Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

11.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Ако се страхуваш от Бога, няма да Го обикнеш
Ако се страхуваш от Бога, няма да Го обикнеш Е-мейл
Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Вторник, 17 Февруари 2015 18:04

дядо АтанасийИ ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен. (1 Йоан. 5:20)

Това, което накрая доминира в Църквата, е истината. Истината не е някаква идеология или някаква непогрешима теория, а Самият Христос. Той е Истината и критерият за истината. За дадено нещо съдим дали е истинско или фалшиво от това доколко ни прави  причастни на  Бога.  Както и за нашия живот можем да съдим дали е истински или фалшив не с някакъв друг критерий, а именно с  това дали е живот в Бога, в Христа.

Доказано е, че хора, които имат всичко, което поискат, което мислят, че ще ги направи щастливи, много пъти чувстват изключително голяма празнота, вакуум, изтощение, не намират покой и се опитват да разберат защо не намират покой, какво им липсва, какво ги кара да  не се успокояват и да нямат мир. След като имат всичко и сами го казват - имаме всичко! Тоест това, което мислят, че е съществено и необходимо за тях. Това, което обаче им липсва, е Бог. Понеже Бог отсъства от техния живот, той  става изморителен, безсмислен, алогичен. Всички неща, които  не са истински, ни изморяват. От най-простите неща до най-сложните и особено когато бога, който имаме, не  е истинен, а лъжлив. Тоест помислете, ако родителите са истински родители, колко много утешават своите деца. Докато родителят, който не е истинен като етос, присъствие и връзка с своето дете и не прави всичко това, което трябва да прави като родител, тогава разочарова децата си и тези, които зависят от него. Много пъти виждаме това: деца отхвърлят своите родители - които са толкова значимо нещо за живота, защото е велико нещо човек да има правилна връзка с родителите си, да има тяхното благословение и молитви. Въпреки това много пъти родителите опровергават себе си, не се държат като истински родители и човек се принуждава да не приеме и да отхвърли тази връзка. Разбира се, това е рана, травма, нещо, което наранява човека. Ако това нещо е в нашата природа и е толкова важно,  помислете колко е важно  в нашата връзка с най-важното, т.е. със Самия Бог. Ако Той не е истинен, ако е лъжлив, тогава това не само няма да ни даде покой, а ще ни унищожи. Затова св. отци отдават огромно значение на правилната вяра, за да може човек да вярва правилно, да няма погрешна вяра, да няма лъжовна вяра, да няма лъжовен бог в себе си, защото всяко нездраво нещо в него има последици. И ако човек има погрешна връзка с Бога, тогава тя ще има последици в неговия практически живот.

Нека дадем пример - нещо, което го виждаме всеки ден и го преживяваме. Това е рана на Църквата, на нейното Тяло, на църковните хора, където всички ние сме едно семейство, едно тяло, една Църква, но виждаме много пъти, че ние самите, но и наши братя да правят погрешни неща, които са изцяло  извън връзката  с Бога или разглеждат Бога по много погрешен начин. Св. отци на Църквата  чрез своя опит разглеждат етапите или начините, по които човек приближава Бога и казват, че ако твоята връзка с Бога е робска връзка, тоест ако се страхуваш от Бога, трепериш от Него, и казваш виж, аз не правя този грях, защото ме е страх от Бога да не ми направи нещо зло или да ме прати в ада! Страх ме е от Него. Вярвам в Него, че съществува и затова се страхувам да не ми стори  нещо лошо!, то това е погрешна вяра в Бога и затова  не е съвършена,  по-добре така да я наречем: несъвършена, младенческа. Това не води до добри  резултати в живота на човека. Виждаш един човек, който  е под властта на този страх и когато се страхуваш от нещо, не можеш да го обикнеш. Ако се страхуваш от Бога, няма да Го обикнеш, защото се ужасяваш от Него, за теб Той е нещо,  за което трябва да намериш начин да Го „прикоткаш”, за да не ти стори нещо лошо. Както един див звяр, с който внимаваш, храниш го всеки ден, гледаш да му изпълняваш желания, за да не ти стори нещо лошо. Това не е здрава връзка. Това дава отражение в твоя всекидневен живот, в начина, по който говориш, мислиш и третираш нещата. Това е един стадий.

