за да обнови човека, някога сътворен по Негово подобие, и да го подири като някой изгубен чрез опрощаването на греховете, както и Сам Той казва в Евангелията: „Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.“[31] Вследствие на което, Той казал също и на иудеите: „…ако някой се не роди свише,“ [32] нямайки предвид, както мислели те, раждане от жена, но говорейки за душата, раждана и сътворявана наново по подобието на Божия образ.

Но тъй като диво идолопоклонство и безбожие изпълвали света и познанието за Бога било потулено, чий дял било да учи света за Отца, на човека ли ще кажете? Но по силите на човека не било да проникне навсякъде под слънцето, понеже те нито имали телесната сила да стигнат толкоз далеч, нито биха били способни да претендират за истинност в тази работа, нито пък били в състояние сами да устоят на измамата и бремената на злите духове. И където всички били засегнати и объркани по душа от демонска измама и от суетата на идолите, как би било възможно за тях да спечелят към себе си душата и ума на човека като не можели дори да ги съзрат, или как може човек да обърне онова, което не вижда?

Но навярно някой би могъл да каже как творението било достатъчно, обаче ако творението беше достатъчно, тези велики злини не биха се никога случили, понеже творението вече го имало и въпреки това човеците се валяли в същата грешка по отношение на Бога.

Кой тогава бил необходим, ако не Словото Божие, което вижда и душата, и ума, и което привежда в движение всички неща в творението, и чрез тях разкрива Отца? Понеже Той, който чрез Своя собствен Промисъл и подредбата на всички неща учел човеците за Отца, именно Той можел също така и да обнови това същото учение. Как тогава можело да се извърши това? Навярно някой би казал, че същите средства били достъпни както и преди – Той да покаже истината за Отца още веднъж чрез средствата на делото на творението, но това вече не било сигурно средство; тъкмо обратното – понеже човеците пропуснали да видят това преди и били обърнали своите очи вече не нагоре, а надолу.

Поради което естествено, желаейки да стори добро на човеците, Той пребивава тук като човек, вземайки на Себе си тяло като останалите, и чрез земни неща, тоест чрез делата на Своето тяло [Той ги учи], така че онези, които не биха Го познали от Промисъла Му и властването над всички неща, биха могли поне от делата, извършвани чрез физическото Му тяло, да познаят Словото Божие, което е в тялото, а чрез Него и Отца.

  1. Понеже както един благ учител, който е грижлив за своите ученици, ако някои от тях не могат да се възползват от по-висшите предмети, слиза на тяхното ниво и на всяка цена ги обучава чрез по-прости средства – също така сторило и Словото Божие, както казва и Павел: „Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.“ [33]

Защото виждайки как човеците след като отхвърлили съзерцанието на Бога и с очи, обърнати надолу като че потънали надълбоко, търсели Бог в природата и в света на възприятията като измисляли за себе си богове от смъртни люде и демони, с тази цел любящият и общ Спасител на всички – Словото Божие, взема на себе си тяло и като Човек тръгва сред човеците и привлича възприятията на всички човеци върху Себе си, с тази цел, казвам, че онези, които мислят как Бог е веществен, да могат от онова, което Господ прави чрез Своето тяло, да прозрат истината и чрез Него да стигнат до Отца.

И така, каквито и да били човеците – човешки във всичките си помисли, на каквито и предмети да съсредоточели възприятията си, там те се и съзирали привличани към Него и били учени на истината от всяка страна, понеже, ако погледнели с благоговение на творението, те виждали как то изповядва Христа като Господ; или ако техния ум се скланял към човеци, тъй че да ги считат богове, при все това от делата на Спасителя, ако предположим, че ги сравнявали, единствен Спасителят сред човеците се явявал Син Божи, понеже измежду останалите нямало сторени такива дела, каквито били извършвани от Словото Божие. Или пък, ако клонели дори към злите духове, и при все това ги виждали изгонвани от Словото, те трябвало да разберат, че Той единствен – Словото Божие, е Бог, а духовете са нищо; или ако техния ум бил вече потънал даже до мъртвите, тъй че да се покланят на герои и на боговете, възпявани от поетите, виждайки възкресението на Спасителя, те трябвало да ги признаят за лъжливи богове и че Господ единствен е истинен – Словото на Отца, Който бил Господар дори на смъртта.

