Автор: проф. д-р Здравко Пено

С Въплъщението Синът Божий е приел не само човешка природа, но и човешка воля и енергия. Освен съвършената божествена природа, воля и енергия, Той има и съвършена човешка природа, воля и енергия. Господ Иисус Христос е една природа с Отца по Божество и има същата воля и енергия, както и Отец, но е и същата природа като нас, което означава, че има същата воля и енергия, както и ние.

Учението за двете природни воли и енергии в Христос е засвидетелствано в Свещеното Писание, а присъства и в съчиненията на всички велики отци на Църквата. Св. Атанасий Велики намира основанието на учението за двете воли в Христос — човешка, която принадлежи на тялото, и божествена, която принадлежи на Бога — в Гетсиманската молитва (срв. Йоан. гл. 17.)[1]. Неговите възгледи са доразвити от св. Максим Изповедник[2], а систематично ги е изложил св. Йоан Дамаскин[3].

Еретическите учения на монотелитите и на моноенергитиците

Във връзка с учението за двете воли и енергии в Господ Христос са се появили еретическите учения на т. нар. монотелити (грц. μόνο θέλημα — ‘една воля’) и на моноенергитиците {грц. μόνη ένέργεια — ‘една енергия’). Монотелитите са вярвали, че Христос има една воля, и са я отнасяли към Неговата Личност, а не към природата, както православните[4]. Те не разбирали как една личност може да има две воли. Светите отци са подчертавали връзката на волята и природата и за тях природата не съществува, ако няма своя воля. Това означава, че човешката природа в Христос би била непълна, ако не беше имала своя воля. Следователно Христос има две воли, защото има две природи[5].

Монотелитите са смятали, че ако в Христос като един субект има две воли, те по необходимост трябва да бъдат противопоставени. Това становище са отхвърлили отците от Шестия вселенски събор, които подчертават, че двете природи и техните воли не се противопоставят, а взаимно се проникват, и че едната Личност на Логоса — Богочовекът Христос задейства своите две природни воли. Двете воли в Христос са съединени, както и двете природи: неразделно, неизменно, неразлъчно, неслитно.

Съединявайки се с божествената природа, човешката става и сама обожена в Личността на Христос. Заради това единство човешката воля на Христос — като воля на самия Логос — става обожена. С други думи, същият Логос иска и онова, което е божествено, и онова, което е човешко. В Него двете воли не са противоположни, а човешката воля се подчинява и следва всемогъщата божествена воля. Затова и Христос казва: слязох от небето, не за да върша Моята воля., а волята на Отца, Който Ме е пратил (Йоан. 6:38). Съгласието на волите подчертава и св. Григорий Богослов, като казва, че ״човешката воля на Спасителя не е противоположна на Бога и цялата е обожена“[6].

Начинът на съединение на двете енергии в Христос

Учението за двете енергии в Христос се основава върху свързаността на природата с енергията. Според св. Максим Изповедник природата никога не съществува без енергия, недействена[7]. Това означава, че съгласно броя на природите, в Господ Христос съществуват две енергии: божествена и човешка[8]. Двете природни енергии, както и двете природни воли, са съединени неразделно, неизменно, неразлъчно, неслитно.

Тъй като личността на двете природи на Христос е една, то Лотосът иска и действа не поотделно, а единно — всяка от двете природи с участието на другата. В делата на Сина в света по разликите на действията и волите разпознаваме разликата на природите. Във вътретроичните отношения въз основа на тъждествеността на волята и на действието на Отца и Сина и Светия Дух познаваме тъждествеността на природата. Волята и енергията отнасяме към природата и наричаме природни. Ако биха ги отнасяли към Личността, това би означавало, че Света Троица има три воли и три енергии, а това би довело до тритеизъм.


[1] Св. Атанасий Велики, За явяването на Бог Логос в тяло и против арианите, 21, ΕΠΕ 1975, 3, 336.

[2] Св. Максим Изповедник, За двете воли на единия Господ Христос, ΕΠΕ 1995,15 А’, 242-278.

[3] Св. Йоан Дамаскин, За двете воли и самовластия на Господ Иисус Христос — Точно изложение на православната вяра, 3,14, 258-270.

[4] Освен въпросът дали волята се свързва само с личността или с природата, от същностно значение е и въпросът дали волята се определя само като свобода на избора между доброто и злото или тя винаги е потвърждение, насочена към доброто, неизменна в следването на Божията воля и тъждествена с нея. За св. Максим определянето на волята като свобода на избора се свързва с гномичната (избираща) воля, а не с природната воля. Христос е имал природна човешка воля, а не гномична, която е свойствена за тези, които се колебаят в решенията си и грешат. — Вж. св. Максим Изповедник, Диспут с Пир, PG 91, 308 D.

[5] Вж. св. Йоан Дамаскин, За двете воли и самовластия на Господ Иисус Христос — Точно изложение на православната вяра, 3,13, 258.

[6] Уточнението на св. Григорий Богослов за отношението между двете воли на Господ Христос е влязло в ороса на Шестия вселенски събор (Mansi, XI, 632-640). Вж. Поповић, Р. Одабрана документа Васелески сабора. Београд 1993. [Вж. на бълг. език в: Символите на Църквата. От апостолския век до тържеството на православието. Подг. М. Стоядинов, ВТ, 2006. – Бел. ред.].

[7] Св. Максим Изповедник, Коментар на различни трудни места в съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, PG 91, 1052 В.

[8] Според св. Максим Изповедник ״никоя природа не съществува, нито се познава без нейните същностни енергии“. — Вж. св. Григорий Палама, В защита на свегценобезмълвстващите — Триади, 3, 3, 5.  Изд. Χρίστου, Π., I, 685.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3.

Реклами