Автор: архим. Софроний Сахаров

„Не можем да не отбележим една забележителна черта в характера на стареца, а именно – неговото отношение към всеки несъгласен или мислещ другояче човек. Най-искрено и дълбоко той желаеше да разбира всеки такъв човек възможно най-добре и да не оскърбява в него онова, което е свято за него. Винаги оставаше верен на себе си; беше напълно убеден, че „спасението е в Христовото смирение“ и заради това смирение искаше от цялата си душа да разбира всекиго по най-добрия начин; улавяше точно всяко движение на човешката душа, най-вече способността и да се обича Христос.

Спомняме си разговора на стареца с един архимандрит, мисионер сред неправославните. Този архимандрит много уважаваше стареца и по време на посещенията си на Света гора неведнъж бе идвал да разговарят. Старецът го попита как проповядва. Архимандритът още млад и неопитен, жестикулирайки с ръце и движейки цялото си тяло, възбудено заговори:
– Аз им казвам: вашата вяра е блудство; при вас всичко е извратено, всичко е невярно и ако не се покаете, няма спасение за вас.
Старецът го изслуша и попита:
– Кажете, отец архимандрит, вярват ли те в Господ Иисус Христос, че Той е истинният Бог?
– Е, това вярват.
– А почитат ли Божията майка?
– Почитат я, но грешно учат за нея.
– И светиите ли почитат?
– Да, почитат ги, но нали са отпаднали от Църквата, какви светии могат да имат?
– Извършват ли богослужения в храма, четат ли Словото Божие?
– Да, и църкви, и служби имат, но ако можеше да видите, какви са им службите, какъв хлад и бездушие в сравнение с нашите.
– Вижте какво, отец архимандрит, душата им знае, че добре постъпват, че вярват в Иисус Христос, че почитат Божията Майка и светиите, че ги призовават в молитвите си, затова, когато им говорите, че тяхната вяра е блудство, те няма да ви послушат… Но ако казвате на хората, че правят добре, като вярват в Бога; правят добре, като почитат Божията майка и светиите; правят добре, като ходят на богослужение в Църква и като се молят вкъщи и четат Словото Божие и прочее, но че в еди-какво си допускат грешка и че тази грешка трябва да поправят, тогава всичко ще бъде наред; и Господ ще се радва за тях; и така всички ще се спасим по Божията милост… Бог е любов, затова и проповедта винаги трябва да изхожда от любов; тогава ще имат полза и този, който проповядва, и този, който слуша; а ако порицавате, душата на хората няма да ви послуша и няма да има полза.“

Източник: Откъс от книгата на Архим. Софроний (Сахаров) – „Свети Силуан Атонски“, стр. 79-80; Омофор, София, 2008. ISBN: 9789549700718