Отношения между Личностите в Светата Троица

В Света Троица съществува от вечност порядък, който не е хронологичен. Трите Личности на Света Троица от вечност не съществуват независимо една от друга. Едната Личност – Отец – е Начало, или Причина, на вечното съществуване на Сина и на Светия Дух. Това, че Отец е Начало, обаче не означава, че Той съществува преди или без Сина и Светия Дух, защото името Отец според св. Атанасий Велики означава именно общението със Сина [1]. Според учението на св. Григорий Богослов Бог Отец не произхожда „от Самия Себе Си“[2], а това означава  нито „от Божеството“, нито пък „от същността“. Той е Съществуващият (Изх. 3:14)[3], или Оня, Който е – Яхве, или  Ὀ Ὢν, или Сыи. Бог Отец е „всякога съществуващ, и все същият“, както се казва в Литургията на св. Василий Велики и св. Иоан Златоуст.[4] Според тълкуванието на св. Максим Изповедник името Отец „не е (име) нито на същността, нито на енергиите, а на отношението (на връзката) и на това как Отец се отнася към Сина или Синът към Отца.[5] Отец е „главната“ Личност на Света Троица не само заради отношението към едната обща същност[6], а и защото в Него като Извор и Начало на Сина и на Светия Дух се запазва единството на Света Троица.

Св. Василий Велики посочва, че за нас, хората, най-важни са Божиите имена – Отец, Син и Свети Дух, защото „спасението е чрез Отца и Сина и Светия Дух“.[7] Тези свети Имена според отец Георгий Флоровски означават пълнотата на съществуване на Бога по природа, но и личното съществуване на всяка от Личностите на Света Троица.[8] Св. Василий казва, че Троицата може да се изкаже като Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух, но при това да не се мисли, че Те са „троùца богове“, а Един.[9] Тази истина св. Григорий Богослов изразява така: „Всяко Лице, погледнато поотеделно, е Бог, Отец и Син и Свети Дух и цялата Троица заедно са отново Бог“[10]. Най-добра илюстрация на това учение са думите му в 40. слово: „Не успявам да помисля Едното, а вече ме озаряват Трите; не успявам да разделя Трите, а вече са въздигам към Едното. Когато ми се представя Едно от Трите (т.е. едно то Трите Лица), тогава мисля, че това е всичко, и погледът ми се изпълва и всичко се изплъзва. Не мога да обхвана величието на това, да мога да видя онова, което е по-високо от това, което не ми достига. Когато в умозрението съединя Трите, виждам една Светлина, защото не мога да разделя или да измеря едната съединена Светлина“[11]. Така св. Григорий Богослов, като следва Свещеното Писание, апостолското предание и преданието на светите отци, изповядва „Троицата в Единица и Единицата в Троица“[12]. На преден план е Света Троица и тогава в Нея се вижда Единицата, а се вижда затова, защото Начало на Троицата е Единият Отец[13].

Порядък на Личностите на Света Троица

Според св. Василий Велики „онези, които отвсякъде извличат вреда за себе си, си служат против вярата и със способността за броение. Като ни предава Имената на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19) Христос не ни ги предава с изброяване. Защото не е казал: кръщавайте се в първото и второто и третото, а чрез светите Имена дарува познание за вярата, която води към спасение. Оттук – това, което ни спасява, е вярата, а не числото. Тайната на Света Троица не е в числото – нито в числото едно, нито в числото три – а в свръхразумната тайна на единството на трите божествени Личности в Личността на Отца, Който е Извор и Причина на вечносто съществуване на Сина и на Светия Дух. Света Троица не е троùца богове, защото трите божествени Личности са съединени в една природа, в едно Божество – Божеството на Отца, от Когото от вечност се ражда Синът и изхожда Светият Дух. Така се е запазил принципът на монархията на Отца“[14].

Монархията на Бог Отец предполага цялостното „отстъпване“ на Неговата същност при раждането и изхождането на другите две Личности на Света Троица, Които при това са в отношение на язаимно проникване с Личността на Отца. Това отношение се осъществява чрез „съгласието на волята, тъждествеността на движението и общата наклонност към Единия (Отца) на Онези (Сина и Духа), Които са от Него[15].

Чрез учението на църковните отци за монархията – за Единоначалието на Бог Отец, е избегнато погрешното философско изтъкване предимството на същността над личността[16], както въвеждането на диархия (=двуначалие) в Света Троица. С учението за изхождането на Светия Дух от Отца и от Сина (Filioque) от страна на римокатолическите богослови е направен торетичен опит за въвеждане на двуначалие в Света Троица. Спред това учение извор на вечното Божие съществуване освен Отец е и Синът. Макар Августин да е посочвал опасността от въвеждането на диархия[17], на Запад учението за Filioque е останало и до днес.

Равенство на Личностите на Света Троица

Когато говорят за монархията на Бог Отец в Света Троица, кападокийските отци не въвеждат неравенство на Трите божествени Личности. Отец и Син и Свети Дух са равни по Божество и в Света Троица не съществува никаква субординация (= съподчиненост), както са учили Ориген[18] и много еретици след него.

Светите кападокийски отци с учението за монархията на Бог Отец изтълкували правилно библейската вяра и думите на Христос, че Отец е по-голям от Него (срв. Иоан 14:28). Последователите на Арий са използвали този библейски текст в борбата срещу православните, за да докажат твърдението си за сътвореността на Сина. Като тълкува тези думи Христос в словото си За Сина св. Григорий Богослов подчертава, че изразът по-голям не се отнася към природата, защото Отец и Син са равни по природа, а към причината[19]. Oтец е по-голям от Сина, защото Той е Причината за вечното съществуване на Сина[20]. С това учение той допълва св. Атанасий Велики, който е казал, че Отец е по-голям от Сина „не по някаква величина, нито по време, а заради самото раждане (на Сина от Отца)“[21]. Следователно между Личностите на Света Троица от вечност съществува порядък, който се отразява в монархията на Бог Отец – безначалната Причина на вечното съществуване на безначалния Син и безначалния Дух Светий.