Поради тази причина Той и се родил, и се явил като Човек, и умрял, и отново възкръснал като затъмнил и хвърлил в сянка делата на всички прежни човеци чрез Своите собствени, тъй че в каквато и посока да били склонностите на човеците, Той да може да ги призове обратно оттам и да ги научи за Своя собствен истинен Отец, както и Сам Той казва: „Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.“ [34]

  1. Заради ума на човеците, изпаднал окончателно до нещата на възприятията, Словото предрéшило Себе си чрез явяване в тяло, за да може като Човек, Той да обърне човеците към Себе си, да съсредоточи възприятията им върху Себе си и докато човеците гледат отсетне на Него като на Човек, да ги убеди чрез делата, вършени от Него, че Той е не само Човек, но също и Бог, и Словото и Мъдростта на истинния Бог.

Това също е и, което Павел иска да посочи, когато казва: „…та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия.“ [35] Понеже чрез Словото, разкриващо Себе си навсякъде, както отгоре и отдолу, така и в дълбочината и ширината (отгоре – в сътворението, отдолу – в ставането човек, в дълбочината – в Хадес, и в ширината – в света), всички неща били изпълнени с познанието за Бога.

По тази причина също така, Той не извършил Своята саможертва за всички непосредствено след Своето идване чрез предаване тялото Си на смърт и възкресявайки го отново, понеже чрез това [36] Той би направил Себе си невидим, но Той направил Себе си достатъчно видим чрез него, пребивавайки в него, и вършел такива дела, и показвал такива знамения, които Го правели известен вече не като Човек, а като Бог Слово. Защото чрез Своето ставане човек Спасителят трябвало да извърши и двете дела на любов – първо, да прокуди смъртта от нас и отново да ни обнови; второ, бидейки невиждан и невидим, да се яви и да извести за Себе си чрез Своите дела, че е Словото на Отца, и Владетеля и Царя на вселената.

  1. Понеже Той не бил, както може да се мисли, ограничен в тялото, нито докато присъствал в тялото, Той отсъствал от всякъде другаде, нито пък докато движел тялото, вселената оставала изпразнена от Неговия Промисъл и намеса, но, пречудно нещо – бидейки Слово, вместо да бъде съдържан от нещо, по-скоро Той Сам съдържал всички неща; и точно както присъствайки в цялото творение, Той е едновременно отдèлен по битие от вселената и присъства във всички неща чрез самата Своя власт (като дава ред на всички неща, и над всичко и във всичко разкрива самия Свой промисъл, и дава живот на всяко нещо и на всички неща, включвайки цялото, без да бъде включван, но пребъдва единствено в Своя собствен Отец изцяло и във всяко отношение); по същия начин, дори докато присъствал в човешко тяло и Сам го оживявал, Той без несъответствие оживявал също и вселената и бил във всеки природен процес, и бил извън цялото, и докато бивал познаван в тялото чрез Своите дела, Той също се проявявал не по-малко и в задвижването на вселената.

За душата е свойствено чрез действията на мисълта да обхваща даже каквото е извън нейното собствено тяло, без обаче, да действа извън собственото си тяло или да движи чрез своето присъствие неща, далечни от тялото, тоест, никога човек, мислейки за неща на разстояние, не може чрез този факт нито да ги движи, нито да ги помести; нито пък ако човек стои в собствената си къща и разсъждава за небесните тела, би могъл чрез този факт да мести слънцето или пък да върти небесата, но той вижда, че те се движат и имат своето битие, без да е в състояние някак да им повлияе.

Словото Божие обаче, в Своята човешка природа не било така, понеже Той не бил обвързан със Своето тяло, а по-скоро Сам го носел, тъй че бил не само в него, но в действителност бил във всичко, а бидейки външен за вселената, пребъдвал единствено в Своя Отец; и това било дивното нещо – че Той едновременно обикалял като човек, като Слово оживявал всички неща и като Син пребивавал със Своя Отец, тъй че нито когато девицата Го раждала, Той претърпял някаква промяна, нито бидейки в тялото, бил затъмнен, но напротив – Той осветил също и тялото, понеже дори бидейки във вселената, Той не споделя нейната природа, а наопаки – всички неща са оживявани и поддържани от Него. Защото, ако и слънцето, което било сътворено от Него и което ние виждаме да обикаля в небесата, не се петни от докосване до телата по земята, нито бива угасяно от мрака, но наопаки – самò ги осветява и очиства, колко по-малко всесвятото Слово Божие, Творец и Господар и на слънцето, се петняло, бидейки известявано в тялото; обратно – бидейки нетленен, Той оживил и също очистил тялото, което само по себе си било смъртно – Той, както е писано, Който „не стори грях, нито се намери лъст в устата Му.“ [37]

