Личността на Богочовека Христос

Автор: проф. д-р Здравко Пено

Единство на двете природи в Личността на Христос

Въз основа на библейския разказ за раждането на Спасителя може да се заключи, че за спасението на света е било необходимо единството на Бога и човека, т. е. единството на нетварната и тварната природа. Според свидетелството на евангелист Йоан, Бог е станал човек и е приел човешка природа: Словото стана плът (Йоан. 1:14). Апостол Павел определя Въплъщението: велика е тайната на благочестието (1 Тим. 3:16).

Единството на двете природи в Личността на Христос е можело да стане само свободно. Свойствата на нетварната природа са толкова различни от тези на тварната, че тяхното единство е невъзможно. Господ Иисус Христос е станал човек само по свобода, която има като несътворен Бог. Единството на двете природи в Христос е пълно и свободно, тъй като Христос след съединението е останал изцяло Бог и е станал изцяло човек. В Христос телесно обитава всичката пълнота на Божеството (Кол. 2:9) така, че нищо от двете природи не липсва.

Светите отци са изповядали истината за Въплъщението в Никео-Цариградския символ на вярата, в Халкидонския орос, както и в решенията на всички Вселенски събори. За историята на Църквата от най-голямо значение е Изповеданието на вярата на отците от Четвъртия вселенски (Халкидонски) събор (451 г.). Съдържанието на Халкидонския догматически орос (решение) е следното: Следвайки светите отци всички в съгласие поучаваме да бъде изповядван единия и същ Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по божество и съвършен по човечество, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло — единосъщен на Отца по божество и единосъщен на нас по човечество — във всичко на нас подобен, освен в греха — предвечно от Отца роден по божество, а в последните дни заради нас и нашето спасение от Мария Дева Богородица [роден] по човечество — единият и същ Христос, Син, Господ, Единороден, в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно познаван, така че със съединенито съвсем не се отрича различието между двете естества, а напротив — запазва се свойството на всяко естество и двете се съединяват в едно лице и една ипостас, не на две лица разсичан или разделян, но единия и същ Син Единороден, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос, както в старо време пророците за Него [учеха], както Сам Господ Иисус ни научи и както ни предаде Символът на нашите отци.*

Според Халкидонския орос двете природи на Христос са съединени неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно[1]. От казаното следва, че двете природи в Господ Христос са съединени неразделно, т. е. винаги са в общение една с друга. И ако единството е пълно и неразделно, това не означава, че е възможно смесване на двете природи, защото те са съединени неслитно. Различаването, но не и разделянето на двете природи в Христос, отхвърля всяка мисьл за тяхното сливане. Природите са съединени и неразлъчно, което означава, че никога във вечността едната няма да се раздели от другата. Двете природи в Господ Христос са съединени и неизменно, което означава, че на всяка природа е свойствена неизменността. Неизменността на природите е възможна, защото като Личност Господ Христос винаги действа като Бог, със Своята Божествена природа, и като човек, със Своята човешка природа.

Христос — една Личност в две природи

В споровете относно начина на съединение на двете природи в Господ Христос е поставян въпросът дали Христос е изцяло човек, макар и да няма сътворена човешка личност? Тази дилема е била поставена от Несторий, който е смятал, че човечеството в Христос е подценено, тъй като Неговата човешка природа няма Своя сътворена личност. Отговорът на Несториевия въпрос е изисквал ясно да се определят понятията личност и природа и да се обясни тяхното отношение в Господ Христос. Синът Божий като съвършена божествена Личност може да създава отношение само с човешка природа, която е Негова. Така, както има от вечност цялата Божествена природа, Единородният Син с Въплъщението приема в Себе Си и цялата човешка природа, като й дава нов начин на съществуване. Твърдението, че Христос трябва да има и човешка личност, защото има човешка природа, означава да подчиним Божествената Личност на сътворената природа. По-нататък това би означавало Господ Иисус Христос да се разделя на две личности, както е смятал и Несторий. Тъй като човешката природа в Господ Христос е пълна и има личностно основание в Логоса, не е било необходимо тя да има своя отделна сътворена човешка личност, както е смятал Несторий.

Единството на божествената и на човешката природа веднъж завинаги е осъществено в личността на Сина Божий. Ако Христос като личност беше сътворен човек, тогава спасението на човешкия род щеше да бъде поставено под въпрос. Това би било т. нар. релативно единство (σχετική ένωση) и спасението в такъв Христос не би било възможно. Спасението на всички хора и на целия свят е възможно тъкмо, защото човешката природа на Христос няма своя сътворена личност.

