Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

11.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Не винаги бедният е смирен, а богатият егоист
Не винаги бедният е смирен, а богатият егоист Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Вторник, 12 Май 2015 07:47

бедностПослушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат? (Иак. 2:5)

Нека си припомним блаженството "блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно." Разбира се, има се предвид не бедните, а смиреният човек. Тук обаче св. ап. Иаков има предвид и бедните. Защото бедният човек обикновено е смирен и този, който понася бедността с търпение, с търпеливост, се радва в състоянието, в което се намира - бедният в своята беднота, богатият в своето богатство и не чувства, че нещо му липсва, не започва да роптае и да създава неприятни състояния в душата си. Тогава в бедния човек действа Божията благодат и заради това, което му липсва и сякаш е онеправдан в този живот, Бог го оправдава вечно. Св. ап. Иаков сякаш казва на християните: ти защо презираш бедния? Бог тях обича. Бог винаги уподобява Себе Си на бедните, на презрените, на хората, на които никой не им обръща внимание, не за да почете толкова бедността като факт, а за да покаже, че Бог благославя смирения човек. Може и да си беден, да нямаш пари, но да имаш голям егоизъм.  И може да си богат и да си много смирен човек. Има бедни, които идват и казват:

-          Имам нужда, помогни ми! Дай ми малка помощ!

-          Добре, да ти дам!

Даваш му  примерно 30 лири. 

-          30 лири??? Вземи си ги, не ги искам! За какъв ме взе? За просяк?

-         Бре, детенцето ми, толкова мога да ти дам. Вземи ги и кажи благодаря на този, който ти ги е дал! 

След като в този момент ми искаш пари! Виж искам да ми помогнеш, но от дадена сума нагоре! Тоест имаме това мислене. Добре, не те взех за просяк! Но когато искаш пари, това какво е? Толкова мога или толкова искам.  Много често срещаме това. Дори бой ни се е случвало да ядем! Идва и ти иска помощ. Ама не мога, детето ми, да ти дам толкова пари! Да ти дам по-малко, колкото мога, защото след теб има и още един и още един и още един! Има 50 човека като теб на ден. Какво да правим? Трябва да дам на всички други. Той хвърля пари, вика, ругае, казва ти: ти  за какъв ме взе? Такива истории. Веднъж на някой, който ми каза: Ти за какъв ме взе?, аз му отговорих: А ти за какъв ме взе? Тоест ме взе за милионер, за Онасис и трябва да ти дам милиони? Аз за нищо не те взех, рекох да ти дам малко пари. Каквото мога ти давам. Но и ти ме взе за милионер. Какво да правя?

Веднъж един човек дойде и ми поиска 5000 лири, за да отиде на екскурзия! Когато не му дадох - смеете се, ама понякога ти идва да си скубeш косите. Казах му: нямам, детето ми! Той беше млад човек. Казах му: за Бога, нямам толкова пари! Ама, и да имах, нима щях да ти ги дам? Да отидеш на екскурзия?! Оттогава  той си тръгна от Църквата, не идва да се изповядва, изгуби се, прекъсна всяка връзка, защото – така ми каза – ти ме обиди! Ти се обиди, че не ти дадох 5000 лири да отидеш на екскурзия и не ме обиди ти, който ми поиска 5000  лири да отидеш на екскурзия?! Тоест какво става тук? 

Егоизмът не винаги се отъждествява с богатството. Когато отидеш в дома на някой  богат човек и му занесеш една хартиена икона, той може да ти каже: благодаря!, ще ѝ се зарадва, въпреки че, ако иска, може да произвежда златни икони, но я приема с удоволствие. Докато може да дадеш и една малка икона на някой беден, но той от егоизъм да ти каже една хартиена икона ли ми донесе? Вземи си я, не я искам! Не винаги бедният е смирен, а богатият егоист. Видяхме и смирени богати, и бедни егоисти и обратното. Разбира се, факт е, че едно е да си богат, а друго да си беден, едно е, казва св. Йоан Златоуст, да седиш върху земята, и друго върху златен трон. Трябва да имаш душевна сила, когато седиш долу на земята, да си духовно здрав и да третираш този факт по духовен начин, с благородство; нужна е духовна сила, когато седиш върху златен трон, ако си смирен човек, да кажеш: Аз какво съм? И какви са тези неща? Суета и нищо друго. Всички сме хора. И да не презреш брата си, а да го гледаш като по-добър от теб. Бог дава на смирените Своето царство, но и всеки човек, който в този свят бива презрян, е оправдан и благословен от Бога, защото другите го презират и не го вземат предвид, но затова Бог го взема предвид!

превод: Константин Константинов

Още статии от митр. Атанасий Лимасолски: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.