Автор: проф. д-р Здравко Пено

Заради престъпничеството на първия човек Адам светът е отпаднал от единението с Твореца. Човекът и светът са можели да придобият вечен живот единствено в общението с несътворения Бог. Веднага след падението нашите прародители са очаквали Спасителя, Който им е бил обещан от Бога. Това се вижда и от думите, които Ева казва след раждането на Каин: придобих човек от Господа (Бит. 4:1). Изкупителят на човешкия род обаче не е можело да бъде Някой, Който се е родил по същия начин, както и останалите човеци — а за всички хора важат думите на псалмопевеца Давид: в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми (Пс. 50:7)[1]. Ако Извършителят на изкуплението е обикновен човек, тогава то щеше да бъде нереално, защото според св. Василий Велики ״не мoже брат да спаси брата, нито някой самия себе си, защото Изкупителят трябва да бъде много по-високо от оня, който вече е поробен и роб“[2].

Бидейки сътворен, човекът не е могъл да бъде извършител на спасението на света. От една страна, Спасителят е трябвало да бъде съединен сьс сътворената природа, а от друга — като Личност е трябвало да бъде несътворен. Следователно Спасител на света е могъл да бъде само несьтвореният, безсмъртен и вечен Бог, но Бог, Който ще осъществи най-тясно единство със сътворената природа. Във Въплъщението на Христос са се изпълнили и двете условия: инициативата за спасението е произтекла от Бога, а спасението на света се е извършило, когато предвечният Син Божий станал човек.

Въплъщението — свободен акт

Раждането на Господ Христос е станало извън и над закона на природата. Св. Леонтий Византийски казва, че ״нито първото раждане“ от Отца, ״нито второто раждане са имали нещо общо с някое друго раждане“[3]. Раждането на Бог Логос в тяло не е станало според природна необходимост, а по Божие благоволение[4].

В Свещеното Писание се казва, че Господ Христос е заченат от Светия Дух и Дева Мария без участието на мъж. От описанието на събитието на зачатието на Господ Иисус Христос виждаме, че Дева Мария отговаря на вестта на архангел Гавриил първо с въпроса: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам (Лука. 1:34). Думите на Богородица показват, че Христовото раждане не е било обикновено и че за неговото извършване е била необходима вярата. Само с вяра е било възможно да се приемат думите на архангела: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени (Лука. 2:35); … защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума (Лука. 1:37).

Въплъщението — отговорът на Богородица на Божията любов

Пресвета Богородица не е била принудена да приеме призива на архангел Гавриил. Като свободно същество тя е можела да каже и ״не“ на Бога. Въпреки това тя е разбрала своята свобода като служение на Бога и затова се е съгласила, като казала: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти (Лука. 1:38). Ако Дева Мария беше казала на Бога ״не“, както са направили нашите прародители Адам и Ева, тогава спасението на човека и света отново би било поставено под въпрос. Нейното да в отговор на Бога е било израз на безкрайна любов към Господа, а пълнотата на любовта е в девството, т. е. в ״светостта на душата и тялото“[5], както казва св. Йоан Златоуст. От тази преизобилна целомъдрена любов Девата е родила Бога в тяло и е станала Богородица, т. е. ״истинско жилище на Бога, Който всичко поддържа“[6].

Тайната на Въплъщението, смисълът на зачатието и раждането на Христос не е в показването на Божието всемогъщество, а в проявата на Божията свобода — чрез Светия Дух, и на човешката свобода, олицетворена в Пресветата Дева Богородица. Чрез свободното приемане на Божието благоволение от страна на Пресветата Дева Бог става човек, като остава предвечен Бог. Затова заедно със светите апостоли св. Василий Велики може да благовести: ״Бог е на земята, Бог е между човеците, … Бог е в тяло“[7]. Св. Йоан Дамаскин подчертава, че Синът Божий наистина се е родил в тяло и се е родил ״не богоносен човек, а въплътеният Бог“[8]. Св. Атанасий Велики подчертава, че ״Господ Христос не е бил първо човек и след това да е станал Бог, а като Бог е станал човек, за да ни обожи“[9].

[1] Грехът и беззаконието, за които говори псалмопевеца Давид, не означават наследяване на прародителския грях, а зачатие и раждане, които се осъществяват в условията на тлението и смъртта. Според св. Максим след грехопадението на прародителите ״смъртта е продължила да властва над природата“ (Върху различни трудни въпроси в Свещеното Писание до Таласий, 61, PG 90, 633 С), така че човешката природа ״има началото си в зачатието и страстите (удоволствието), а краят — смъртта — в страданието и тлението“ (Върху различни трудни въпроси в Свещеното Писание до Талacuй, 61, ΕΠΕ 1992, 14 Γ’, 222). В Божието предзнание обаче е съществувал и по-различен начин за размножаването на хората (Коментар върху различни трудни места в съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, PG 91,1309 А). Зачатието в беззаконие и раждането в грях като нещо ново в начина на съществуване (τρόπος υπάρξως) на природата след падението не достига логоса на природата (λόγος της φύσεως), който остава непроменен (Коментар върху различни трудни места в съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, PG 91, 1341 CD). Първоначално предвиденият начин на съществуване (на зачатие и на раждане), напълно свободен от закона и греха, се проявява в сьбитието на Христовото Въплъщение. Христос е Единственият, Който е роден отвъд закона на греха, което означава не от похот плътска, а от Светия Дух. Излизането от затворения кръг на раждането и смъртта, на живота в греха и беззаконието, е възможно единствено чрез Кръщението, което като ново раждане от Светия Дух, е подражаване на начина на съществуване на Самия Господ Христос, роден, пострадал и възкръснал чрез Светия Дух. Христологията отново и отново остава единственият ключ за правилното разбиране на антропологията и сотириологията.

[2] Св. Василий Велики, Беседа върху 48. псалом, 3, ΕΠΕ 1974, 5, 332.

[3] Св. Леонтий Византийски, Против несторианите, PG 86, 1669 С.

[4] Пак там, PG 86, 1709 D.

[5] Св. Йоан Златоуст, За девството, 6, PG 48, 537.

[6] Св. Григорий Палама, Беседа 53.,19, ΕΠΕ 1986,11,284. За взаимната любов на света Дева Мария и Бога той казва следното: ״Кой е обичал Бога повече от светата Дева, която ние прославяме? Кой пък е бил обикнат от Бога повече от нея?“. — Вж. св. Григорий Палама, Беседа 53., 38 ״, ΕΠΕ 1986, 11, 310. Вж. Jевтић, Ат. Учење св. Joвaнa Дамаскина ο Пресветоj Богородици //Jевтић Ат. На путевима отаца. II, Београд, 1991,107-145.

[7] Св. Василий Велики, Беседа на светото Рождество Христово, 2, PG 31, 1460 В.

[8] Св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра, 4, 14. Изд. Πουρναρας, Π., Θεσσαλονίκη, 1992, 382.

[9] Св. Атанасий Велики, Против арианите, 1, 39, ΕΠΕ 1974, 2, 138.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3.