В Христос Неговата човешка природа осъществява в пълнота логоса на своето съществуване и го осъществява, защото носител на природата е Божият Логос. Такова отношение между логоса на Христовата човешка природа и Логоса е основата и залогът за новото съществуване на творението. Новият живот в Христос, осъществен заради единството на двете природи в Личността на Логоса, е достъпен за всички човеци, т. е. за цялата човешка природа, но го постигат онези, които вярват в Богочовека Христос. Това са онези, които са съгласували логоса на своето битие с вечния Логос, в Ко- гото и заради Когото всичко е сътворено.

Общението с Отца — източник на идентичността на Христос

От казаното дотук ясно се вижда, че като е станал човек, Синът Божий е дал нови възможности на човешката природа да съществува по божествен начин, т. е. да придобие обожение. Дали обаче Неговото Въплъщение води до ״умаляване“ на Божеството? При Въплъщението Синът е приел тварна природа и е встъпил в нови отношения с хората (роден е от Дева, става евреин от Назарет, има Свои ученици). Макар да влиза в нови отношения, Господ Христос остава неизменяем Бог, без да прекъсва вечното Си общение с Отца. Като влиза в общение с хората, Той не променя Своето A3, Което от вечност има чрез отношението Си с Отца, а определя всички нови отношения чрез това отношение.

Тъй като Господ Христос в Своята Личност има две природи, необходимо е да се отговори и на въпроса дали, когато казва A3, Той има едно или две съзнания за Себе Си и дали има съзнание за Себе Си като човек, или като Бог? Да се говори за две самосъзнания в Христос означава да се говори за две личности в Него. Съзнанието на Христос за Себе Си е Неговото A3 по отношение на Отца. Господ Христос основава Своята идентичност именно върху личното общение с Отца, което се потвърждава от Неговия живот на земята. Той страда и защото не иска да прекъсне общението с Отца. Христос гледа на опита на апостол Петър да Го отклони от страданията като на заплаха за връзката и отношението Му с Отца и затова му казва: махни се от Мене, сатана! Защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо (Марк. 8:33). Според св. Максим Изповедник тези думи ״не са имали оскърбителен тон“[2]. В мислите си апостол Петър се отъждествил с дявола неволно, неговият мотив не е бил същият като този на сатаната. И докато той, отклонявайки Христос от страданията, се ръководи от ״крайното човеколюбие, намерението на дявола е насочено срещу нашето спасение“[3]. Според св. Максим Господ е ״искал да покаже, че естественото развитие не трябва да се търси в свръхестественото“[4], т. е. че и Неговото лично съществуване, и идването в плът, и страданието са изцяло отвъд закона на сътворения (огреховен) свят. Онова, което важи за творението безусловно, ни най-малко не важи за неговия Творец (срв. Мат. 16:23).

Ако Господ Христос се беше отклонил от страданията, Той би бил само човек, който свързва своята идентичност със света, би изгубил вечната идентичност на Сина, а именно това е ереста на Несторий.

Общението с Христос — извор нa християнската идентичност

С влизането си в Църквата християните са призвани да свържат своята идентичност със Сина Божий и да признаят Бога за Отец. Бог наистина ще стане наш Отец, ако подчиним всички други отношения на общението с Него (срв. Мат. 10:37-38). Най-красноречивият пример за следване на това общение с Бога са дали светите мъченици, които като изповедници на вярата са показали пълна готовност да отидат навсякъде заради Божия Агнец (срв. Откр. 14:4), без да се страхуват за живота си, защото твърдо вярвали в Христовите думи: Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази (Мат. 10:39). Следването на Христос е условие за осъществяване на личното единение на всеки християнин с Бога, т. е. условие за придобиването на вечна идентичност и съществуване в Бога.

* Циτ. по: Символите на Църквата. От апостолския век до тържеството на православието. Подг. М. Стоядинов. ВТ, 2006. — Бел. ред.

[1] Според св. Софроний Иерусалимски ״оттук несъединяемо се съединяват, оттук несмесимо се смесват несмесяемите, оттук се сливат неслитно, оттук се слепват несъединимо, оттук божесгвеното става човешко, за да стане човешкото по-божествено“. — Вж. св. Софроний Иерусалимски, Беседа на Благовещение на Богородица, PG 87, 3233 ВС.

[2] Св. Максим Изповедник, Въпроси и отговори, 1, 12, ΕΠΕ 1992, 14 А’, 288.

[3] Пак там, 290.

[4] Пак там.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3.