Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

01.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Искаш да се ожениш?
Искаш да се ожениш? Е-мейл
Оценка на читателите: / 37
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Лимасолски митрополит Атанасий   
Понеделник, 23 Март 2015 07:34
венчание

Въпрос:   как човек да разбере коя от четирите вида Божия воля се изразява по въпроса с брака?-  Божията воля по благоволение, по домостроителство,  по допущение или  богооставеността (повече за четирите видя Божия воля вж. тук http://dveri.bg/99way )?  Да не би за това (че не знаем как да постъпим) да е виновна нашата твърда глава?

Божията воля е една за всички хора, за всеки човек, и тя не  е нищо друго, освен той да се спаси. Бог иска всички хора да се спасят и да стигнат до познание на истината. Той иска хората да познаят евангелската истина, да се спасят, да дойдат при Него. Това е Божията воля за всички хора без изключение. Бог иска човек да отиде при Него, да се спаси вечно. Сега, това какво човек ще прави в живота  си и как ще приложи тази Божия воля, как ще постигне това, е въпрос, който засяга свободата на човека. Оттук човек избира в живота си свободно един или друг начин -  дали чрез брака, чрез монашеството или чрез посвещаване на някакво добро дело (мисионерство) -  своя път, който той сам е пожелал.

Бог не идва да ти каже: вземи тази жена! Или: вземи този мъж! защото не можем да „натоварим” Бога с нашите решения. Ние носим отговорност за нашите решения. Сега някой ще ми каже: добре, как тогава се молим Бог да ни помогне да намерим добър другар в живота? Да, търсим това, молим Бога да ни помогне, да ни покрие, да не ни остави да направим грешки, но в същото време трябва бъдем готови и да имаме доверие в Бога, за да можем да  приемем другия човек, с  който ще се съгласим да продължим заедно в живота и да разберем, че нашият брак е кръст и път, който има за цел царството Божие. Следователно, влизаме приземени в брака.

Знаем, че бракът е арена. Както някой, който отива да стане монах, не влиза в манастира с мисълта, че  ще му поникнат крила и ще стане ангел от първия ден. Добре, казваме, че монашеското житие е равноангелско, говори се за ангелска схима и т.н. Но в монашеството не съществуват ангели с пера, а това са хора. Първо на първо ще срещнеш човешката немощ  в самия себе си и след това в хората около теб. Ще се бориш, ще се подвизаваш, ще дадеш кръв, за да приемеш Духа. Тоест изключено е да преминеш „безбурно” по този път, понеже си отишъл в пустинята, в манастира, където и да е. Същото става и в брака. Ще се бориш в брака, ще минеш през цялото това изпитание и страдание на твоето спасение. Трябва да знаеш това, да го разбереш, изключено е да живееш в пълно щастие, понеже си поел по брачния или по някакъв друг път. Оттук, ние правим това, което ние самите искаме.

Когато отидеш да попиташ един човек: да взема ли тази девойка за моя жена? Той няма да ти каже: виж, Божията воля е да я вземеш! Освен ако не е някой велик пророк. Но къде да го намерим и  нима трябва да търсим пророци да ни кажат коя  е нашата жена? Нали? Отвори си очите да намериш жената, за която ще се ожениш.  Какво, искаш пророк да отиде да дойде да ти каже това нещо? Ти самият си намери съпруга.  Дори въпросът на пророците е: ти, детето ми, искаш ли тази жена? Ти питаш дали е  Божия воля да вземеш тази девойка. Първият въпрос обаче е ти искаш ли я? Ти мислиш ли, че тази девойка  те утешава,  помага ти и може да бъде твоята съпруга? Чувстваш ли, че тя е твоята жена от всяка гледна точка? И душевно и телесно? Защото не можеш да създадеш брак само защото е добра девойка. Може да е добра девойка, свята, златна, но ти да не я искаш. Да не ти харесва. Дори външно. Разбира се. Не сме слепи. Не можеш да  се ожениш за едно лице, което не ти харесва, а трябва да бъде лице, което желаеш от всяка гледна точка и да има душевно-телесно привличане  между вас. Следователно, трябва да гледаме това, което ние искаме.

Разбира се, че ще внимаваш да  съществуват и  съответните  предпоставки. Например ти си човек, на който му харесва семейният живот у дома. Е, след като си такъв човек, не вземай някоя жена, на която й харесва постоянно да обикаля навън. Защото след това ще имаш проблем, няма да можеш да я следваш. Или си човек, който действаш с голяма скорост. Като кон, който бяга  с 50 км/ч. Ако отидеш и се ожениш за някой, който действа бавно в живота, ще се получат две неща: или ще го заличиш или ще го съкрушиш. Тоест търчейки толкова много, другият ще се съкруши. Аз съм виждал това много пъти: основно става при жените. Тоест има енергични жени, които действат с голямата скорост. Те отиват и се омъжват за някакви агънца, клетите, и казваш: дъще моя, къде го намери това агънце? Ти си като галопиращ кон, той не може да те стигне, ама, детето ми не може да те стигне! Как да стане? Една жена казала на мъжа си: имам да върша цял куп неща и  още не съм обиколила селото! Тя  трябвало да си свърши работите си и да обиколи и селото, т.е. да го разбуни. Това било част от нейните работи. А след това жените се оплакват - мъжът ми не ме разбира! Не застава до мен като мъж!  Ама, как да те разбере? Първо как те стигне?  Ти си като дим, веднага щом осъзнае къде си ти, ти вече си изчезнала. Или пък мъжът и жената отиват заедно на гости. Докато той каже една дума, тя е казала хиляда.  Той отново тръгва да каже нещо, а тя: ти не говори, не знаеш!  След малко той пак тръгва да каже нещо, а тя: Не! Не е така! Е, той се съкрушава и се свива в ъгъла. В даден момент може да въстане, но ако не го направи и се сдържи, ще бъде „причислен” към преподобномъчениците заедно с преп. Антоний Велики, преп. Паисий Велики и така ще влезе в Царството небесно без голям труд! Така става, аз съм виждал това най-малкото в жени, които действат с голяма скорост в живота. При мъжете става друго. Може да е твърд и  безразличен човек, но  се жени за  една чувствителна жена и  не може да я разбере и да  я почувства.

