Автор: о. Йоан Валентин Истрати

Хората често си задават въпроса: какво ни е заповядал Бог във връзка с татуировките? В Библията няма много преки посочки за татуировките. Това е така, защото хората, които са нанасяли на своите тела подобни перманентни надписи и изображения, не са принадлежали към народа получил Моисеевия закон. Това са били хора с езически вярвания.

Все пак в книга Левит намираме следните думи: „Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви. Аз съм Господ (Бог ваш).“ (Лев. 19:28). Приложеният цитат е повече от очевиден. Бог казва „не“ на такива обичаи. Но защо се осъжда едно подобно дело? За да разберем тази заповед, трябва да вникнем в културата на онова време.

Болшинството от културите през онази епоха са били варварски по своята природа, а народът на Израил е образувал нова нация. Законът даден от Бог на Моисей бил фундамента, върху който се градяла тази нация. Израилевият народ бил призван да живее в съвършено друга ценностна система, която се отличавала от културата на насилие, грабежи и смърт, обичайна за другите съседни народи. Татуирайки своите тела, иудеите с нищо не биха се отличавали от езичниците, които извършвали ритуални убийстива, „свещено“ насилие, масови кланета и обожествявали разрушителни за човешката душа страсти. Това може би е една от причините, поради които Бог дава тази заповед срещу татуировките.

В нашата култура татуировките вече не носят този смисъл от времето на Моисей. В ерата на благодатта тялото става храм на Светия Дух, в него пребивава Христос чрез Евхаристията. Ако видим мотивите, поради които хората нанасят върху себе си татуировки, то ще видим, че по-голямата част от тях просто искат да се отличават от другите. Но не-конформизмът, следването на модните тенденции, желанието да се шокира – всичко това няма нищо общо със закона на любовта даден от Христос, Разпнатия и Възкръсналия от мъртвите.

Някои хора предполагат, че татуировките ги правят красиви. Това говори за тяхното желание да подобрят това, което е било създадено от Бога (срв. Пс. 138:14).[1] Или пък показва един комплекс за малоценност и това, че те не са удовлетворени от своите тела, а също така свидетелства за потребността от нова идентичност, търсенето на своето друго, по-интересно „аз“, което е характерно за преживяващите криза на личността; нямайки достойнства, които да могат да демонстрират, те се опитват по този начин да поразят другите (дори и в прекия смисъл на думата). Между другото новата татуировка може да предизвика удивление за не повече от секунда, за да потъне след това в често срещания поток на баналността.

В мюсюлманските страни християните си татуират кръст на ръката за да бъдат погребани по християнски в случай на смърт. Все пак това говори също и за тяхното желание да умрат за Христа и да Го изповядат до смърт, ако бъдат заловени от радикални ислямисти, за които християнството е постоянна мишена. В този случай татуировката може да означава призвание към мъченичество, стремеж към изповедничество до смърт и несъкрушима любов към Разпнатия.

Следователно, когато татуировките не свидетелстват за вярата, те са неудачна подмяна на личността, културата, ерудицията, чувството за хумор, жизнерадостта, откритостта, вярата, творческата уникалност. Те служат само като показател за отчаяните търсения на все по-крещящото собствено „аз“,  търсения в онези места, където то никога не е било и няма да бъде.

източник: pravoslavie.ru, превод: Мартин Димитров

[1] „Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.“ (Пс. 138:14)

Реклама