ПЦДОН

Начало Богословие
Богословие
Въображаемите добродетели. Разликата между потиснати и изкоренени страсти Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Йоан Корнаракис   
Четвъртък, 06 Юли 2017 12:25
монах от манастира Св. Сава

Не само сред светските християни се случва да се подхлъзват във въображаемата християнска идентичност, но и в пространствата на монашеската аскеза и живот и, защо не, и в онези аскетически пространства на пустинята, където духовната борба и аскезата трябва да се отличава с чистотата на тяхната евангелска прозрачност. И там въображението определени пъти изменя аскетическото самосъзнание на духовния подвижник и той се хлъзва в лицемерието, в изработването на външната маска.

продължава>
 
Свеждането на ума в сърцето и непрестанната молитва Е-мейл
Оценка на читателите: / 11
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Виталий Чеботар   
Сряда, 28 Юни 2017 13:06

молитваЧетейки Първото съборно послание до Солуняни на Св. Ап. Павел ще прочетем следните думи: “Непрестанно се молете.” (1 Сол. 5:17)[1]. Как трябва да бъдат разбирани тези думи? Какъв смисъл се влага в тях?

Месалианите[2], например, буквално изтълкували горепосочените думи. Те учат, че монасите трябва непрекъснато да се молят и нищо друго не трябва  да правят, “не бива да градинарстват, готвят, мият, чистят своето помещение, или да отговарят на писма”[3], дори сигурно и да се хранят.

продължава>
 
Личността на св. пророк Амос и неговата епоха Е-мейл
Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Александър Мен   
Четвъртък, 15 Юни 2017 04:57

св. пророк АмосАмос е първият пророк-писател, най-важна след Мойсей фигура в Стария Завет. Откровението, което получава, бележи преломен момент в историята на Израел. В него съвсем ясно е изобличено двуверието, националното превъзнасяне и суеверно-магическото разбиране на обредите. Ролята на боговдъхновените речи на Амос за цялото по-нататъшно пророческо движение не може да се подлага на съмнение. Духът и стилът им се отразяват на почти всички пророци, живели след него.

Амос не принадлежи към "царските" ясновидци, свързани с определени светилища, не е и популярен вожд като тези, които се борят с пороците на обществото с политически методи (като Ахия или Елисей). Той може да бъде наречен "човек от народа", тъй като основното му занимание е да развъжда овце и да се грижи за плодни дръвчета.

продължава>
 
Високомерието и почитта - лесно бягство във въображението Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Йоан Корнаракис   
Сряда, 07 Юни 2017 12:37
 
Горд и високомерен е човекът, който издига себе си над самия себе си, над реалното си Аз. Към същата категория принадлежат и другите хора, които издигат себе си чрез техните егоистични особености. Такива са самохвалкото, горделивецът и т.н.

Издигането на Аз-а над неговите граници е една вертикална проекция, а резултатът от това е, че картината на човека аксиологически се раздува до границите на една лъжлива, фалшива, идеална, нереална, т.е. въображаема картина. Реалната картина на високомерния и горд човек се простира във всички посоки и той се надува  като „петел”, оттук и народния израз за този човек „надут като петел”. Надува се като петел!

продължава>
 
Глаголица и кирилица Е-мейл
Оценка на читателите: / 53
Слаба статияОтлична статия 
Сряда, 24 Май 2017 05:55
глаголица

Глаго̀лицата е първата славянска азбука. Създадена е от св. Константин-Кирил Философ около 855  г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието ѝ е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател св. Константин-Кирил Философ.

продължава>
 
Въображаемата фарисейска картина-образ Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Йоан Корнаракис   
Вторник, 23 Май 2017 10:21
митаря - Равена

продължение от Евангелски места за въображаемия духовен живот

Психологията, която изследва несъзнателната част на психиката, локализира като подбуда на всяко съпротива срещу себепознанието страха. Страхът от реалната картина на Аз-а.  По характерен начин известният психиатър и психолог Юнг твърди, че повечето хора се страхуват да опитат да навлязат в тяхната най-дълбока психика да би не отвътре да изскочи някое чудовище, някой дракон, който ще ги ужаси или разочарова.

продължава>
 
Човекът като екстатично битие и свещеник Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Понеделник, 15 Май 2017 18:54

Адамово сътворениеСътворен по Божия образ и подобие, човекът е битие динамично и екстатично и не просто като начин на функциониране в един външен и формален план, ами като същностна, екзистенциална вътрешна нужда на самата му личност и битие. Човекът изпитва първична жажда и необходимост да обича, да се разкрива за друг, да приема другия у себе си и сам да бъде приеман и споделян от друг. Да се самоотрича в името на другия и заради него, а от него и у него същото за себе си да вижда и усеща. Този процес в същността си е „разширяване на себе си” и на своята личност, целящ постигането на другия, това разширяване е съпътствано със страха, даже с ужаса, че ще се изгубиш (погубиш), понеже човек е привикнал да живее в категориите на „време, пространство и материя”, извън тях не е в състояние „да види себе си”.

продължава>
 
Делото на св. цар Борис Е-мейл
Оценка на читателите: / 15
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Венцислав Каравълчев   
Вторник, 02 Май 2017 05:42
свети цар БорисДоклад на Венцислав Каравълчев /Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, Катедра Църковна история/ на конференцията: „1150 години от Покръстването – цивилизационният избор на България”, София, 29 април 2015 г.

Неимоверно трудно е да се направи словесен портрет, да се опише делото на една личност, за която добродетелите се изписват само в превъзходна степен. Личност, която, сигурен съм, и симпатизанти, и критици могат единствено да определят като най-големия (и всичко, което може да бъде сложено след това – дипломат, родолюбец, строител, книжовник и т.н.) български владетел. Владетел, чието дело, безкористност и преданост, чиято далновидност и енергия ще останат завинаги ненадминати в историята на България.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 3 от 12

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.