От казаното следва, че Бог е Света Троица, защото е Отец и Син и Дух Светий, защото от вечност съществува като три съвършени Личности в съвършено и неразделно единство, в отношение на взаимно проникване, в което едната Личност – Бог Отец – е Принцип на Божието съществуване. Света Троица има общение в едната същност, но запазва единството и защото има една воля и една енергия, която следва едната обща Божия природа[22]. Според св. Григорий Палама Бог се показва цял във всяко действие (енергия), защото същността му е неразделна[23]. И както едната природа или същност е обща за Света Троица, така и всяка божествена енергия – любов, истина, мъдрост, благост, праведност, красота, чистота и радостта – еднакво принадлежи на Отца и на Сина и на Светия Дух.

[1] Св. Атанасий Велики, Против арианите, 1, 34, ЕПЕ 1974, 2, 124.

[2] Св. Григорий Богослов, Беседа 20. – За догматите и положението на епископа, 7, ЕПЕ 1976, 266.

[3] За значението на израза „Ὀ Ὢν“ у св. Григорий Палама вж. Перишиђ, Вл. Личност и суштина у теологији Светог Григорија Паламе//Свети Григорије у историји. Србијње-Острог-Требиње, 2001, 41-50.

[4] Јевтиђ, Ат. Тријадолошке јереси данас// Јевтиђ, Ат. На путевима отаца. I, Београд, 1991, 251.

[5] Св. Максим Изповедник, Коментар на различни трудни места в съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, PG 91, 1265 D.

[6] Св. Григорий Богослов, Богословско слово 4. – За Сина, 30, 18, ЕПЕ 1976, 4, 184-186.

[7] Св. Василий Велики,  За Светия Дух, 10, 26, ЕПЕ 1974, 10, 344.

[8] Вж. Јевтиђ, Ат. Тријадолошке јереси данас, 123

[9] Св. Василий Велики, Беседа за това, че няма трима богове, PG 31, 1493 AB.

[10] Св. Григорий Богослов, Слово 40. – на свето Кръщение, 41, ЕПЕ 1976, 4, 366. Вж. Јевтиђ, Ат., цит. съч., 156.

[11] Св. Григорий Богослов, Слово 40., 41, ЕПЕ 1976, 4, 366.

[12] Св. Григорий Богослов, Слово 6., 22, PG 35, 749, и Слово 40., 41, PG 36, 471.

[13] Св. Григорий Богослов, Слово 40., 41, PG 36, 420.

[14] Св. Василий Велики,  За Светия Дух, 18, 44, ЕПЕ 1974, 10, 398.

[15] Св. Григорий Богослов, Богословско слово 3. – За Сина, 29, 2, ЕПЕ 1976, 4, 106. Срв. Св. Максим Изповедник, Коментар към съчиненията на Дионисий Ареопагит (За божествените имена), PG 4, 21 A.

[16] Твърде рано на Запад, още у Тертулиан, е подчертан принципът на едната същност (unius substantie) в Бога, която взема превес над личностния принцип в Света Троица (tres persones). Вж. Против Праксей, 2, PL 2, 180. Трябва да се подчертае, че в богословието на източните отци не съществува онтологично предимство на същността, както не съществува онтологично предимство на личността, тъй като едното „не предшества“ другото.

[17] „Началото на цялата божественост, или по-добре казано Божество, е Отец.“ – Вж. Аврелий Августин, За Света Троица, 4, ХХ, 29, PL 42, 908. Вж. Ματσύκας, Ν. Δογματική και συμβολική θεολογία, II, 128-144.

[18] Ориген, За началата, 1, 3, 5, PG 11, 150.

[19] Св. Григорий Богослов говори за Бог Отец като за по-голямо начало в Света Троица: „Искам да нарека Отец по-голям, но се страхувам да не го направя начало на по-малките (от него)…, защото то не е по-голямо по природа, а по причина“. – Слово 40., 43. Относно този и други подобни въпроси, пред които е по-похвално мълчанието, отколкото което и да било говорене, св. Иларий Пиктавийски казва, че еретиците са ни накарали „да правим забраненото, да преминаваме върховете, да говорим неизказано“ – За Света Троица, II, PL 10, 51.

[20] Св. Григорий Богослов, Слово 30., или Богословско слово 4. – За Сина, 7, ЕПЕ 1976, 4, 164.

[21] Св. Атанасий Велики, Против арианите, 1, 58, PG 26, 133 B.

[22] Според светоотеческото предание по повод учението за отношението между Божията същност и Божията енергия и воля свидетелства св. Марк Ефески: „Всички отци заедно възкливат, че енергията и волята е настина природна“. – Вж. Св. Марк Ефески, цит. по Μπουλοβιτς, Ε. Τὸ μυστήριον τῆς έν τῇ Άγίᾳ Τριάδι διακρίσεως τῆς θείας ούσίας καί ένεργείας κατά τὸν ἄγιον Μάρκον Έφέσου τὸν Εὺγενικόν, Α. Β. 39, Θεσσαλονίκη, 1983, 42.

[23] Св. Григорий Палама казва: „Ние наричаме Бога и съгласно всяка енергия, защото Той целият във всяка от тези богоподобаващи енергии. Макар богоподобаващите енергии да са много, Той целият съществува неразделно във всяка от тях“. – Св. Григорий Палама, В защита на свещенобезмълвстващите – Триади, III, 2, 7. Изд. Π. Χριστου, Τα εργα 1, 662-663.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3.