Автор: Атанасий Зоитакис

Великият съвременен подвижник и проигумен на атонския манастир Филотей, старец Ефрем (в мире – Иоанис Мораитис) е роден на 24 юни 1928 г. в гр. Волос (Гърция). На 19 години той оставя света и се заселва на Света Гора Атон, като става послушник на светия старец Иосиф Исихаст – безмълвник и пещерник.

Мащабите на личността и делото на старец Ефрем са достойни за неговия духовен отец. Той възроди обителта Филотей на Атон, а след това за кратко време издигна на Американския континент деветнадесет манастира, които станаха духовен оазис за жадуващите Божията благодат американци. В момента старец Ефрем постоянно обитава основаната от него обител Св. Антоний в Аризона (САЩ) и извършва непрестанна молитва за своите духовни чада и за спасението на целия свят.

Издателска къща „Света Гора“ е публикувала уникален сборник от проповеди и беседи на стареца Ефрем Филотейски. Книгата със заглавие „Изкуството на спасението“ е станала квинтесенция на неговия богат духовен опит от почти шестдесет години монашески живот. Наставленията на о. Ефрем са истинско опитно богословие, старецът не теоретизира и не философства, а разказва за онова, което му е било открито на върха на духовния му опит в резултат от многогодишни непрестанни подвизи и духовна борба.

Голяма част от проповедите и беседите събрани в книгата „Изкуството на спасението“ е обърната към миряните и е писана всъщност в периода на апостолската дейност на стареца в САЩ и Канада. За този период от живота на стареца е известно малко и затова той заслужава отделна изчерпателна тема.

През 1960 г. един от най-големите православни богослови на ХХ век, о. Йоан Романидис (1927-2001), в писмото си до атонския монах и църковен писател Теоклит Дионисиатски е написал: „Светогорци са длъжни незабавно да изпратят свои представители в САЩ и да основат там монашески обители, в противен случай православието на Американския континент го очаква неизбежна гибел“. Няколко години след това да въплъти замисленото се удаде на усилията на само един човек, който успя да извърши като че ли невъзможното.

О. Ефрем (Мораитис) първо дошъл в Канада през 1972 г. по покана на свои духовни чада. В следващите няколко години подобни визити в САЩ и Канада почнали да придобиват регулярен характер. Старецът беседвал с хората, наставлявал, утешавал, проповядвал… Постепенно все по-очевидно назрявала потребността на американците за живото слово на Евангелието и тяхното търсене на истински духовен живот.

Като основа на своята мисионерска дейност старецът Ефрем положил откриването на православни мъжки и женски манастири, които се превърнаха в духовни центрове, привличащи хиляди неравнодушни хора, които възприемат обителите като „частица Небе на земята“.

По думите на известния гръцки историк и богослов о. Георги Металинос, „православните манастири са най-ефективните мисионерски центрове. Животът в обителта, наблюдението на монашеския  живот и участието в богослужението много по-ефективно въздейства върху преминаващите оглашение, отколкото сухите схоластични слова. Инославните искат да познаят живото Православие и да се докоснат до него отвътре“.

Манастирите на стареца Ефрем се появиха в много региони на САЩ и Канада: Ню Йорк, Тексас, Флорида, Вашингтон, Южна Каролина, Пенсилвания, Илинойс, Калифорния, Мичиган, Монреал и Торонто. Всичките обители основани от стареца Ефрем към настоящия момент са деветнадесет, а още два манастира се намират в стадий на строителство. Това число може още да порасне, понеже много миряни даряват земя и поемат инициативата за създаване на все повече нови обители.

Всички манастири на стареца Ефрем са общежителни. Те се ръководят по атонски устав и в основата на своя живот са положили заветите на Иосиф Исихаст. Мнозина монаси от американските и канадските обители неведнъж са посещавали Света Гора и дори са живяли за известно време в атонските манастири, желаейки да се запознаят с монашеското предание и първоизточник.