Друг стадий е стадият на наемника, където вярвам в Бога, искам да имам връзка с Него, не се страхувам от Него, т.е. не съм ужасен от Него, искам да имам добри връзки с Него, защото искам и Той да ми дава Неговите блага. Тоест искам да ми дава здраве, всички тези неща, които казваме и чуваме много пъти. Но ако евентуално дойде момент, в който не стане това, което аз искам, например се разболея, или някой друг се разболее или умре някой мой близък  или моите работи не вървят добре, тогава веднага изниква въпросът къде е Бог, на Който аз толкова години угаждам във всичко, ходя на църква и върша това, което пише в Евангелието? Къде е сега да ми изпълни и на мен едно толкова дребно нещо, за което Го помолих? Помолих Го за едно добро: да не се разболее детето ми или  аз самият! Защо не го изпълни? Виждате, че погрешната вяра води до погрешни резултати. Или хващаме нашите деца и им казваме виж, ще ходиш на църква, за да бъдеш добро дете, за да те обича Бог, да се грижи за теб и да си добър ученик,  да успяваш в уроците и т.н., ако ходиш на църква и си добро дете, тогава всичко ще е наред в живота ти. Тоест ние от малки научаваме децата на погрешна връзка с Бога. На това равнище  са повечето хора или повечето от нас, които ходим на църква: имаме търговски връзки с Бога и Му казваме – виж, сега Ти давам десет евро и  искам да ми дадеш равностойна помощ! Ако аз Ти дам и Ти не ми дадеш, тогава ще се скараме! Тоест Г-н Боже, ако аз правя това, което Ти  искаш, но Ти не правиш това, което аз искам, е, тогава ще се скараме! Няма да дойда повторно на църква и прави каквото искаш - Ти в Твоя дом, аз в моя! Най- много да те изтрия от живота ми и дори да кажа, че не съществуваш! 

Защо човек казва тези неща? Защото изначално има погрешна вяра. Тоест бога, в който вярва, за него е  лъжлив, не е истинският Бог.  Има много млади хора, които отхвърлят Църквата и Бога и донякъде добре правят. Защо? - защото ние създаваме в тях представата за един бог, който не е истинският Бог. Без да познават истинския Бог, те отхвърлят този фалшив бог, който им преподаваме независимо дали чрез нашите наивни поучения или чрез нашето невежество - не казвам, че правим това нарочно или злонамерено. Не, а с добро намерение, но за съжаление се отнасяме повърхностно към един толкова важен въпрос, какъвто е връзката на човека с Бога. Когато казваш на детето: стой мирен, защото Бог ще те накаже! Ако кажеш пак тази дума, Бог ще накаже! В миналото ни казваха - не знам дали сега го казват -  баща ти ще ти отреже езика! Казват ли го? Не. За щастие!  Е, доближи после баща си! Щом виждахме  баща ни и дим да ни няма!  Как ще доближиш баща си, след като цял ден вкъщи са ти казвали, че той ще ти отреже езика? И особено аз, който като малък казвах много лъжи, майка ми така ми казваше. Ако говориш лъжи, баща ти ще ти отреже езика! Е, докато видя баща ми, и веднага изчезвах. Виждате, че  погрешната картина за Бога веднага дава (погрешни) практически резултати.

