Автор: проф. д-р Здравко Пено

Учението на Църквата за сътворяването на света от нищо се анализира по следния начин:

а) Светът не е вечен, не е продукт на случайност и не съществува сам по себе си, независимо от Бога. Той има основата на своето съществуване в Бога, Който зове несъществуващото като съществуващо (Рим. 4:17). Въз основа на тези думи от Послание до Римляни се е развило светоотеческото учение, че светът е призван в съществуване и че от вечност съществува само Бог, на когото нищо друго не е съ-съществувало. За тази вяра свидетелства и св. Иоан Златоуст в светата Литургия в молитвата Достойно и праведно е, където казва: Ти си Бог неизказан, недопознаваем, невидим, непостижим, всякога съществуващ, и все същият – Ти и Единородният Твой Син и Твоят Дух Светий. Ти от небитие в битие Си ни довел.

За разлика от Бога, Който съществува свободно, светът същетвува не по своя воля, а защото Бог е искал неговото съществуване. Светът е резултат от свободното решение на Бога, а не от някаква необходимост. С други думи Бог не е трябвало да сътвори света, а е направил това от несебична любов.

б) Тъй като е сътворен от нищо, светът е застрашен от опасността да се върне в небитие. Съгласно библейското свидетелство той се намира в абсолютна зависимост от Бога: пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята (Пс. 103:30). Св. Максим Изповедник потвърждава това библейско учение, като твърди, че живот има само това, което има участие в Битието само по себе си, защото „е било някога, когато битията са участвали в небитието“[1].

в) За да избегне небитието, творението трябва да бъде в непрекъснато отношение с Бога. Всички закони на биологичното съществуване на сътворения свят са едновременно и закони на смъртта, защото природата живее така, че да умре. При сътворението Бог не е вложил в природата на света някаква сила, която би могла да му осигури безсмъртие, защото това би означавало, че е дал на света божествени свойства и че светът, макар и сътворен, е по природа безсмъртен.  Следователно Бог не е сътворил до Себе Си друг бог. Това не означава, че макар да е сътворен от нищо, светът е лишен от надежда за безсмъртие. От самото начало Църквата е изразила тази надежда с учението, че Бог е Творец на света, че Той сътворява света в Логоса (срв. Иоан. 1:3) чрез Своята воля, чрез логосите на съществата и битията. Логосите на нещата и съществата са тъждествени с предвечната Божия воля за света. В тях присъстват сиянията и енергиите на божествения живот. Тези енергии са първоначалната основа на нещата и съществата и в тях се съдържат смисълът, силата и животът на божествените логоси, чрез които Бог Логос сътворява света. Всяко творение, невидимо и видимо – „а всичко сътворено не може да се изброи“ – се предхожда от неговия логос. „Ние – пише св. Максим Изповедник – вярваме, че логосът на ангелите е предшествал тяхното сътворяване, (ние вярваме) че логосът на всяка същност и на всяка сила е неизказан в своята безкрайна трансцендентност, тъй като е по-голям от всяко творение“[2].

С други думи Бог е сътворил света с определени смисъл и цел, не го е оставил на стихийността и смъртта, а му е дал възможността да осъществи логоса на своето съществуване чрез общение с Него, посредством човека като разумно (= логосно) същество и битие. Като участват в спасителната Божия воля и животворящата Божествена енергия човекът и многообразното творение са призвани от началото на сътворението да осъществят общение с живия Бог[3] и така да преодолеят небитието.

Сътворяването на света в Христос

За да живее вечно, сътворената природа трябва да пребивава в Божия Син, и затова Той влиза в самия ход на историята, като показва последния смисъл на сътворението на света – цялото творение е сътворено заради единството с Него. Преведена на езика на светите отци, библейската вяра може да се изрази така: всичко е сътворено в Христос и заради Христос, т.е. в Сина Божий и заради единството със Сина Божий. Синът Божий е станал човек заради това единство, защото природата не може да се съедини с Бога без свободата, която човекът има.

Следователно светът трябва да стане Тяло Христово, защото Бог познава целия свят в Сина, в Когото е сътворил всичко. Именно това потвърждават Христовите думи на Страшния съд: истина ви казвам, не ви познавам (Мат. 25:12) – думи, отправени към онези, които не са имали общение с Него. Тези думи не означават, че Бог не ги познава в смисъл, че не ги е сътворил, а че не ги познава, защото те не са в Неговия Син, т.е. в Църквата.

С други думи Бог е сътворил този свят, за да стане светът Църква. В осъществяването на този замисъл всяка от Личностите на Света Троица има Своя уникална и незаменима роля. Бог Отец е благоизволил да създаде света в Своя Възлюбен Син Христос, за да стане светът Тяло Христово чрез благодатта на Светия Дух. Заради осъществяването на тази цел Синът Божий е дошъл в света и е установил светата Евхаристия като събитие на срещата на Бога и човека и преобразяване на света. В светата Евхаристия – тук и сега – светът показва своето крайно назначение, т.е. вечното Божие намерение, което Той е имал при сътворението: светът да стане Църква и така, като Църква и Тяло Христово, да влезе във вечно общение с Бога.

[1] Св. Максим Изповедник, Глави (200) върху божественото достойнство на Сина Божий и Неговото въплъщение, 1, 48, PG 90, 1100 D. Вж. Мистагогия, PG 91, 664 B.

[2]Св. Максим Изповедник, Коментар на различни трудни места в съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, PG 91, 1080 AB. Св. Максим подчертава Божията трансцендентност, тъй като свръхсъщностния Бог не е причастен на никое от творенията. Вж. PG 91, 1081 B.

[3] Св. Максим Изповедник, PG 91, 1329 B. Вж. Глави за любовта, III, 28, PG 90, 1023 BC.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

Реклами