Християнският цар пита и получава отговор защо държавата му е осъдена на гибел

Автор: св. Николай Велимирович

Като изслуша без дъх онова, що Ангелът му говореше, Лазар малко помълча и зададе следния въпрос: кажи ми, свети небесни вестителю, защо моята държава е осъдена на погибел?

Вестителят от високите небеса му отвърна:

— Затуй, княже, че е остаряла. По логиката на сътворените неща всичко в тая ваша вселена, щом остарее, трябва да отмине и да бъде заменено с нещо ново. Виждам, че тия думи те озадачават. Виждам, понеже гледам през душата ти с всички нейни мисли и чувства, които неизменно я изпълнят и вълнуват. Такава сила имаме ние, гражданите на духовното царство, да виждаме в душите като през прозрачно стъкло. Нас не ни занимава тялото, направено от земя — изменчива, трошлива и преходна, и взорът ни не се задържа върху него. В земното тяло ние гледаме на онова, което принадлежи на нашата държава, на небесата. Онова, що е нам сродно и един ден ще сподели нашето безсмъртно жителство — то ни занимава. Ето сега ти с почуда думаш в себе си: как тъй държавата ми да е остаряла, докато толкоз други царства, дето два или три пъти по-дълго съществуват на земята, не са остарели, нито са на гибел осъдени?

Трудно плътта се съгласява с духовното. Мъдрувайки по плът, човеците оценяват старостта по време, а духовно мислещите духове изчисляват старостта според вътрешната сила. Вечно млад може да се нарече само Всевишният, Безсмъртният, Вечният. Не само времената, но и вечността преминава над главата Му, без да вбразди в лицето Му и една бръчка. И ние, Неговите Ангели, от сътворяването си сме също тъй млади — макар да сме сътворени преди всички човеци — млади сме, защото имаме в себе си Него, Неговия Свети Дух, и защото чрез Него живеем, чрез Него дишаме, от Него се храним и в Него се радваме. А всичко, що се изпълва с нещо друго, освен Него, що дири живот вън от Него, що се стреми към удоволствия вън от Него, и що се храни с мъртва храна — то бързо старее и умира. От духа, който е в сътворените същества, зависи техният живот и младостта им: от духа — стареенето и смъртта. Според духа в един народ се решава неговата съдба, неговото устояване или неговото падане.

От човеците най-много приличат на Ангелите отшелниците и постниците, сиреч онези души, които са взимали най-малко от земята за поддържане на своето тяло, но денонощно са се хранили с Неговия Дух, с Духа на вечния живот и вечната младост. И техните души са били тъй мастити и силни, че са могли и телата им да поддържат в сила и дълготрайност, по-големи от тези на човеците със слаб дух, които загрижено са хранили своите тела и души единствено със земя.

Тъй е, княже, с отделните човеци, тъй е и със събранията от сродни човеци — с народите. Престаряла е вече твойта държава и трябва да падне. Не пада тя от старост по време, но поради отровата, която е поемала и е натрупала в себе си. Тая отрова я е накарала да остарее, и да се сбръчка като старица. Преизпълнила е земята душите на сръбските боляри. Затуй ги е изоставил Божият Дух и се е подслонил в душата народна. Но димът на страстите, който прогонил Светия Дух от болярството и който излизайки от ада е пропил духа на падналото естество, е почнал да се стели и у народа. Надвиснала бе опасност тоя зъл дух да превърне в земя, в пепел, да умъртви и душата народна. Само велик страх, подобно на бурен вятър, можеше да отгони тоя смраден дух и да спаси народа Божий от погибел. Тъй че, за да се спаси душата на твоя народ, трябва да погине държавата ти. И сами сръбските светци, ведно с първенеца свой, свети Сава, се молиха и измолиха от Всевиждащия Бог да допусне погиването на временните придобивки на техния народ, само и само да се спаси душата народна от вечна смърт.

И тъй, не тъгувай, мъдри княже, твоят избор е в съгласие с намерението на Промислителя и е радост за всички сръбски светци. С твоя завет ще се пази и опази твоят народ. С твоя завет ще се хранят и поят поколения наред. Ще изчезнат натровените боляри, а заедно с тях и димът, който разлага и умъртвява душите. Ще погинат само злобните препирачи, а с тях и злият пример, що даваха на народа. Ще настане страх, сиромашия и тъга — а тези три неща откъсват човешките души от земята и ги притеглят към небесата. В своя дом народът ще се почувствува като в чужбина и ще подири дом на небесата. Ще опере душата си от земното и ще я освободи от грубата телесност, угоена от духа на падналото естество и от духа адски. И ще се преобрази твоят народ в народ духовен и прозорлив, дълбок в мислите си и висок в прозорливостта си, непобедим в своята вяра и надежда. Той може и да стане последен в очите на останалите земни народи, ала ще бъде пръв пред погледа на безсмъртните небесни духове. И ще те благославя твоят народ, княже. Защото твоят завет за избора на Царството небесно ще му бъде облекчение в мъките и лъч светлина в мрака на робството.

Затуй не си сгрешил в избора си, дважди увенчани княже — с венец земен и с венец небесен. Не си сгрешил, че си избрал Небесното царство, ала сега грешиш, като се съмняваш в правотата на своя избор. Не се колебай в ума си, непоколебими по сърце! Не смесвай гибелта на войската с гибел на народа. Не приравнявай края на държавата с край на всичко. Затуй се и дават държави на народите, за да има какво да се погуби вместо народа, да има какво да се даде в откуп за душата народна. Когато се дава евтино за скъпо — то е по-добра търговия, отколкото в обратния случай.

Поклонил си се Ономува, Който разрушава евтиното, за да запази скъпото и Който коси сламата, за да запази зърното. Недей се съди като многострадалния Иов с Твореца на народа ти и Устроителя на държавата ти. Неговата воля е навеки добра. Неговата мисъл е навеки светла и одеждата Му — тя е навеки праведна. Кога сади дърво, мисли за отсичане, а сече ли го — мисли за младочките. Пред Неговото величие целият сътворен свят е като капка вода върху длан. Тази капка е сълза на радост от окото Му. В нея Той се оглежда и от Него тя се просветлява.

(откъс от книгата на св. Николай Велимирович „Царски Завет, източник:http://pravoslavie.domainbg.com)