За третото „М“

Автор: Георги Пенчев

От хилядолетия тук на Земята се води война между доброто и злото, между светлината и мрака. Непревземаемата Христова крепост е Светата Православна Църква, човешката част от нея са християните: монаси, свещеници и миряни. Противникът – князът на този свят, носителят на мрака е известен на всички ни, за неговите проявления – писателят Александър Солженицин, казва, че злото е като червена нишка, която преминава през сърцето на всеки човек без разлика от пол,  раса или религия. В резултат на свободна воля християните явно, открито изповядват своята вяра и   намират единение в съборната Църква. Попадналите под влияние на злото също така се свързват и групират, нивото на тяхната организираност и осъзнатост е различно. Най-общо те също са  три групи – масони, мафия и мижитурки, като последните са най-вредни, защото от  тях черпят силата си първите две групи.

За разлика от масоните и мафията, за които са написани хиляди книги и направени стотици филми – мижитурщината,  не е идентифицирана, не е анализирана въпреки, че сее зло около себе си и е надежден тил на войнстващите други две групи.  Странното  е, че докато с масони и мафия не всеки се е сблъсквал, то мижитурките тровят отношенията между хората ежедневно, тъй като са пасивни и сиви те остават в дебела сянка и анонимност. Целта на тези няколко страници е – мижитурките, да бъдат осветени  и идентифицирани чрез техните характерни черти и  „качества”. В Българския тълковен речник под мижитурка се разбира: „който има свити, полузатворени очи, дребнав, незначителен, плах човек, шушумига”. Основното в това определение е, че става въпрос за човек със свити, полуотворени очи, плах и незначителен.

За какво ни е дал Бог очите? За да възприемаме светлината – Бог е светлина, чрез светлината виждаме и отразеното от нея творение Божие.  Присвитите, полузатворени очи говорят за човек страхлив /плах/, избягващ светлината. От какво се страхуват мижитурките? Разбира се от Истината! Те се страхуват от Истината, страхуват се да мислят, да правят изводи, да задълбават зад привидното, зад лъжливия воал обгърнал света. Предпочитат с полуотворени очи да се хлъзгат по повърхността, по общоприетото в този свят. Истината води до усилие, до жертви, до болка. Тя иска да бъдеш свободна личност, да правиш свободен избор, да носиш отговорност за него и да го отстояваш.

Истината те прави свободен, страдащ, но и щастлив. Срещали ли сте истински щастлива мижитурка?

„Тайната на щастието е свободата, а тайната на свободата е смелостта” казва Перикъл. За да отвориш широко очи трябва да се изправиш и да бъдеш смел, да познаеш истината за нашия свят, да се определиш с кого си в този свят, на страната на доброто или на страната на злото. Да се изправиш с широко отворени очи, а не да се боиш, че не си достатъчно сив, безличен, покорен и раболепен.

За да се скриеш, за да станеш безличен, най-доброто качество, което трябва да развиеш е посредствеността. Посредственост означава да живееш по средата, в бездарие. Задължително се отказваш от талантите дадени ти от Бога.

Определението за посредственост е: „Човек или предмет с оскъдни качества, по-скоро лоши, състояние между добро и зло”. Нито добър, нито лош, по-скоро хладен. Да припомня какво казва Господ: „ О, дано беше ти студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си“. (Откр. 3:15-16).

А светът обича, предпочита и награждава това качество.

Една от основните причини за посредствеността на хората е, че личността се отказва да развие своята индивидуалност и тук причината е пак страхът от болката и ленността, посредственият човек е имитация на своя собствен оригинал, той не е автентичен.

Конкретните проявления на мижитурката в ежедневието са: пасивност, двуличие, адаптивност. Мижитурката никога не влиза в битки за които знае, че ще бъдат загубени, въпреки че са страведливи, той е „благоразумен”. Винаги е на страната на победителите, а не на губещите, търси приятелството на силните, предпочита компанията на щастливите, избягва унижените и оскърбените. Мижитурката търси приятелството на силните в този свят, но когато се случи те да паднат, бързо се дистанцира, приятелството изтлява, надделява „благоразумието”. Изобщо те са много пресметливи – извинете благоразумни.

Кант смята, че благоразумието всъщност е любов към самия себе си – просветена или изкусна, определено неосъдителна, но безнравствена ценност.

Мижитурката е копие, личност под „Индиго” обхваната от „Амнезия” за любовта и истината, за дълга и отговорността към Бог и хората.

В семействата на мижитурките жените са еманципирани, иначе казано те се вмъжват, защото „само истинският мъж може да освободи жената в жената.“

Мижитурщината е духовно състояние, то може да бъде родено от вътрешна слабост, да е продукт на външни въздействия и ситуации. На всеки може да се случи, да премине през подобно състояние, нека си спомним Хектор от Омировата Илиада – и бягството му при последната битка с Ахил, моряка Анатолий от филма „Остров” – разбира се това са художествени образи, но какво да кажем за поведението на рибаря Симон, който се отказва три пъти от Господа Иисус Христос, при залавянето му от фарисейте в Йерусалим.

Да се вгледаме и в себе си! Всеки може да падне, но Хектор спира и се изправя срещу Ахил и пак е великият войн и герой на Троя, морякът Анатолий с покаяние и смирение се осветява в монаха Анатолий, а покъртеният Симон отива в Рим и жертвайки се става апостол Петър, скалата върху която Господ вдига своята Църква.

Важното е, да се съберат сили за излизане от това състояние, Всемогъщият Господ Бог има любов и търпение за всеки, за всеки има надежда, на всеки е протегната ръка.

Лечението на това злокачествено заболяване започва от нас самите – с отваряне на очите навън и навътре за себе си и за света – с приемане на простите истини за живота, за отговорността, за болката. Само така можем да прекъснем хипнотичния транс.

Бог иска да правим усилия, да мислим, да се развиваме, това е пътя към добродетелта, а тя е постоянна проява на сила и смелост в стремежа към доброто. УСПЕХ!