Сега ще ми кажеш - как да говориш на младия човек за любовта към Бога? Защото това е здравата връзка, именно когато обичаш Бога, а не се страхуваш от Него, не се ужасяваш от Него, нито имаш търговски връзки с Него. Не трябва бъдеш нито роб, нито наемник, а да си истинско дете на Бога, да Го обичаш, независимо дали Той ти дава щастие, уют и каквото и да е, независимо дали ти дава тези неща, ти да Го обичаш. Защо? Защото Бог те обича, Той пръв те обикна и Неговата любов е толкова необятна и мощна, че именно от нея имаме нужда, а не от всички други неща. Доказателството е, че когато човек обича Бога и чувства Неговата любов, той няма нужда от всички останали неща, а те отпадат от само себе си. Както когато изгрее слънцето, си мислим, че звездите не съществуват, но не е така. Те никога не угасват, нито луната угасва, но слънчевата светлина е толкова силна, че засенчва останалите. Така е и с Божията любов - когато обичаш Бога и живееш в Божията любов, тогава нямаш нужда от всички останали неща, които в миналото са били толкова значими за теб - обувките, дрехите, прическата, огледалото, светското мнение, какво ще кажат хората, Пресвета Богородице, какво ще кажат за мене? Или искаш винаги да си млад. Гледаш някой клети баби, които правят всичко, за да изглеждат млади. Сякаш ще върнат времето назад или ще излъжат смъртта и ако ги види с боядисана коса, няма да ги вземе. Човек мами себе си, започват да се появяват белите коси, но той веднага се опитва да ги скрие, като ги боядиса. Както и да е. Да не говорим за това, не е лесно човек да слуша такива работи.

Това, което допреди е било необходимо за нас -  или чуваш за смъртта и чукаш на дърво - след това ти се струват едно нищо, отпада и разбираш, че нямаш нужда от тези неща и  животът ти не зависи от тях. Душата ти всъщност не търси тях, защото те те изморяват, терзаят, карат те постоянно да се чувстваш смазан от времето, от мястото, от разнообразните мнения на хората, изчезва свободата на личността и ставаме роби, ставаме на миш-маш. Когато човек обича  Бога, той се освобождава, изчезват страхът, натискът на средата, стресът, самотата, това страшно нещо днес, където хората треперят - да остана сам?! Останах сам в света! Веднъж съпругата на един човек починала и хората отишли да му изкажат съболезнования. Той плакал и казвал: останах сам, останах сам… Той приемал хорските съболезнования и го съжалявали, че останал сам. Веднага щом последният човек си тръгнал, той затворил вратата, започнал да танцува и да си пее: Сам! Сам! Сам! Най-накрая сам! Т.е. една песен, в  която се пееше за самотата. Самотата е страшно нещо за човека днес. Човек днес прави всичко – т.е. иска да говори, да излезе вън, да се разхожда, за да не чувства самотата.

Тези неща отпадат, всичко се премахва с Божието присъствие и така се доказва, че това, което от в крайна сметка имаме нужда, е истинският Бог, а не лъжливите идоли, защото ще дойде час, когато ще повърнем всичко, което ни е било предложено, но е било фалшиво. Както не можеш да ядеш детски храни. Добре, когато си бебе, ти дават супички и ги ядеш. Колко време ще ги ядеш, ако си голям? Ще ги повърнеш в даден момент. Същото става и във връзката ни с Бога. Затова е много важно да даваме на  децата ни - и първо на себе си - правилната картина за Бога, така че, ако един млад човек реши да каже: знаеш ли, аз искам да стана атеист! Негово право е, Бог ни е дал право да Го отхвърлим, ние сме свободни хора, имам пълното право да Го изведа от нашия живот, но поне да Го изведа, знаейки Кого извеждам от живота ми. Не да изведа някой, който в действителност не е Бог, а съм имал погрешна представа за Него. Защото след това какво става? След това се получава голяма неправда. Най-голямата неправда е това: да онеправдаеш себе си, да отхвърлиш Бога - твоя Баща, в Когото можеш да намериш пълнотата на твоето съществуване, по този начин да онеправдаеш себе си и да останеш онеправдан, окаян, осиротял, защото си прогонил Бога. Тоест прогонил си това, което ти си мислел, че  е Бог, но Той реално не е това, а понеже имаш погрешна представа и разбирания за Него, от една страна, с право си отхвърлил този въображаем бог, но от друга,  резултатът за теб е бил трагичен, защото накрая си останал без необходимото присъствие на Бога в твоя живот.

превод: Константин Константинов

Още статии от митр. Атанасий Лимасолски: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.