Автор: архим. доц. Павел Стефанов

В нашия живот има един момент, който е абсолютно сигурен и неотменим. Това е събитието на нашата смърт. Рано или късно всеки от нас ще умре. „Кой от човеците е живял, без да види смърт?” (Пс. 88:49). Открай време e актуален въпросът на праведния Йов: “Когато умре човек, ще живее ли пак?” (14:14). Евангелието от Лука (16:19-31) в днешния неделен ден ни поднася притчата за богаташа и Лазар, която заема особено място сред другите Христови притчи. Тя е забележителна с това, че със символи вдига завесата пред задгробната участ на човека.

Един богаташ яде, пие и се весели бляскаво всеки ден, докато пред вратата на неговия разкошен дворец лежи просякът Лазар, който изнемогва от болести, глад и студ. Единствените, които му обръщат внимание, са уличните псета. Привлечени от миризмата на гниещата плът, те ближат раните и облекчават страданията на просяка. Богаташът олицетворява хората, които се ползват егоистично от пълнотата на земните блага, без да се сещат за нещастните си събратя. Те отхвърлят Божиите заповеди поради своето неверие или недомислие. За отношението на тези хора към Бога свидетелства известният старозаветен страдалец Йов. Те казват: „Отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища! Какво е Вседържителят, та да Му служим? И каква полза да прибягваме към Него?” (21:14-15). А бедният Лазар символизира страдащите хора, които са лишени от най-необходимите земни блага, които са бедни, болни и изоставени от всички. Вероятно и Лазар като праведния Йов се пита за смисъла на своите страдания, но той никога не възроптава срещу Бога и носи кръста си с търпение и смирение. Изглежда, че това е единствената му добродетел.Изпитва ли богаташът някакви угризения на съвестта? Едва ли. Той се чувства по-скоро като благодетел на Лазар, когото би могъл да прогони от вратата. Лазар се храни с остатъците от храната, която слугите изнасят от пищните гуляи на богаташа. Прагът, където той лежи, символизира граничната ситуация между живота и смъртта, в която се намира. Ако би бил изгонен навън, просякът би умрял бързо. Но от друга страна богаташът няма никакво намерение да пусне Лазар вътре в дома си, да сподели с него своята баня, гардероб и трапеза. Какво ще кажат пийналите парфюмирани роднини и гости, ако видят до себе си този вонящ болен бедняк, покрит със струпеи и рани?

Накрая богаташът умира и му устройват пищно и скъпо погребение. Умира и беднякът, когото той е прескачал и подритвал, за да влезе в имението си. Но колкото различна е съдбата на двамата на земята, толкова различна е и тя в отвъдния свят. Демоните завличат ужасения милионер в ада, а ангелите възнасят душата на Лазар в лоното Авраамово. Какво представлява „лоното”? Това е място, противоположно на ада. Лоното Авраамово е предверие на царството Божие, а адът е предверие на вечното осъждане, наречено в Библията „външна тъмнина”. Притчата за богаташа и Лазар говори за това, че задгробният свят (на еврейски език – шеол), включва както предверие на царството Божие, така и предверие на вечното осъждане. „В дома на Отца Ми има много жилища”, неслучайно казва Христос (Йоан 14:2). В притчата изрично се споменава, че между рая и ада „зее голяма пропаст”, която по думите на праведния Авраам не може да бъде запълнена или прекосена. Римокатолическите басни за трето състояние между тях (чистилище) са средновековна измислица. Тези, които наричаме „мъртви”, а всъщност са вечно живи, могат да се виждат взаимно, но не могат да си оказват помощ.

От притчата става ясно, че умрелите не се откъсват от мисълта за своите близки, останали на земята. Богаташът с право се опасява за своите петима братя, които продължават да живеят безгрижно по неговия пример. Той моли Авраам да изпрати Лазар обратно на земята, за да ги вразуми. Но Авраам му отговаря, че те имат „Мойсея и пророците” (Библията) и трябва да ги слушат. А ако и тях не слушат, „то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (ст. 31).

Мнозина невярващи и досега продължават да повтарят, че на драго сърце биха повярвали в Бога и вечния живот, ако пред очите им се извърши явно чудо. Това са хора с лукав и безразсъден ум. Никакво чудо не може да насади в човешкото сърце вяра и любов към Твореца. Вярата е резултат от чистата душа и Словото Божие, а не от сблъскване с чудо. Дори и види чудо, злобният и нечестив човек винаги ще направи презрителна гримаса и ще изсъска: „Това е оптическа измама”, „Така ни се струва”, „Я стига с тези фокуси”…

За да не споделим трагичната съдба на богаташа в задгробния свят, Господ ни наставлява със следните слова: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен” (Йоан 5:39). Той не казва: „Разлиствайте от дъжд на вятър” или „Прочетете на децата нещо на Коледа”, а заповядва Словото Божие да бъде постоянно изследвано и проучвано, да бъдат търсени скритите му пластове и значения, да се облъхва душата от топлината на изпълващата го благодат. А какво е вечният живот, който ще имаме чрез вярата? Спасителят дава единствения верен отговор: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан 17:3).

Ние не само трябва да познаваме Библията, но и да прилагаме прочетеното от нея. В Талмуда се разказва, че равинът Йошуа бен Леви пита св. Илия кога ще дойде Месията. Илия му обяснява, че Месията седи сред просяците до портите на Рим. Бен Леви намира Месията и го пита: „Кога ще дойдеш?” Месията отговаря: „Днес”. Денят минава, настъпва вечерта, равинът се оплаква на Илия, че Месията излъгал, а Илия му отговаря: „Той има предвид, че е готов да дойде днес, ако ти го замениш сред просяците”. Беднякът, окаяният просяк, отхвърленият от всички несретник се оказва образ на Христос. Отъждествяването с нещастния, приемането на неговата съдба като своя, откриването в него на унижения от всички Иисус – това е рецептата за спасението.

Реклами