Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

14.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи
Беседи
Вярата е тайна, която може да бъде споделена Е-мейл
Оценка на читателите: / 16
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Василий Бурандасов   
Вторник, 13 Март 2018 08:34

Василий БурандасовВярата е отговорът на човешката душа, когато тя се среща с Бога. Тази среща не може да бъде „организирана”. Нито за себе си, нито за някой друг. Това е тайна.

След тази среща човешкото сърце може да отговори, а може и да замълчи. Да, може да отговори по различни начини. Вярата – това е твоята лична връзка с Бога.

Вярата при всеки човек се ражда по различен начин. За едни тя се ражда много трудно, с много мъки. За други - чрез радост. Всеки човек е уникален, което означава, че и неговият път към Бога е уникален.

Но все пак вярващият човек може да помогне на всеки, който търси Бога. Той не може да докаже, но може да покаже с пример от живота си, че след тази среща животът му е станал различен. Че се е се родил нов човек. И че този нов човек живее с Христос, диша с Христос и че без Христос той вече изобщо не може да живее.

продължава>
 
Значението на диалога в семейството Е-мейл
Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Сисанийски митрополит Павел   
Четвъртък, 01 Март 2018 18:35
Павел Сисанийски

Центърът, архетипът на човешките отношения, е личността на Христос и връзката на двете природи в Него. В личността на Христос - Бог и Човек, те се съединили неслитно и неразделно. Неслитно – това е свободата, а неразделно – това е любовта. Бог уважава нашата персоналност, не се опитва да ни погълне, Той Самият не се опитва да ни промени, а от друга страна ни обича и след като ни съединява поради Своята любов със Себе Си, ни спасява. Човешките отношения трябва да се крепят върху този диптих: да бъдат отношения на свобода и любов. Достатъчно сме говорили за отношенията сред съпрузите, за отношенията между родителите и децата, тоест как свободата и любовта се преживяват в живота на семейството, независимо дали се касае за отношенията между съпрузите, за отношенията между родителите и децата и за всякакви други човешки отношения. Свободата и любовта са двете координати на човешкото съществуване.

продължава>
 
За отчаянието Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Написано от йеромонах Макарий Светогорец   
Петък, 16 Февруари 2018 13:52
съзерцание

Относно отчаянието: привилегията да се отчайва я има само човекът. Животните не разбират и следват безропотно законите, които Бог е вложил в природата. Човекът мисли: «аз съм. . .» и си троши главата, отчайва се и дори може да помисли да сложи край на живота си, защото не може да се смири, да види своя хал, но добре че нямаме смелост, освен малцина, които искат да сложат крайна живота, който реално не ни принадлежи, защото и той е дар от Бога. Във всеки случай, ако не ударим дъното, не започваме да живеем реално.

продължава>
 
Завистта като разяждащо самоунижение Е-мейл
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Ясен Шинев   
Сряда, 07 Февруари 2018 20:32
каин и авел
 
Христос ни призовава към „ново небе„ и „нова земя”. Обеща вечен живот в Царството Божие за всеки, който е решил да води свята, безпощадна война с повредената си природа. Тази „невидима бран” е единственият път, индивидуалната Via Dolorosa за ония, които искат да спасят душите си. Християнинът е воин, който води битка на два фронта – вътрешен и външен, с видими и невидими врагове, и неговият живот преминава по линията на най-голямото съпротивление. С много страсти и стихии трябва да се пребори той, да премести планини и низини, блата да пресуши, но в тази почти непосилна задача едно от най-големите предизвикателства пред него е борбата със завистта. Колкото е позната за всеки от нас, толкова е и опустошаваща. Колкото близка и толкова враждебна за всяка чувствителна душа. Когато се вгледаме внимателно и в Стария, и в Новия Завет, виждаме печалните следи от нейните проявления.
продължава>
 
Притчата за блудния син - истинската същност на Бога и Църквата Му Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Варнава Янку   
Събота, 03 Февруари 2018 21:31
блудния син

Покаянието не е рана на егоизма, изброяване на греховете, в желанието за оправдание, което означава себезатваряне, себеидолизация, а възстановяването на връзката с Бога и с всяко лице на Христос - с нашия брат. Следователно то се определя като движение към Бога, като връщане. Затова се казва завръщането на блудния син.

продължава>
 
Сретение - чудото на срещата Е-мейл
Оценка на читателите: / 39
Слаба статияОтлична статия 
Написано от протодякон Андрей Кураев   
Петък, 02 Февруари 2018 05:24
Сретение Господне

Сретение. Последният от зимните празници. Последният празник преди Великия пост. Рождество – Кръщение – Сретение.

Три пъти през зимните вечери Църквата ни напомня за това как Бог идва при хората. След това в пролетните дни на Поста, започва вече пътят на нашия стремеж към Бога и стъпка след стъпка, седмица след седмица, ние ще се стараем да се измъкнем от безпътицата на нашите грехове..

продължава>
 
Отец Андреас Конанос за митаря и фарисея Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Събота, 27 Януари 2018 18:55

KonanosДа се радваш не е лошо нещо. Не е лошо да се наслаждаваш на това, което Бог ти дава. Тук обаче съществува една опасност. Има риск тази радост да се изопачи и от признателност, от щастие, от обикновена и невинна наслада да се превърне в самохвалство, да се превърне в надменност, да се превърне в егоизъм и гордост. Това са много деликатни въпроси. Не можем да говорим за другите. Нека гледаме себе си, да намерим в себе си примерите, които даваме. Не ги търси в другите, нека ги живеем в себе си. Във всеки случай радостта от успеха е примка и ако не използваш радостта правилно, тя може да ти причини вреда. Дарът, който Бог ти прави, бидейки дар, може да те отведе в ада. Казвам това по повод успехите, които имал фарисеят. Сещаш се за притчата за митаря и фарисея, където фарисеят показал много хубави неща да в живота си. Той отишъл в храма да се помоли и започнал да казва неща, които, ако човек се замисли, ще види, че това са били много хубави неща. С други думи, той отправял молитви, давал милостиня, постил, подвизавал се, бил човек, който живеел в Божиите заповеди и Божието благословение. Това, което правил, били много хубави неща. Тези хубави неща обаче някъде губили своята цел. Всичко това губело своя смисъл, защо той ги правел, но сетне неговата радост се превръщала в егоизъм.

продължава>
 
Излишните хора Е-мейл
Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 
Написано от прот. Андрей Ткачов   
Събота, 27 Януари 2018 12:36
излишните

Зрелият неженен мъж е повсеместно явление. Той не е аскет, дал обет за безбрачие. Напротив, той е един вид Карлсон „в разцвета на силите си”. Онзи Карлсон ядеше сладко и летеше. Нашият също лети и се храни със специфично сладко.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 5 от 45

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.