Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проза
Литературни бисери
Азбучна молитва Е-мейл
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
Написано от еп. Константин Преславски   
Вторник, 29 Май 2012 19:34

 Аз се моля Богу с тия думи:

Боже на всяка твар и Създателю,

на видимите и невидимите [неща].

Господа — живия Дух — изпрати

да вдъхне в сърцето ми словото,

което ще бъде за благото на всички,

живеещи в твоите заповеди.

Защото е голям светилник на живота

законът Ти, светлина в пътеките на този,

който дири евангелските слова

и се моли да получи Твоите дарове.

Лети сега и славянского племе.

продължава>
 
Без любов (из писмо до сина ми) Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Иван Илин   
Сряда, 07 Септември 2011 12:52
ilinИван Александрович Илин (16(28).03. 1883 (по други данни -1883), Москва, Русия - 21.12. 1954, Цоликон/Цюрих, Швейцария) е руски философ, писател и публицист, правовед, един от идеолозите на Бялото движение и на руския духовен патриотизъм Консервативен православен монархист и славянофил. Безпартиен. Автор на повече от 50 книги и 1000 статии на руски и немски език и други европейски езици, на над 100 лекции, огромна кореспонденция, стихотворения, поеми, спомени, документи.

И така, ти мислиш, че можеш да преживееш без любов: със силна воля, достойна цел, справедливост и яростна борба с вредителите. Пишеш ми: „За любовта по-добре да не говорим: няма я в хората. Към любов по-добре да не призоваваме: кой ще я пробуди в закоравелите сърца?..."

Мили мой! Ти си и прав, и не си. Събери, моля те, нетърпеливото си търпение и вникни в мисълта ми.

продължава>
 
Християнският цар пита и получава отговор защо държавата му е осъдена на гибел. Е-мейл
Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Св. Николай Велимирович   
Понеделник, 09 Август 2010 09:43

Като изслуша без дъх онова, що Ангелът му говореше, Лазар малко помълча и зададе следния въпрос: кажи ми, свети небесни вестителю, защо моята държава е осъдена на погибел?

Вестителят от високите небеса му отвърна:

Затуй, княже, че е остаряла. По логиката на сътворените неща всичко в тая ваша вселена, щом остарее, трябва да отмине и да бъде заменено с нещо ново. Виждам, че тия думи те озадачават. Виждам, понеже гледам през душата ти с всички нейни мисли и чувства, които неизменно я изпълнят и вълнуват. Такава сила имаме ние, гражданите на духовното царство, да виждаме в душите като през прозрачно стъкло. Нас не ни занимава тялото, направено от земя — изменчива, трошлива и преходна, и взорът ни не се задържа върху него. В земното тяло ние гледаме на онова, което принадлежи на нашата държава, на небесата. Онова, що е нам сродно и един ден ще сподели нашето безсмъртно жителство — то ни занимава. Ето сега ти с почуда думаш в себе си: как тъй държавата ми да е остаряла, докато толкоз други царства, дето два или три пъти по-дълго съществуват на земята, не са остарели, нито са на гибел осъдени?

продължава>
 
Братя Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Димитър Талев   
Неделя, 18 Април 2010 17:35

Делбата стана тъкмо както искаше Атанас — по-старият брат. Всичко по-ценно от нивите, лозята, ливадите премина у него. Също и двата дюкяна в чаршията. Само едно пожела Павел — по-младият брат.

— Дай ми повечко от градината — каза той. — Искам да си имам по-широка градина.

— Добре — отговори Атанас. — Но аз ще взема новата къща, пък ти вземи старата; тя е по-близу до градината.

И тук спечели Атанас. Баща им бе построил новата къща наскоро преди да умре. Старата къща бе останала от деди и прадеди — ниска, с натежал покрив. Когато Атанас издигна стена, за да отдели своята част от двора, старата къща сякаш потъна още по-дълбоко в земята: стената беше издигната досам стряхата й. Все пак от вратата й се влизаше направо в градината и Павел много се радваше. Toй бе израснал тук — между дървесата, лехите, сред бурените в дъното и на широката градина. Той обичаше дървесата, цветята, птичките, дори и зеления гущер, който шумеше из бурените.

продължава>
 
Небесният пратеник (разказ) Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Димитър Талев   

         св. архангел МихаилКакто лежеше Симон Букар в леглото си и гледаше през прозореца на стаята румените облачета по избистреното вечерно небе, току изви очи към жена си и  каза:

     — Искам да ме пренесете вън, на чардака.

— Ау, Симоне! — приповдигна се Симоница разтревожена. — Хладно ще ти бъде вън, болен си. Хладно ще ти бъде, слънцето вече залязва.

— Няма да ми бъде хладно, лято е — отвърна Си­мон с пресекналия си глас и наново обърна поглед към прозореца. После, като събра дъх продължи: — Горещо ми е тука, задушно. Там има джамове ... Ще ги спуснете, ако стане хладно.

      Постлаха на болния мека постеля на малкия чардак, а по-старият му син, Диме, го пренесе там на ръце, ка­то дете. От три седмици лежеше болен Симон Букар и се бе стопил, та всяка кост се виждаше по него. Завиха го и той цял се изгуби под завивката, само главата му тежеше на меката възглавница. Като го полъхна свежата вечерна прохлада, посърналото му лице се разве­дри.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>

Страница 1 от 2

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.