В числото на монасите в обителите основани от Ефрем Филотейски влизат хора от различни социални съсловия и националности: наред с гръцките имигранти в САЩ, там са и обърнати в Православието представители на различни народи и религии (мормони, мюсюлмани, хиндуисти, будисти, иудеи, католици и протестанти).

Американската православна църква в момента на идването на стареца Ефрем в САЩ се е намирала в дълбока криза. Модернистките нововъведения на архиепископ (впоследствие Вселенски патриарх) Атинагор (Спиру)[1] довели до изгубване в Църквата на нейния исихастки и аскетичен характер. Американското православие загубило духовната си дълбочина и вселенска перспектива, като се превърнало преди всичко в етнографски клуб  за копнеещите по родината имигранти.

Старецът Ефрем спаси американското православие от претопяване и асимилация по протестантски образец. Неговата дейност спомогна за излизането на Църквата от нейната национална изолираност и влизането в нея на нови хора.

Първоначално православните среди се отнасяли към стареца Ефрем с тревога. Християнството на Ефрем Филотейски на пръв поглед се оказало доста сурово и аскетично, но когато хората сами се запознавали със стареца и неговите ученици отблизо, ледът на неразбирането се разтапял: гръцките имигранти от цялата си душа заобичали обителите на отец Ефрем.

Днес хиляди хора в неделни и празнични дни от всички краища на САЩ и Канада идват в основаните от стареца манастири. Те с желание и радост стоят на многочасовите манастирски служби и изменят своето отношение към вярата под влияние на видяното.

Огромно влияние манастирите на Ефрем Филотейски имат и върху православните иереи, които служат в САЩ и Канада. Изменението на възгледите на свещенослужителите спомогна за постепенното завръщане към забравеното православно предание в много американски енории. Днес множество православни свещеници в търсене на духовна подкрепа посещават отец Ефрем и основаните от него обители. Под влияние на наставленията и призивите на Ефрем Филотейски много американски православни свещеници станаха противници на религиозния синкретизъм и икуменизъм, започнаха да носят расо не само по време на богослужение, но и в ежедневието си.

Центърът на мисионерското служение на отец Ефрем е манастирът „Св. Антоний“ в Аризона, разположен недалеко от столицата на този американски щат – гр. Финикс. По-голямата част от местните жители в момента на появата там на стареца Ефрем били мормони, в момента някои от тях са приели Православието.

Манастирът „Св. Антоний“ е основан през 1995 г. в безводна и засушлива пустиня. Първоначално старецът Ефрем бил планирал да построи манастир на друго място, но промислително се отбил от пътя и се оказал на пустинно място между градовете Финикс и Тусан. Очевидци разказват, че в онзи момент са чули ясно камбанен звън, невероятно приличащ на този в родната обител на отец Ефрем – манастира Филотей. „Ще построим манастир тук“, казал тогава старецът. Владика Антоний, епископ на Сан Франциско, дълго време не вярвал на тази история, докато веднъж няколко години по-късно сам не чул подобен звън. Той отивал към строящия се манастир „Св. Антоний“, когато чул как звънят камбаните. Както се изяснило няколко минути по-късно, този звън бил със свръхестествен произход, понеже самите монаси не били удряли камбаните.

Около манастира по благословението на стареца почнали да се обработват 1200 дка земя, на която били посадени 3000 маслинови, портокалови, лимонови, грейпфрутови, шам-фъстъкови дръвчета, лозя и финикови палми. За да не изсъхнат растенията била необходима вода, която по чудесен начин била намерена в резултат на подземни сондажи. На стареца Ефрем се явил преп. Антоний Велики и му показал мястото, където трябвало да се забие сондата. На дълбочина от 980 метра била намерена вода, която се оказала достатъчна за да превърне тази пустинна местност в цветущ оазис. В момента в манастирската градина са посадени над 2000 вида растения и това при положение, че летните температури в Аризона достигат 40-45 градуса по Целзий. Навсякъде братята на манастира са изградили фонтани, поставили са изкуствено осветление и са павирали пътеките.

