Автор: архим. доц. Павел Стефанов

В днешната втора неделя на Великия пост Православната църква издига пред нас примера на св. Григорий Палама. Защо от седемте седмици на поста една е посветена именно на него, когато нашият календар включва над 25 000 светци и светици? Св. Григорий Палама живее през бурния ХIV век и е най-великият представител на мистичното течение, наречено “исихазъм”.

Същността на учението на Палама се състои в това, че благодатта не е някакъв сътворен дар, който Бог ни отрежда, при което Той остава различен, друг, чужд по отношение на този дар. Като развива богатия опит на православните св. отци и подвижници, особено на атонските праведници, сред които живее, св. Григорий учи, че благодатта, наречена от него “енергия”, е самият Бог, Който ни свързва със Своята метафизична природа и ни прави, условно казано, богове по приобщение.

Римокатолическите богослови твърдят, че благодатта е само Божи дар, но не и самия Бог. Така те създават бездна между Бога и човека, Твореца и творението, Всевишния и света. Според схоластиците, колкото и да са ценни Божиите дарове, те остават сътворени и хората могат да се съединят с Бога само чрез добродетелите вяра, надежда и любов. Това мнение е погрешно. Благодатта е самият Бог, Който се отдава на света и особено на хората. Като приемаме благодатта, ние ставаме преки участници в божественото естество.При четене на житията на светците оставяме смаяни от техните изключителни подвизи – чудотворство, прозорливост, нетление. Не трябва да забравяме, че те са обикновени хора като нас, но са се превърнали в необикновени, защото са приели Бога в душите и телата си, както желязото приема огъня в ковашката пещ, без да променя свойствата си. Още на земята светците предобразяват онова дивно състояние, в което ще се превърне цялата природа след края на света, когато Бог ще бъде “всичко във всички”.

Затова ние трябва да ценим нашето изключително призвание, да търсим и поддържаме приобщаването към Бога, особено чрез тайнството на св. Евхаристия. Но не трябва да забравяме, че Бог не раздава безразборно Своите дарове, не разпилява напразно Своята благодат. Ние можем да постигнем общение с Бога, ако го заслужим, осъществим подвига на вярата и останем верни на Божието обетование по примера на мъчениците и подвижниците, които “дадоха кръв и приеха Дух”. Да помолим Господ да ни вдъхне желание и сили, с които да преминем достойно земния си път и да постигнем вечния живот. Амин.

Реклама