Автор: митр. Антоний Сурожки

А дошлите от Йерусалим книжници казваха, чe в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана? Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя; и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя; и ако сатана е въстанал против себе си и се разделил, не може устоя: дошъл е краят му. Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му. Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; но който похули Духа Светаго , за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане. Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух (Марк 3:22-30).

Искам да обърна вашето внимание на няколко пункта в този разказ. Първият се отнася до хуленето на Светия Дух. За да подронят авторитета на Христа, за да Го погубят най-накрая, враговете на Христа се заели да разпространяват слух, че Той със зла сила твори мнимо добро, че Той улавя хората с чудеса, които не изхождат от Бога, а от сатаната, мами хората с видимо добро, за да ги погуби окончателно; поробва себе си и другите чрез Себе Си – на смърт и окончателно проклятие и разрушение. Христос рязко и определено се изказва на тази тема, като произнася строго осъждане на подобно отношение към Него.

Но защо? Възможно ли е фарисеите, книжниците, противниците на Христа просто да  грешат спрямо Него? Не! Те не са могли от своя вътрешен опит да не видят, че в Христа обитава и действа доброто, че Той състрадателно, любвеобилно се отнася към всички, които Го обкръжават; те не са могли да не разберат,че всяко слово от Неговата проповед е в съзвучие със Стария завет, в който те вярват, че даже и когато Той сякаш нарушава едно или друго правило, всъщност не го нарушава, а изпълнява по-съвършени правила.

Вие навярно си спомняте Христовите слова: съботата е за човека, а не човекът за съботата (Марк 2:27). Законът е даден за това, човек да расте, човек да живее, да може да действа творчески, да може да строи живота; и затова подчиняването на човека на закона така, че законът да убива е неправилно, греховно, богопротивно. Буквата убива, а духът животвори,- се говори на друго място в Писанието (2 Кор. 3:6). Духът- т.е. смисълът, който е вложен в закона, смисълът на това, за което се говори и намерението, което е вложено него, се явява духът на този закон. Фарисеите и книжниците, които изобличили Христа, че Той с нечист дух прави добро, заедно с това твърдяли, че Неговата проповед сякаш се явява дело на злото. Но те знаели от своя вътрешен опит и ученост, че Той по никакъв начин не върви против учението на Свещеното Писание, Богооткровенното Писание. И затова, като отхвърляли Христа, те хулели този Свети Дух, Който е вдъхновил Писанието на Стария Завет, Който е издигнал пророците и Който тогава е говорил от устата на Спасителя Христос.

Ние трябва да разберем, че тази тема се отнася не само към проповедта на Самия Христос, това се отнася към всеки от нас като страшно, строго предупреждение. Когато знаем, че в едно или друго, което става около нас, действа Божията сила, когато знаем от вътрешен опит, както и от някаква вътрешна очевидност, правда, съвест, която се намира у нас, че думите, без значение кой ги произнася  се явяват не лъжа, а правда, но не желаем да ги приемем, защото ги произнася човек “чужд” нам, то ние също стоим на прага на хулата против Светия Дух. Апостол Павел се изразява в това отношение удивително смело. Той казва, че се радва на Евангелската проповед, дори ако тя е лицемерна: макар че този, който лицемерничи ще бъде осъден, словото на истината, което той проповядва, достига до душата на всеки човек, способен да го приеме(вж. Фил. 1:15-18).

И така ние сме длъжни да се замислим над себе си. Много често става така: заради това, че не уважаваме човека, поради това, че той не принадлежи към нашата среда, заради това, че той в нещо се явява наш съперник или противник- идеен противник, не веществен, или по интереси- ние сме готови да видим лесно злото в него, готови сме да отречем доброто, което той прави и живото, доброто слово, което той произнася. Така се отнесли Христовите ученици към човека, който от Негово име правел чудеса, но не бил с тях. Те му запретили, защото той не ходи след нас (Марк 9:38). Да, много хора “не ходят с нас”, но ходят с Бога. И затова следва да бъдем внимателни и да не бързаме да осъждаме хората за това, че те “не са наши”, още повече – да не бързаме да считаме, че това, което те говорят, не е от Светия Дух и е лъжа, само защото те не са от “нашата” група хора. Ние често грешим против Светия Дух много по-тънко, отколкото ако просто бихме отрекли, че Христос е Син Божий. Това разбира се не го правим. Но как предпазливо трябва да се отнасяме към това, което слушаме от нашия ближен, когато слушаме истината, звучаща в неговите слова, да не обръщаме внимание на това, че той не е наш другар, наш съратник!…

(Откъс от книгата с беседи на митр. Антоний -„Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий“, превод от руски: Мартин Димитров)
Реклама