Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало > Животът не е труден. Ти си труден
Животът не е труден. Ти си труден ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 69
Слаба статияОтлична статия 
Написано от схиархим. Йоаким Пар   
Сряда, 04 Февруари 2015 09:39

отец Йоаким Пар(цитати от беседи)

Покаянието е радикално изменение в посоката на човешкия живот.

Колко ли време и сили сме изгубили напразно, за да се вълнуваме какво правят и говорят другите, вместо да се занимаваме с това какво правим и говорим самите ние..

Нашите проблеми нямат магически решения – това са единствено смъртта, кръста, саможертвата.

Познаваме, че съществуват християни по това как те се обичат един друг. Дали ще кажат това за нас? Това е и мярата за всичко.

Бог се вслушва в това, което ни е нужно, а не в това, което ни се иска. Ако приемате всичко, понеже обичате Бога, винаги ще имате мир в сърцето. Нищо няма да може да ви разколебае.

И тъй, кажи ми кои са твоите приятели? Как проведе днешния ден? С радост? Любов? С търпение? С доброта? Или с униние? Злоба? Печал? С кого беше днес? Замислете се над това. Ние сами избираме какво да изпълва нашия живот.

Ние се обиждаме, защото си мислим, че представляваме нещо важно.

Животът не е труден. Ти си труден. Животът е мир. Животът – това е Евангелието. Но ти не живееш по евангелски и това е причината за твоите проблеми.

Всички страсти са взаимосвързани. Ако сте гневливи, то ще имате и плътски желания, ще осъждате и ще се дразните. Всички страсти са свързани помежду си – ако се подадете на една, всички други ще влязат във вас.

Бъди загрижен. Моли се. Вярвай. Обичай. И когато постъпваш така, това ще се предаде на братята ти и те ще ти отвърнат със същото.

Страхливците винаги бягат първи, но обикновено тези, които успеят да избягат, не бягат, за да търсят Бога на друго място, те просто бягат. 

Всеки човек трябва да има духовник. Ако вие нямате такъв, вие имате един глупак, който ръководи вашия живот и този глупак сте вие.

Ако посещавате богослужението, вие знаете, че ние непрекъснато извършваме кръстното знамение. Носим кръст на шията си. Кръстове ни заобикалят навсякъде. И през целия ден ние молим Бога: дай ми кръст! И веднага щом го получим, започваме да крещим: „Защо?“. Ние сме луди. Единственият път към Господа е чрез кръста. Ако той ви се дава, не трябва да бягате, а да се радвате, защото чрез това ще разберете, че се движите в правилната посока.

Ние стоим пред Бога с обезобразени души. Така че няма никакво значение в това, чия душа е по-обезобразена – моята или вашата – всички те са обезобразени. 

Тук сме, за да търсим единство с Бога и да обичаме ближния. Няма други причини. Това е единствената причина, поради която сме сътворени.

Евангелието говори съвършено ясно: любовта е мярата на всички неща. Ако правите нещо без любов, това няма стойност.

Ние с вас трябва да станем Христови ръце, Негово лице, Негово дихание. Със своето присъствие можем или да отвратим хората от Вярата, или да им дадем свобода. Най-добрата проповед и най-доброто наставление, които можем да дадем на хората – това е примерът на нашия собствен живот според Свещеното Писание. Това е християнският живот, който се реализира не в красивите и правилни думи, а в конкретните житейски ситуации всеки ден. Ако това се случва, хората сами ще идват при нас да ни разпитват за тази вяра, която ни е направила такива. 

„Християнство на комфорта“ не съществува! Когато влезете в църква и чуете словото Божие, трябва да ви жегне това, колко далече се намирате от него. Трябва с трепет да пристъпвате към причастие.

Никой не може да бъде вярващ в изолация.

Ако живеете според Евангелието, но не го проповядвате, вие не живеете според Евангелието. Това как отговаряме на изпратеното ни от Бог – ето какво управлява нашия живот, а не случващите се с нас неща. Бог се грижи за нас и като знае нашите нужди, ни дава толкова, колкото ни е необходимо. Той не ни дава повече, отколкото можем да понесем, и Той ни обича повече, отколкото ние самите се обичаме, но ние не вярваме в това…

Хората, които ни дразнят са преди всичко хора, които ни напомнят за това какви сме всъщност и с нашата агресивна реакция се опитваме да покажем, че ние не сме такива.

Всички сме луди, просто всеки в различна степен. Всеки, който върши грях е душевноболен. Как можеш да грешиш, щом Бог ти дава Своята благодат и Своята любов?

превод: Мартин Димитров

Още статии от схиархим. Йоаким Пар: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.