Пристъпвайки към изучаването на историята на религиите, трябва да сме готови да направим едно, може би, неприятно откритие. Трябва да открием и да признаем, че религиите са действително и фундаментално различни. Когато всички наоколо твърдят, че всички религии са еднакви и че религиите са само различни пътища към една и съща Цел, че разликата между религиите е само в някои обреди, но всъщност всички учат на едно и също – тогава е необходима някаква самостоятелност на мисълта и яснота на зрението, за да се забележи, че модата така или иначе греши. Религиите са различни.

“А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта” (1 Кор. 15:26). Това пише още в самата зора на християнството апостол Павел, обърнал се към Христа след яростно преследване, след страстна ненавист към християните. Говорих в предишната си беседа, че въпросът за смъртта, по-точно – недоумението на смъртта стои в самата сърцевина на човешкото съзнание и че в крайна сметка отношението на човека към живота - това, което наричаме негово светоусещане или мироглед, се определя от дълбочината на неговото отношение към смъртта. Говорих също, че съществуват основно два типа отношениe към нея – и двaтa са очевидно неудовлетворителни, и двaтa не дават уместен отговор.

Източното Православие през цялата си история е било религия на народа. С използването на говоримия език в Литургията, със способността си да асимилира и развие различните култури, с водачите, които често поемат върху себе си отговорността за цели нации, Православието става неразделна част от националното съзнание на народите. Това важи за гърците, които олицетворяват Православието с елинизма, за руснаците, които имат своя ирационален месианизъм за "Святая Русь", за сърбите, които не правят разлика между православие и светосавие (духовното наследство на св. Сава).

Когато благочестието на Църквата се пренесе върху плоскостта на индивидуалната етика и се отдели от църковната истина, неизбежно се стига до размиване на границата между истината на спасението и илюзията за спасение, между Църква и ерес. Самата идея за ерес или схизма губи реален смисъл. Тя се свежда до абстрактни, понятни единствено за “експертите”, теоретични различия; до конфесионални тезиси, обсъждани на дискусии и конференции – без никакви допирни точки с човешкия живот.

Сряда, 11 февруари 1976 г.