Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди
Проповеди
Притчата за безумния богаташ Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Антоний Сурожки   
Неделя, 19 Ноември 2017 07:10
безумния богаташ

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Краят на днешното Евангелие е предупреждение за това, за което всички ние би трябвало да се досещаме през цялото време: че зад нас стои смъртта, и че много, много от това, което правим, ще загине след нас като ненужно, като тленно.

продължава>
 
Кой е моят ближен? За милосърдния самарянин Е-мейл
Оценка на читателите: / 20
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Иларион Алфеев   
Събота, 11 Ноември 2017 06:57

митрополит Иларион Алфеев

(проповед за Осма Неделя след Неделя подир Въздвижение, литургийно евангелие: Лука 10:25-37)

Един законник като се приближил до Иисус го попитал: „Какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ В отговора Си Господ го насочил към Закона – първоизточникът, който законникът би трябвало да знае по-добре от всеки друг. Понеже именно в Закона било първо написано: „Възлюби Господа, твоя Бог с цялото си сърце и твоя ближен като себе си“ (Лук. 10:25-27).

Но едно е да знаеш Закона, а друго – да го изпълняваш; едно е да слушаш Божията заповед, а друго – да я въплъщаваш в живота си. Ето защо и законникът пита Господа: „А кой е моят ближен?“. Не всичко му е ясно в тази заповед: за него тя е доста абстрактна.

продължава>
 
Между нас и вас зее голяма пропаст Е-мейл
Оценка на читателите: / 12
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Йоан Зизюлас   
Неделя, 05 Ноември 2017 06:40

митр. Йоан ЗизюласНай-голямата трагедия на съвременния богаташ, както чухме в Евангелския текст, най-болезненото и сериозно от мъченията на неговия собствен ад, била пропастта, която чувствал между себе си и Бога, между себе си и Лазар, когото презрял в своя земен живот. Защото пропастта, която отворила грехопадението на човека, е най-сериозният и голям проблем на човека, на цялото Божие творение. Бог създал света, за да бъде в общение с Него. Бог искал да въведе Своето творение в Божия живот, да го обожи и прослави. Но това трябвало да стане свободно и не било възможно насила да има блаженство, прославяне и обожение на творението. Той възложил това свободно решение на човека, който е микрокосмос, който обхваща в себе си цялото миротворение и съединява материалния и духовния свят, творението с Бога. Човекът обаче решил да не осъществи това общение и тогава пропастта между Бога и света се задълбочила.

продължава>
 
За вината във връзката с Бога. Евангелието за дъщерята на Иаир и изцелението на кръвотечивата Е-мейл
Оценка на читателите: / 11
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Николай Лудовикос   
Събота, 28 Октомври 2017 19:10
дъщерята на Иаир

Бог не харесва хладността. Той би обичал всички нас с по-голям уют, ако сме Негови врагове или любящи Го. Нищо друго. Или врагове или приятели. С един враг често пъти Бог може да се разбере. С хладния не му намира края. Той не знае какво да прави. Изкушение? Няма да го разбере. Благодеяния? Нищо няма да узнае. Хладният е този, който релативизира всичко, което има връзка с живота в Христос, в името на и поради всякакви нужди на неговия себелюбив микрокосмос. Той обаче винаги се притиска в Христос - за да си припомним евангелския текст от днес (Лука 8:41-56).

продължава>
 
Притчата за сеяча Е-мейл
Оценка на читателите: / 14
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Антоний Сурожки   
Неделя, 15 Октомври 2017 19:41
митр. Антоний В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Има в Евангелието едно място, където Христос ни казва: Който има уши да слуша, нека слуша – т.е. обърнете внимание на това, как слушате словото, което стига до вас.

На нас винаги ни се струва, че слушаме, разбираме; но ето днес пред нас отново, може би, за стотен път, се чете притчата за сеяча – и какво от това? Тя е толкова ясна, толкова сме свикнали с нея; сякаш не е нужно и да я чуваме отново, ние бихме могли да я повторим, да я разкажем, да я обясним. Но кой от нас може да каже, че живее с нея, дори и в малка степен? И ето тук Христовите думи "внимавайте как слушате словото Божие" не са напразни. Ние слушаме и помним; слушаме с ушите си и помним с паметта си. Но стига ли това слово до нашето сърце? А същевременно, ако живото слово не докосне сърцето ни, то само ще прозвучи в нашата мисъл и няма да принесе никакъв плод.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 41

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.