Автор: монах Моисей Светогорец

С дълбока болка, много любов, смирение и надежда пиша тези редове. Днес е трудно е да утешиш измъчения и уплашен човек. Той е измамен, подигран, огорчен, уплашен и разочарован.  Той се срамува за посрамяването на неговата родина в чужбина.  За съжаление, стигнахме до крайно падение. Хората се оказаха зависими от материята, плътта, парите. Зависимостите доведоха тежко духовно поробвания. Поискаха да вярват, че мракът е светлина. Това беше най-голямата измама.

Евдемонизмът беше представен като единствена цел в живота. Не се воюваше директно със св. Евангелие. Бяха утвърдени секуларизацията, безразличието, нечестието,  развратът и нравственото разложение. Срещу Православието се кроят планове по различни коварни и добре изчислени начини. Увековечават се скандали, създават се „скандали”, за да се укрепи антицърковният и антимонашеският дух. За тази цел беше използвана дори Света Гора. С претексти, оправдания и примамливи неща се опитват да заблудят вярващите и да ги накарат да се съмняват, да се объркват и да се смущават.

Ние имаме мощно предание, от което не можем лесно да се отречем. Кръвта на мъчениците, търпението на мисионерите, дръзновението на изповедниците, аскезата на преподобните, възвишеният дух на светците трябва да ни възкресят. Героите на Църквата и на родината доброволно последвали тесния и нагорен евангелски път и отхвърлили всяко удобство. Въпросът е дали поучаващите днес преживяват своите думи. Настоящата криза, както и друг път сме писали, представлява голяма възможност за строга себекритика. Когато нашите думи и дела не ни изобличават, тогава не можем да имаме никакво въздействие върху другите.

Благочестието беше осмяно и от богословстващи. Чистото народно благочестие беше презряно. В неуки хора човек вижда смиреност, чувствителност и благодат. В някои образовани хора виждаш високомерие заради извършените от тях ненужни промени, погрешни тълкувания и опростявания. Загуби се  благоуханието на блажената простота, на евангелската нищета, на мисионерската ревност, на изповедническото дръзновение и на божественото търсене. Радиопредавания се развиха в псевдоинтелигентни богословски дискусии по въпроси, които занимават малцина и  мнозинството не ги  разбира. Превзети проповеди без същност и подготовка, без христологично и сотириологично съдържание, с евтин коментар на отминаващата актуалност и умора от един жесток морализъм.

През последните години светът прояви ярко изразени белези на нечестие. Увеличаване на разводите, на преследването на насладата, на страстта към парите и липса на прозрачност. За съжаление, наложи се мрачното, смътното, лукавото, профанното, абсурдното, долното. Появи се  непозната жестокост, отмъстителност, ярост, хула, лъжа и измама. Светът се отрече от висшите духовни ценности и стана роб на материалните наслади. Църквата като нежна майка изпитва много дълбока болка за отстъплението на нейните чеда. Вярата бе оклеветена, атеизмът действа  нагло, липсата на прозрачност  проникна навсякъде.

Беше нанесен удар срещу училището, семейството, Църквата. Верният народ очаква пламенни проповедници, пазители на светоотеческото предание, мъдри водачи на кораба на Църквата. Ересите бушуват и са необходими мощни техни гонители, които за съжаление се грижат за много други неща.  Нашият народ се нуждае от повторна евангелизация и катехизация.  За да живее човек богоугодно, той трябва да познава добре коя е Господнята воля и какво точно казва Евангелието. След Евангелието най-доброто четиво са Синаксарите, които  увеличават копнежа по Христос. Родителите могат да помогнат на децата си най-вече чрез добрия пример. Божиите хора са тихи, спокойни, кротки, незлопаметни, смирени, искрени, въздържани, задоволяващи се с малко и истински радостни.

Огромна е нуждата хората да възлюбят и увеличат молитвата. Тя винаги е необходима, но особено днес. Събеседването с Бога весели и утешава душата на човека. Това е акт на смирение. Ние изпробвахме много начини без успех. Безсилни пристъпваме към всесилния Бог да ни помогне; да ни облекчи, да ни вдъхнови, да ни даде утеха. Време е да признаем нашето поражение и да припаднем пред Бога. Животът съобразно Господнята воля винаги е лишен от вълнения. Назряло е времето за покаяние.

Нека настоящата криза ни направи по-съзнателни християни и по-автентични. Особено нашите духовници трябва да бъдат мощна светлина, без мъглата на лицемерието, на псевдо-светостта, на повърхностната активност, която цели да покрие вътрешната празнота. Мнозина се перят за тяхното велико дело и вдигат шум около себе си. Други клеветят добродетелните, защото ги дразни техният живот и присъствие. Духовенството трябва да изиграе особено важна роля днес. Сега е часът на Църквата. Тя не трябва да губи голямата възможност да събере разпилените  си чеда под своите криле.

Днес очевадно властват безнравствеността и неверието. Мнозина се потрудиха много за това „прекатурване”. Съвестта се задъхва, отклонява се, жадува и вика отчаяно. С помощта на тъмни методи се осъществи обезценяването на православната вяра. Резултатът са душевни страдания, стрес, неврози и самоубийства. Грехът и беззаконието винаги са съществували, но днес са  безпрецедентни. Най-лошото е, че хората без никакво покаяние се превъзнасят за своите анти-божествени страсти. Неестественото се смята за естествено, безнравственото за нравствено, ненормалното за нормално, беззаконното за законно.  Особено се осмива добродетелта, честността, вярата, любовта към родината, традиционалността.

Сред болката, унинието и облаците може да изгрее ново, хубаво жарко слънце, което ще просветли покайващи се, решителни, героични и човеколюбиви хора. Трябва да поставим духовни основи на всичко, което тръгваме да правим.  Да се кръстим, да ходим на църква, да се молим, да пристъпваме внимателно към Пречистите Тайни.  В страната на светци и герои властват тъмни сили. Ако икономическата криза отмине някога, но не  настъпи искрено душевно покаяние, кризата ще продължава постоянно. Нека промяната започне отвътре. Нека бъдем сами. Множеството малки свещи излъчват силна светлина.

Малко преди руската революция през 1917 г. – време, което напомня за наши дни, свещеномъченик Андроник, Архиепископ на Перм († 1918), казвал на своите духовни чеда: „Всички вас, които вярвате в Бога, в душата си и във вечния живот, всички, които обичате нашата осветена родина, ви призовавам и умолявам. Имайте дръзновение и се изправете, защитавайки нашата вяра и нашата земя! Народът подивя, защото се отдалечи от Бога. Всички са заслепени от дявола и  се вдигнаха един срещу друг. Помогнете им да се съвземат, защото вече се намираме не на ръба на  пропастта, а на нейното дъно. Самите ние рушим нашата родина. Спасете я  вие, които виждате и разбирате степента на разрухата. Нека се обърнем към Бога със сърце, пълно със съкрушение”.

превод: Константин Константинов