  1. Съответно, когато вдъхновени писатели по този въпрос говорят за Него как ядял и бил родèн, те разбират, че тялото било родено и поддържано с храна в съответствие с природата си на тяло, докато Бог – Самото Слово, Който при все че уреждал всички неща, бил съединен с тялото – също чрез делата, които вършел в тялото, показал Себе си, че не е човек, а Бог Слово, но тези неща се казват за Него, защото действителното тяло, което ядяло и било родено и пострадало, не принадлежало на никого другиго, а на Господа; и защото след като станал човек, било правилно тези неща да се приписват на Него като човек, за да бъде показан Той, че има тяло наистина, а не привидно.

Но точно както поради тези неща Той бил разпознаван като присъстващ телесно, по същия начин чрез делата, които вършел в тялото, Той възвестявал Себе си като Син Божи, вследствие на което също така, Той извикал към невярващите иудеи: „Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте; ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.“ [38]

Защото точно както макар невидим, Той се познава чрез делата на творението, по същия начин след като станал човек и бил прикрит в тялото, от неговите дела може да се познае, че Той, Който може да ги извърши, не е човек, а Властта и Словото Божии, понеже разправата му със зли духове и тяхното изгонване не е дело на човек, а на Бога; или кой след като Го е видял да изцелява болестите, на които е подвластен човешкия род, може все още да Го счита за човек, а не за Бог?

Защото той очиствал прокажени, правел куци човеци да прохождат, отпушвал слуха на глухи люде, правел слепи хора да виждат отново и с една дума, изгонвал от човеците всички болести и немощи – от които дела било възможно дори за най-обикновения наблюдател да види Неговото Бòжество. И кой, след като Го е видял да връща липсващото на човеци, родени с недостатък, и да отваря очите на слепия по рождение мъж, би пропуснал да проумее, че човешката природа била покорна Нему, и че Той бил нейния Творец и Създател? Защото Който върнал онова, което човека от рождение нямал, с очевидна сигурност трябва да е също и Господа на човешкото естествено рождение.

Затова още отначало, когато слизал при нас, Той оформил за Себе си Своето тяло от девица, та да даде на всички немалко доказателство за Своето Бòжество в това, че Той, Който го е оформил, е също Творец и на всичко друго, понеже кой, виждайки да се зачева тяло единствено от девица без мъж, може да не прозре, че Онзи, Който се явява в него, е също Творец и Господ и на другите тела; или кой, виждайки естеството на водата да се променя и превръща във вино, може да не осъзнае, че Онзи, Който сторил това, е Господ и Създател на естеството на всички води? Защото с тази цел Той тръгнал по морето също като негов Господар и вървял като по суха земя – за да даде доказателство за Своето господство над всички неща на онези, които видели това; още с нахранването на такова голямо множество с малко, като от Самия Себе си дал изобилие, където го нямало, тъй че от пет хляба пет хиляди се наситили и им останало толкова много, показал ли Се е Той, че е някой друг, а не същия Господ, Чийто Промисъл е над всички неща?

Бележки:

28 Римляни 1 : 25, бел. прев.

29 „Против езичниците“, бел. прев.

30 Или „…собствените им…“, бел. прев.

31 Лука 19 : 10, бел. прев.

32 Иоан 3 : 3, 5, бел. прев.

33 1-во Коринтяни 1 : 21, бел. прев.

34 Лука 19 : 10, виж също 31,бел. прев.

35 EФесяни 3 : 18, 19, бел. прев.

36 Под „това“ може да се има предвид и „него“, т.е. тялото, бел. прев.

37 1-во Петрово 2 : 22, бел. прев.

38 Иоан 10 : 37, 38, бел. прев.

Реклама