Затова, деца, е добре да познаваш предварително другия, да видиш какъв е той, как се държи, какво иска в живота. Има хора, които искат да водят конкретен начин на живот, а на теб, който не си такъв тип, не ти харесват тези неща. Тогава защо се жениш за някой, с който изобщо не си приличате? След като казваш, че не можеш да го следваш навсякъде. Например се омъжваш  за някой бизнесмен, който по цял ден има съвещания и т.н., а ти искаш мъжът ти да бъде  у дома и да се грижи за децата. Е, няма как да  стане. Той ще отсъства по цял ден, ще ходи на meeting (събрание), как се казва, на съвещания, ще се среща с високопоставени лица от  обществото. Тогава защо се оплакваш, че  не се връща у дома, не седи с децата, защо едно и защо друго? Не става, такъв е неговият характер, така е искал, с това се е захванал.

Ако на теб ти  харесва духовният живот, т.е. ако  си църковен човек, тогава  не вземай мъж, на който, когато му замирише на тамян, започва да се нервира. Защото, когато не приема Църквата - значи не я приема. Добре, може да  ти каже да ходиш на църква, но ако не я приема и не иска да живее по този начин, е много рисковано да се обвържеш и да сключиш брак с него, защото нямате същите интереси, освен ако той те уважава, а и ти не настояваш на всяка цена да го заведеш на църква и да го караш да прави поклони. Ако видиш, че не приема това, т.е. да ходиш на църква, и го отхвърля, тогава внимавай, не напредвай, защото вероятно утре в брака ще имаш проблеми. Следователно, това, което трябва да правим, е първо ние да изберем нашия другар. Както и да влагаме разум отвъд емоциите, защото не са само емоциите.

Добре, виждаш, че изпитваш чувства към  едно лице и поради това си ентусиазирана, но трябва да внимаваш и да видиш дали съществуват необходимите предпоставки да живееш с него, защото той не е за един ден, нито за кратко, а за цял живот. Защото ще минат години,  тези чувства и емоции ще изчезнат и бракът трябва да се запази и да просъществува. Освен ако не си решила, че каквото и да стане, ще вървиш по този твой път. Имаш право да направиш това, но трябва предварително да се настроиш и да осъзнаваш това. Например един 60 годишен човек иска да се ожени за една 20-25 годишна жена. Стават и такива неща. Аз го виждам от време на време.  Църквата казва: добре, можете да се ожените, но ще подпишете декларация, че разликата във възрастта няма да стане причина за развод. Което означава, че знаеш, госпожице, че вземаш един старец  60 годишен дядо и утре ще ти е дядо; и ти, господине, знаеш, че вземаш една 20 годишна девойка, която утре ще ти е внучка и не можеш да кажеш – ама сега се разкаях! Не става. Ако го осъзнаваш, ако го приемаш, ако си готов и готова да издържиш по този път, добре, продължете напред.

Има и случаи, където човек  иска да се ожени за  друго лице, което има сериозен здравословен проблем. Той казва: виж, въпреки че има такъв проблем, аз ще се оженя за нея. Имаш правото да го направиш и това е смела постъпка.  Първо обаче прецени, а не след това да се огънеш под тежестта на болестта на съпругата, да я зарежеш и така положението  да стане още по-зле. Трябва хубаво да премислиш, да прецениш твоите сили: можеш ли да издържиш това? Ако можеш, продължи напред. Ако не можеш, по-добре кажи: извинявай, не мога!,  отколкото да се обвържеш, да дадеш обещания,  другият да вложи своята любов и доверие в теб, а след това всичко да рухне.

Затова, когато искаме да се оженим, мисля, че това, което зависи от нас, е да се молим на Бога да ни ръководи, да ни помогне, да намерим това лице, което ще бъде наша съпруга, което означава, че ще бъде лицето, което във всичко ще ни помага в живота. Също така не правете грешката да кажете: това момиче не ми харесва външно, но понеже е добра  ще се оженя за нея! Не става. След това ще се разочароваш. Ти не се жениш за ангел, не се жениш за дух, нито ти си дух. Човекът е човек, не е дух,  а е психо-соматично същество. Трябва и външно да чувстваш, че  можеш  да живееш с този човек от всяка гледна точка на семейния живот. Не вземаш някой сътрудник, нито колега, нито съдружник, а съпруг и това включва целия спектър на семейните отношения. Следователно, трябва да съществува душевно-телесно привличане, за да може човек да пристъпи към брака. Не е добро нещо човек да гледа само добродетелите - нямаме тази сила. Мисля, че в младежката възраст човек няма  силата на духовната зрялост да каже, че не ме интересува външно как изглежда, достатъчно ми е, че е добър човек!

Затова човек трябва да върви по този път, а именно: търся Божията воля, очаквам Божия покров, надявам се на Божия промисъл и вървя напред. Оттук Божията воля ще се изрази по този начин в нашето решение, че сключвам брак с  това лице, но целта на брака е нашето общо спасение. Това е Божията воля. Що се касае до нашата твърда глава, продължението ще го покаже. Тоест, ако след това видим, че за съжаление, сме се оженили за труден човек, е, тогава ще проявяваме търпение. Колкото можем!

превод: Константин Константинов

Още статии от митр. Атанасий: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.