Автор: проф. д-р Здравко Пено

В Символа на вярата изповядваме, че Въплъщението е станало заради нас, човеците, и заради нашето спасение. ״Синът Божий стана Син Човешки, за да може и Синът Човешки да стане Син Божий“[1], казва Св. Ириней Лионски. По думите на св. Атанасий Велики: ״Бог се въчовечил, та ние да се обожим“[2]. В Господ Христос чрез Въплъщението е възстановена вътрешната връзка и единство между Бога и човека, осъществено е пълното единство на несътворената и сътворената природa.

В светоотеческата литература Въплъщението се свързва най-непосредствено с изкуплението. Светите отци, като се започне от св. Ириней Лионски през св. Атанасий и всички велики отци от IV в., виждат във Въплъщението основната причина за изкуплението. Това учение се допълва от св. Максим Изповедник, който подчертава, че Въплъщението е предвидено в първоначалния Божий план за сътворението и е било независимо от грехопадението[3]. Св. Максим Изповедник е искал да подчертае не една част от изкупителния Божий план за човека и света, а тайната на Въплъщението на Логоса като цяло, като изпълнение на Божия промисъл[4]. Спасението като крайна цел на Христовото Въплъщение не може да се ограничи само до изкуплението от връзките на смъртта. Цялото библейско и светоотеческо предание вижда именно в обожението ״най-висшия смисъл на спасението, първата и последна цел и назначение на целокупното творение“[5].

По думите на св. Максим Въплъщението на Христос, т. е. раждането на Сина Божий в тяло е ״доброволна тайна заради благостта (Божия) към хората“ и ״доброволно слизане в тяло“[6]. Вследствие на това Христовото Въплъщение като изпълнение на предвечния план на Света Троица и най-важното дело на Божията икономия не е можело да бъде обусловено от нищо. В този смисъл то не е обусловено и от прародителския грях[7]. Христос би сe въплътил независимо от Адамовото падение, защото крайната цел на сътворяването на света е единството на човека и света с Бога в Христа Иисуса. Тази гледна точка потвърждава и св. Николай Кавасила, който казва, че човекът е сътворен именно заради новия човек Христос, ״като правило и норма…, за да може да приеме Бога“[8]. Св. Григорий Палама пише, че ״самото сътворяване на света отначало е заради Него (Христос), тъй като е създаден по образ Божий, за да може да вмести в себе си Първообраза“[9]. Това е възможно, защото чрез своя образ човекът може ״да се стреми към своя Първообраз“[10], т. е. към Христос.

И ако човекът, ״пожелавайки лъжливо обожение“[11], е отпаднал от първоначалния план за спасението, Бог според учението на св. Максим Изповедник не се е отказал от него и от света, а е променил първоначалния план. Целта е останала същата, а това е Логосьт — Христос, т. е. единството на човека и света с Бога в Христос. Променен е начинът на постигането на тази цел, т. е. начинът за осъществяване единството на човека и света с Бога. Св. Максим казва, че ако Адам не беше съгрешил, Христовият живот на земята би бил по-различен и без трагичните последици, които Той е взел върху Себе Си — Кръстът, страданията и смъртта[12].

Въплъщението — откриване на новото творение

Влизането на Сина Божий в историята от самото начало е предполагало отричането на всичко греховно и отчуждено в човешката история. Това е било възможно, защото Въплъщението на Христос е било в Светия Дух. Именно благодатното присъствие на Светия Дух прави възможна промяната на хода на човешкото съществуване от неестественото и греховното към начина на съществуване на новото творение. Новия начин на съществуване, свободен от последиците на прародителския грях, е проявила Дева Мария в момента, когато тя, изпълнена със Светия Дух, е приела Божието благоволение да бъде Божия Майка, да роди Спасителя на света, т. е. да роди по свръхразумен начин Бога в тяло[13].

Решението на Пресвета Богородица да роди Божия Син в тяло не е било резултат от моментен избор, а израз на нейната вяра и живот, който е бил изцяло в служение и посвещение на Бога. Именно по тази причина Рождественският пост в Църквата се преживява като период, в който решаваща роля има животът на Пресветата Дева. Във времето от празника Въведение на Пресвета Богородица (в началото на поста) до празника Рождество Христово в богослужебния живот на Църквата е събрано историческото време на живота на Дева Мария от нейното въвеждане в храма до раждането на Спасителя. Това е едновременно и времето на новото раждане на Господ Христос в душите на вярващите, защото Неговото слизане на земята е залог за нашето възхождаме на небето и за вечното единение с Него.

[1] Св. Ириней Лионски, Изобличение и опровержение на лъжливото знание, 3, 10, 2, PC 7, 873 В.

[2] Св. Атанасий Велики, За Въплъщението на Бог Логос, 54, PG 25, 192 В.

[3] Св. Максим Изповедник, Върху различни трудни въпроси в Свещеното Писание до Таласий, 60, PG 90, 621.

[4] Пак там, PG 90, 684 А. Вж. и 632 А.

[5] Ραντοσαβλιεβιτς, Α. Τό Μυστήριον της σωτηρίας κατά τον άγιον Μάξιμον τον Όμολογητήν. Αθήνα, 1975,180.

[6] Св. Максим Изповедник, Писмо 19. — към Пир, PG 91, 592 D.

[7] До каква степен в богословието на Августин прародителският грях обуславя Въплъщението, се потвърждава най-добре от неговите думи: si homo periisset, Filius hominis nоn venisset (ако човекът не се беше изгубил, Синът Човешки нямаше да дойде). — Вж. св. Аврелий Августин, Беседа 174., 2, PL 38, 940.

[8] Св. Николай Кавасила, За живота в Христос, 2, PG 150, 560 D.

[9] Св. Григорий Палама, Беседа 60., 20, ΕΠΕ 1986, 11, 532. Вж. Jeвтић, Ат. Трагање за Христом. Београд, 1989,117.

[10] Св. Григорий Богослов, Слово 28., или Богословско слово 2.За богословието, 17, PG 36, 48 С.

[11] Св. Йоан Дамаскин, Тълкувание на Второ послание до Коринтяни, PG 95, 725.

[12] Вж. Св. Максим Изповедник, Върху различни трудни въпроси в Свещеното Писание до Таласий, 60, PC 90, 621.

[13] Тъй като Пресветата Дева е заченала от Светия Дух без участието на мъж, т. е. без страст и грях, то само тя е могла да роди без родилни мъки, т. е. без болки. Единствено върху нея не са се изпълнили думите, насочени към прамайката Ева и чрез нея — към всички жени: С болки ще раждаш деца (Бит. 3:16). Тази истина за раждането на Бог Логос от Дева св. Йоан Дамаскин изразява така: ״Понеже се ражда без баща, ражда се по свръхестествен начин, а понеже е роден без болки, роден е отвъд правилото на раждането“. — Вж. св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра, 4,14. Изд. Πουρναρας, Π., Θεσσαλονίκη, 1992,380-382. Срв. Ис. 66:7.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

Реклами