Автор: св. Симеон Нови Богослов

На днешната дата почитаме и паметта на един от най-големите учители на Църквата – св. Симеон Нови Богослов. Предлагаме на вашето внимание едно от прекрасните поучителни слова на светеца:

Бог е безтелесен и невидим; затова трябва да Му се служи не само телесно и не само видимо. Да се служи на Бога само телесно и видимо е безсмислено дело, както казва и пророк Давид: да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш. Съкрушението на сърцето става в ума и в помисъла, а умът и помислите ни са невидими. И тъй, бидейки задължени да въздаваме невидимо служение на невидимия Бог, ние сме длъжни да Му служим с ум и помисъл.

Това е и подобаващото и съответстващо служение – на Невидимия да се принася невидимото, на духовния – духовното. Но после вече заедно с това трябва да се принесе и видимото, с душата – и телесното, та угаждането ни на Бога да бъде с цялото ни същество. Бог не приема служение от човешки ръце (Деян. 17:25). Дори и да приеме телесни и чувствени приношения, трябва да се знае кога и как ще ги приеме, а именно, когато те се принасят от чисто сърце.

Молитвата и пеенето на божествени псалми не са нищо друго, освен беседване с Бога, в което ние или Го умоляваме да ни дарува това, което е свойствено за Бога да дарува на човеците, или Го прославяме за всички творения, сътворени от Него, или възпяваме чудесата Му, които Той от създаването на света е вършил през различни времена за Своя слава, за спасение на хората и за въздаяние и наказание на неправедните и злите – или възвестяваме промислителните Му действия, които по Своето домостроителство Той извършва тайнствено и съкровено, – или величаем великото тайнство на въчовечаването на Сина и Словото Божие, а именно – как Божият Син, без да се отлъчва от цялото останало творение, се излъчи от пренепорочната утроба на Приснодева Мария и стана човек, роди се, израсна и ни яви божествено житие и божествения живот, разпъна се, умря и възкръсна от мъртвите, дарувайки чрез това и на човешкия род надежда за възкресение и вечен живот, и се възнесе като човек на небесата, за да изпрати на вярващите в Него изхождащия от Бог Отец Свети Дух, Когото първият човек е имал отначало и се е лишил от Него заради неверието си, когато не повярвал на Божиите слова. Защото това беше последната цел на домостроителството на Боговъплъщението, тоест затова се въплъти Синът Божий, Бог Слово, и стана човек, за да приемат както душа благодатта на Светия Дух душите на тези, които вярват в Него като в Бог и човек, тоест в единия Христос, съставен от две естества, неразделни и неслитни, Божествено и човешко, и да станат по такъв начин възродени, възсъздадени и обновени чрез светото кръщение и да станат това, което е бил първият човек преди престъплението, освещавайки се с благодатта на Светия дух в ума, съвестта и във всички чувства, така че след това вече съвсем да няма покварен от падението живот, който би могъл да увлича желателната сила на душата към плътските и светските похоти.

Ако сега този, който е длъжен в молитвата си да беседва с Бога за всичко горе казано, държейки го в ума си ден и нощ, ако той, да предположим, дълго време изговаря всичко това само с езика си, а с ума си не знае какво говори, то не се ли явява като такъв, който е загубил смисъла? Но по всякакъв начин е явно, че той още не е станал верен, още не е влязъл в сдружение с Бога. Защото верен се нарича и е този, на когото е поверена и който има благодатта на Светия Дух; а тази благодат просвещава ума, събира го в себе си и го съсредоточава, та да разбере с Кого беседва и за какво беседва. Следователно, който не действа така в молитвата, той няма благодатта на Светия Дух и пребивава неверен и отдалечен от Бога.

И тъй, човек преди всичко трябва да стане верен и да се помири с Бога и да се сприятели с Него, изпросвайки от Него опрощаване на всичките си предишни грехове, извършени с дума, дело и помисъл. Душата, която се е помирила и сприятелила с Бога, е кротка, смирена и съкрушена. Това и служи за признак на помирението и сприятеляването с Бога. Защото Бог обикновено дава тези първи дарования на вярващите, тоест кротостта и смирението. А кротката и смирена душа вече не бива надвивана от демоните, както преди, нито със сластолюбие, нито със сребролюбие, нито със славолюбие; и по такъв начин чрез тези две Христови дарования душата намира покой и не бива смущавана от никакви чужди и неуместни помисли. Такава душа и се моли както подобава, тоест със страх, благоговение и внимание, а не само с уста. И това не е възможно за никого – нито за мирянина, нито за монаха, нито за отшелника, нито за духовника, нито за архиерея, ако душата на всеки от тях не стане причастница на Светия Дух, според мярата на вярата им в Христа: понеже никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (1 Кор. 12:3). Тези, които истински се покланят на Бога, чрез Духа се покланят и чрез Духа се молят. А където е Духът Господен, там е свобода (2 Кор. 3:17), свобода от демоните и от всички страсти, всявани от тях в душата, от ненавист, печал, смущение, малодушие, злонравие, злоба, неверие, гняв и жажда за всяко самоугаждане; и тези, които са обладани от тях, дори да бъдат постници, безмълвници, опитни певци на псалми, тълкуватели на божествените Писания, хора, излагащи правите догмати, църковни учители и проповедници, дори да се наричат високопреподобни, многоучени и всесилни, нямат дял с Христа, истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ от своето зло произволение в света на добродетелите (Иоан. 1:9) понеже тъмнината няма никакво общение със светлината.

Тази светлина да се сподобим да получим и ние в Христа Иисуса, на Когото подобава слава, чест и поклонение, с безначалния Негов Отец и с Животворящия дух, сега и винаги и във вечните векове. Амин.

(Из творенията на свети Симеон Нови Богослов (том първи), източник: сайт на храм „Св. ап. Андрей Първозваний“)