Автор: митр. Порфирий Загребско-Люблянски

„Духовникът по никакъв начин не трябва да поставя себе си между вярващия и Бога“, казва Йегарският епископ Порфирий.

„Борейки се с изкушенията, вярващите се обръщат към своите духовници, свещеници, монаси. Но и самите те могат да попаднат под изкушениeтo да злоупотребят със своето звание и от духовни отци да се превърнат в тоталитарни духовни водачи, които търсят безпрекoсловно послушание.

Когато един такъв свещеник или монах направи себе си мерило и критерий вместо Бога , тогава ще доведе вярващия до постоянна зависимост от своята личност; когато започне да се намесва във всеки детайл на неговия живот и да му разпорежда колко ще спи, какво ще яде, как да живее, тогава той спира да бъде духовник и става гуру“, казва владика Порфирий.

„Вместо това, той трябва духовно да ръководи и да възпитава вярващия, но и в същото време да му бъде и баща, и приятел, и брат, някой който преди всичко има любов в отношенията със своите вярващи и своите духовни чеда; трябва да се опитва да подкрепя свободата на вярващия, за да може той вървейки към Христа да стане това, което е.

Духовникът трябва да упътва вярващите към Бога, а не да се опитва да упътва вярващите към себе си, довеждайки ги до напълно робска, подчинена връзка със своята личност, засенчвайки с това Христовия лик. Такива духовници имат манталитет на гуру и злоупотребяват с автентичната, здрава и искрена нужда на всеки човек за Бога, за мистичното, за метафизичното“, напомня владика Порфирий.

Гуруизмът беше една от ключовите теми и прояви, с които се занимаваха участниците в провелата се в началото на тази година Конференция на Междуправославните мрежи – инициатива за проучване на религиозните и деструктивни култове в Нови Сад, Сърбия, където един от лекторите беше и владика Порфирий.

„Православният гуруизъм“, както и самата поява на понятието „духовен тоталитаризъм“ въобще не са чужди и на другите църкви и религиозни общности, като те могат да привлекат към себе си онези, които са потърсили решение на своите проблеми в Църквата и християнството по магичен начин, но също и ония, които отворено и искрено пристъпват към вярата; може дори да откъснат от Църквата хора, които са срещнали такива духовници, които не проповядват същността на тяхната вяра.

Такива окултни групи, злоупотребявайки или възползвайки се от различните проблеми и изкушения на хората, предлагат лесни, бързи и успешни решения, като скриват своето истинско лице и се представят с лъжовен образ, за да помислят хората, че в такива организации те ще решат своите духовни и екзистенциални проблеми.

Православната църква действа против тези прояви в три насоки: най-напред със своята проповед се опитва да изнесе наяве истината за Евангелието, което има цел да изгради цялостно човека и да го превърне в свободна личност с перспектива за вечна свобода, след това с изучаване съдържанието на ученията и опасностите, които произлизат от такива групи и информирайки обществото за тях, за да знаят хората за какво става въпрос.

„Разбира се, Църквата действа и терапевтично, опитваме се да помогнем на жертвите или на семействата на жертвите, да се освободят от зависимостта към култовете и сектите и съвсем свободно и спокойно да се включат в духовния живот на Църквата“, напомни и митрополит Христофор.

Но именно третата насока може да бъде проблематична. „Рехабилитацията на жертвите на лъжливите пророци и други „божества на земята“ е много тежка и се нуждае от организирана работа на психиатри, психолози, социални работници, свещеници, та дори и адвокати“, каза проф. Александър Дворкин, един от най-известните руски активисти против култовете и сектите, директор на центъра „Св. Ириней Лионски“, който се занимава с такива прояви.

източник: preminportal.com.mk, превод: Мартин Димитров

Реклама