Днес поглеждайки към удивителната райска градина и величествени храмове, издигнати от братята на манастира „Св. Антоний“, е трудно да се повярва, че когато тук в началото са дошли шестима атонски монаси, е нямало нито вода, нито път, нито електричество. Първоначално жилището на стареца Ефрем и неговите ученици били четири каравани. На монасите им се налагало да живеят и работят в местности, обитавани от отровни змии и опасни хищни зверове. Местните жители считали стареца Ефрем, пожелал да построи манастир в пустинята, за полудял. В успеха на неговото начинание се съмнявали дори и православните.

Но минало време и на мястото на няколкото каравани се появили храмове и солидни сгради, а броят на братята се увеличил от седем на четиредесет и пет човека. Главният храм на манастира е посветен на преп. Антоний Велики и светител Николай Егински. Още шест храма са посветени на преп. Серафим Саровски, прор. Илия, вмчк. Пантелеймон, вмчк. Георги, вмчк. Димитрий, св. Николай и Иоан Предтеча.

Към обителта има странноприемница с просторни и светли стаи, която може едновременно да приюти 500 поклонника. Съобразно с традициите на атонското монашество нощуването и храната се предоставят на гостите на манастира безплатно. В странноприемницата за поклонниците са достъпни в неограничени количества плодове, разхладителни напитки, чай, кафе.

По брой на посетителите манастирът „Св. Антоний“ се намира на второ място в щата Аризона, като отстъпва съвсем малко на Гранд Каньон – една от най-големите забележителности в САЩ.

Манастирът „Св. Антоний“ провежда огромна благотворителна дейност. Монасите предоставят жилище на бездомници и оказват помощ на всеки, който се обръща към тях. В гр. Тъксън разположен южно от манастира по благословението на стареца Ефрем е създаден център за помощ на бедни и самотни жени.

Игумен на манастира „Св. Антоний“ е атонският йеромонах Паисий – един от първите петима монаси на обителта, дошъл в САЩ от Света Гора заедно с Ефрем Филотейски. Самият старец Ефрем не се занимава в манастира с въпроси на управлението, а е духовник на всички основани от него манастири. Също така отец Ефрем е духовен наставник на хиляди миряни, които идват в Аризона от всички краища на планетата.

Значението на мисията на стареца Ефрем е трудно да се оцени. „Ние, американските архиереи и иереи, през 70-те години искахме да привлечем народа в Църквата чрез провеждането на фестивали. Т.е. устройвахме празници и партита, гощавахме хората с напитки, храна и развлечения. Забравихме за молитвата, изповедта, поста, броеницата – всичко това, което съставлява преданието на нашата Църква. И ето дойде един мъничък човек[2], без светско образование и богословски дипломи, без новаторски и смели идеи (които при нас са в изобилие) и ни напомни за най-важното – нашето Православно Предание.

Той не ни канеше на танци и развлечения, а призоваваше към пост и участие в многочасовите бдения. И хората откликнаха на неговия призив, дойдоха при стареца и го подкрепиха. Броят на идващите при отец Ефрем не подлежи на описание. Америка, стремяща се да се измъкне от задънената улица на потребителската култура и робството на материалните ценности чрез различни обществени течения (напр. хипи движението) и източните религии, откри за себе си истинското неподправено християнство – Православието“, – тези думи принадлежат на отец Антоний (Мосхонас), пенсионирал се председател на православния храм в гр. Тусан.

По думите на отец Ефрем, дикей на скита св. Андрей Първозвани на Атон, „старец Ефрем е подложен на безпрецедентни и тежки обвинения и нападки“. Но без значение от постоянните и вече обичайни репортажи по американските теливизии и в пресата, той не е вдигнал ръце, а е продължил своето мисионерско служение. Ефрем Филотейски е жив пример  за велик подвижник, който със своя живот е доказал правотата на думите на преп. Серафим Саровски: „Спаси сам себе си и около теб ще се спасят хиляди“.

превод от руски: Мартин Димитров

[1] Менделсонов марш в храма след венчание, орган по време на богослужението и други подобни нововъведения.

[2] О. Ефрем е дребен на ръст.

Реклама