Автор: прот. Добромир Георгиев

Братя и сестри,

колко често като гледаме телевизия, като четем вестници, като разговаряме помежду  си,чуваме,  споделяме недоволството си от хората, които ръководят държавата, града,  квартала  ни. Задаваме ли си въпроса: но нали все пак тези хора ги избираме ние? Ще  кажете, ние християните сме малцинство, не можем да повлияем на достатъчно хора, за  да бъдат избрани достойни мъже и жени с чувство за дълг и саможертва и затова ни управляват посредствени хора – някои злонамерени, продажни, корумпирани, други     добро намерени, честни, но без достатъчно качества да ръководят. Затова нещата са толкова зле – България и народът ни пропадат, животът и бъдещето на децата ни изглеждат трагични.

Това е така и не е от вчера. А какво можем да направим ние, християните, хората от енорията на храм „Св. цар Борис“ в Аспарухово? Като четем Евангелието от Матей , гл.9, намираме отговора:

„И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко,затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“

Проумяваме ли? Разбираме ли какво ни казва Господ?

Тогава да започнем от тук:

Предстоят избори за църковно настоятелство, нека подходим отговорно – тук в собствения си дом, където ние, християните, не сме малцинство, а 100% мнозинство. Знаем ли имената на нашите църковни настоятели, кой за какво отговаря в Църковното настоятелство, какви предложения е направил, какви идеи е реализирал през мандата си. Някой да е поискал отчет от Настоятелството в края на от четирите години за работата му? Как преминава избора на настоятелите, някой интересува ли се от работата им, от решенията, които вземат? Малцина са тези. Изборите преминават формално, с безразличие, разоговаряме ли за тях в семейството си, децата в църквата разбират ли, че това е нещо важно, че това е вид избор, отговорност за тези, които ще бъдат избрани, но и за тези, които избират? Не! Щом е такова отношението ни към църковните избори, какво да говорим за изборите за кметове, депутати, президенти, а може би там сме по-активни?

А децата, нали те са нашето наследие – бъдещите християни – избиратели и настоятели? Съзнаваме ли важността на нашето отношение към тези избори?

В устава на БПЦ са изложени основните изисквания, на които трябва да отговарят църковните настоятели. Ще си позволя да разширя в чисто практическа насока качествата и възможностите на настоятелите. Те трябва да бъдат активни, с добра инициатива за подобряване материалнта база на храма, на Центъра (ПЦДОН „Св.мчк Боян – Енравота“ – бел. ред.), а с Божията помощ за изграждане и на нов храм в квартала.

Сред тях трябва да има хора способни да създадат проекти по европейските фондове за решаване на социалните проблеми на хората от квартала. Нужни са хора, които да работят съвместно съв свещениците, да ги подкрепят и подпомагат всячески за изграждане на добродетели сред християните в енорията, чрез просвещаване на малките, младите и възрастните, чрез включването им в реалния организационен живот на енорията.

Началото на всичко – това е заръката на Господ Иисус Христос – молитвата, да започнем да се молим на Господаря на живота да изпрати работници на жътвата си! Ясно е и друго, че в България няма читави управляващи, защото не се молим за това.

Да се молим и да разсъждаваме, когато избираме, да бъдем взискателни, а тези, на които Бог е дал нужните качества, да не се отказват от отговорностите, които носят чрез дарбите си, а да изпълнят дълга си пред Църквата.

Новоизбраните църковни настоятели да помнят:

„А Иисус като ги повика рече:

Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват върху им, между вас обаче няма да бъде тъй, но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъда раб, както Син Човечески не дойде, за да му служат, но да послужи и да даде душата си откуп за мнозина.“ (Евангелие от Матей, гл. 20)

Нека Бог да бъде с вас!

Реклами