ПЦДОН

Начало Богословие
Богословие
Света Богородица, облечена в слънце Е-мейл
Оценка на читателите: / 14
Слаба статияОтлична статия 
Понеделник, 21 Ноември 2016 11:34
Богородица„И яви се на небето голяма поличба – жена,облечена в слънце; на нозете й месечината, а на главата й венец от дванайсет звезди“ (Откр. 12:1)

Има една вътрешна светлина, която извира от най-възвишената същност на душата. Тя озарява лицето и особено погледа на човека и го прави приятен и мил. С годините грехът слага своя отпечатък и тази светлина притихва, а някъде угасва. Но има и хора, които запазват в една или друга степен това духовно озарение до старост. Те са водили непрекъсната борба с мрака на греха. „Върхове бележат светиите и затова на иконите се изобразяват с ореол на дух, светлина, на святост“, пише монахиня Валентина Друмева в своите есета. Над всички светии Църквата поставя Светата Дева. „Каква ли вътрешна светлина е притежавала Тя, за да отреди Божият промисъл чрез Нея да се въплъти Богочовека  Христос!“, удивлява се монахиня Валентина. Затова и за Нея – земната Майка на Спасителя и небесната Майка на целия човешки род са съчинени най-красивите поетични химни. В тях Тя е наричана: „неувяхващ цвят“, „по-светла от слънчевите лъчи“, „по-честна от Херувимите и по-славна от Серафимите“.
продължава>
 
Църквата е възможността за спасение Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Написано от протопр. Михаил Кардамакис   
Събота, 10 Септември 2016 13:46

о. Михаил КардамакисКогато наричаме Църквата „нов свят и нов рай"[1], ние обобщаваме цялото нейно домостроителство. С Въплъщението и Петдесетница Църквата се открива като ново творение и ново човечество, като нов начин и живот на света и на човека.  Творението, което от първия момент носило Църквата в своята утроба, се възглавява и възплъва в Църквата, която ще бъде наречена „свят на света”[2]

Църквата е „новото-последно тяло”, което влиза в света, богочовешкото тяло на Христос, което Светият Дух съгражда и възраства. Тя е новият рай, където човекът бива насаден, труди се и се усъвършенства, „отечеството по Бога”[3] на човеците. Тук се извършва новото общение на живота и любовта между Бога и Неговия човешки род, т.е. осъществява се тайната на спасението и на живота на света.

продължава>
 
Саломе – танцът на смъртта Е-мейл
Оценка на читателите: / 24
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. проф. Павел Стефанов   
Понеделник, 29 Август 2016 06:17
Саломе

29 август е един от най-мрачните празници на Православната църква. По принцип българите възприемат всеки празник като ден, “празен” откъм работа и изпълнен с радост и веселие (особено на трапеза). Но в църковния календар присъстват няколко празника, на които се спазва строг пост, защото възпоменават убийства – Разпети петък, Кръстовден, Йордановден, Усекновение. Последният празник отбелязва отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. За драматичните събития, свързани с него, разказват еврейският историк Йосиф Флавий, в своята книга „Юдейски древности” (18:119), и евангелистите Матей (14:3-12) и Марк (6:17-29).

продължава>
 
Мястото на дяконисата в ранната Църква Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Димитрина Лефтерова   
Понеделник, 25 Юли 2016 07:14
св. дякониса Олимпиада

Институциализацията на Църквата няма  за цел да сведе до минимум  участието  на жената в църковния живот. Макар и на пръв  поглед  да се добива представа за църковното пространство като за един мъжки свят, то в рамките на тази общност  на жената се предоставя достатъчно място за служение. „Въпросът за служението на жената в Църквата е бил въпрос не на доктрина и обряд, а заради нуждите и уместността”, според  думите на Луиза Хютън /1/.

продължава>
 
Нацията като ново божество Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от проф. протопр. Радован Бигович   
Сряда, 22 Юни 2016 21:02
отец РадованОт началото на XIX век нацията и традицията започват да се разглеждат като самоцел и да им се приписват някакви метаисторически свойства. Наистина, през историята всеки народ  се е смятал за избран, така че това не е ново явление. Въпреки това, трябва да се подчертае, че библейското понятие за национализъм се различава от съвременния секуларизиран национализъм. За православното съзнание нация е личността на народа и Църквата. Затова всеки народ трябва да се стреми към осъществяване пълнотата на своята личност, т.е. трябва да стане Църква. Поради това от самото си начало, както и при срещата с новите народи и нации, Църквата се старае да ги „оцъркови“ и да ги доведе до Христос. Тя дори е създавала нации и им е давала възможност по свой неповторим начин да участват и да се приобщават към тайната на Царството Небесно, в благодатните дарове на Христовата Църква.
продължава>
 
Ролята на Светия Дух при формулирането на догматите Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Йоан Зизюлас   
Неделя, 19 Юни 2016 13:34
Дух Свети

„Теофанията“ (Богоявлението) като „Христофания“ (явяването на Христос в плът), която изгражда основите на догматите, съдържа два основни проблема. Единият проблем е, че трябва да се покрие времевия период, който се намира между историческия Христос и Неговата (= Апостолската) епоха от една страна и следващите поколения от друга; това са времената, в които са формулирани догматите. И така, как е възможно да се направи мост над тази времева пропаст?

продължава>
 
Нуждата от Всеправославния събор и защо никой не бива да се смущава от него Е-мейл
Оценка на читателите: / 11
Слаба статияОтлична статия 
Написано от монахиня Васа Ларина   
Събота, 04 Юни 2016 06:13
сестра Васа

В своето популярно шоу „На кафе с Васа”, монахиня Васа (Ларина), член на комисията по междусъборното присъствие по каноническо право и по въпросите на Литурията и църковното изкуство, отговоря на въпроси на зрители за предстоящия Всеправославен събор.

Кому е нужен Всеправославният събор?

продължава>
 
Проблемът за икуменизма, религиозната толерантност и диалога Е-мейл
Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 
Написано от протопр. проф. Радован Бигович   
Петък, 27 Май 2016 11:57

отец РадованПроблемът за икуменизма, религиозната толерантност и диалога е един от най-важните въпроси на нашето време и епоха. Това е онтологичен, антропологичен и екзистенциален проблем и е опасно да се свежда до „моралното“ подобряване на отношението между многобройните религии, изповедания и техните институции. Тяхната функция трябва да е спасението на света и човека, откриването и възстановяването на новия начин на съществуване, на свободния и радостен стил на живот. За съжаление - както в миналото, така и днес – това се оказва неразрешим проблем, чието решение постоянно се отлага.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 5 от 12

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.