Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

12.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Не може да има брак с условия
Не може да има брак с условия Е-мейл
Оценка на читателите: / 61
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Вторник, 23 Декември 2014 08:46

митрополит АтанасийСв. Йоан Златоуст казва да мериш думите си и да не порицаваш постоянно децата си. Като се обръща към духовния отец, св. Йоан Лествичник казва да не порицаваш често другите, за да не свикнеш с порицанието и след това да стигнеш до презрението.  Когато постоянно даваш заповеди на другия прави едно! прави друго! Не прави това, не прави това!, в даден момент това  минава  границата и него вече не го интересува - нека си говори! – така ти казва. Трябва да знаем, че човекът има граници в своя душевен свят.

Следователно, заповедта не убивай засяга и душевния свят на другия човек. В съпружеския живот горчивите и тежки думи, това да обидиш другия човек, но и да не му казваш благи думи, които трябва да му казваш – всичко това е проблем. Не просто да му казваш, че ама не го обиждам! Не го принизявам! Не го хуля! Не го удрям! Добре, може да не удряш жена си, да не я хулиш, да не я обиждаш, да не й говориш лоши думи. Но, от друга страна, не  й каза една блага дума. Не я похвали, за да се зарадва малко.  Не си я обидил, но и нищо друго не й  каза. Сякаш имаш едно  растение, за което казваш: това растение  не го изкорених! Да, но не го поля веднъж. Остáви го на Божията милост.  Докъдето издържи. След това то изсъхна и се  превърна в кактус. Съществува и тази възможност. Ако не поливаш едно дърво, едно цвете, то става като кактус, тоест с бодили, и върви след това го докосни! За съжаление, така е в съпружеския живот. Ако не се грижиш за съпругата си, ако не й даваш това, от което има нужда, тогава онези свежи листенца, хубави плодове и цветчета ще се превърнат в бодили, защото, както кактусът издържа на суша, така и тя ще се принуди да стане кактус, за да може да те издържи – ти може да си добър човек, но не й даваш живот. Много е  важно и велико нещо  да се научим да даваме  кислород на другия човек. Това важи не само в брачния живот. Сещам се за един велик светец, който казваше това. Той казваше: когато еди-кой си човек идва в килията ми, ме отморява. Аз го питах: защо, геронда, те отморява? Защото, когато дойде тук, ще ти каже  една блага дума, че виж, колко е хубаво тук! Например сложил си това нещо там. Колко е хубаво тук! Докато някой друг  идва и казва: бре, докато дойда до Катунакия, все скали, как издържате тук!  Не стига, че са скали, истинска мъка, а той на  другият  всичко отгоре идва да ти го каже и да те обземе отчаяние! Докато първият идва и казва колко е хубаво в Катунакия, сух климат, само скали, не виждаш нищо, само някакви пъдпъдъци и змии, но е хубаво! Така си поемаш въздух и си казваш слава Богу!, за щастие сме в Катунакия, а не някъде другаде!

Сещам се веднъж, когато един такъв недоволен монах посети старец Ефрем. Той дойде от Карея, където има хубава растителност, вода и т.н., а в Катунакия пестиш водата до последната капка. Когато си миеш ръцете, под чешмата няма маркуч, а има една кофа, в която отива водата, за да се използва след това за поливане или за нещо друго. Използваш и последната капка вода. Този монах, който в Карея плуваше във вода, дойде и каза - как издържате без вода тук? Ама животът тук е такъв. Вместо да каже ние в Карея се задушихме от влага, за щастие тук имате толкова вода, колко имате нужда... Сякаш отиваш в един дом, където родителите са загубили своето дете, влизаш вътре и с депресивно изражение, по-лошо от това на родителите,  започваш да плачеш и ридаеш:  какво зло ви се случи! Какво ви се стовари!  Такова нещо на никой да не му се случи! И не стига това, а още по-зле, започва да разправя: за щастие моят син се обажда, в Англия е, добре е, взема си изпитите, до месец ще се ожени, ще се върне и се подготвяме!, а другият е загубил детето си и плаче за него. Това е върхът на безчувствието. Както се казва в една поговорка - в дома на обесения не говори за въжета. Защото другият има своя проблем.

Сещам се за баба ми. Когато дядо ми почина, тя трябваше да отиде в дома на първата братовчедка на дядо ми – Теогносия, която  много го обичаше. Казаха на баба ми, че ако дойдеш тук, Теогносия има  сърдечни проблеми, да не кажеш, че е умрял мъжът ти, да те  чуе и   да остане на място. Не, аз да кажа такова нещо! Така каза баба ми. Тя влязла вътре. Теогносия я попитала:

-          Защо си облечена в черно, Панайота?

-          Е, почина моя далечна братовчедка.

-          Добре. Какво прави Никос?

-          Добре е.

Не след дълго милата ми баба започнала да говори нещо, но се сетила за дядо ми и казала:

-          Е, блаженопочившият ми съпруг...

Клетата Теогносия я  чула и след две минути се озовала в болницата.

Нужно е внимание, трябва да се научим да бъдем изкусни, да не убием другия човек  и доброто, което има в себе си. Другият човек може да очаква нещо от нас. Той идва и очаква от теб да му кажеш нещо, или пък той иска да ти каже нещо и очаква да му се усмихнеш. Ако ти не отвърнеш правилно, тогава убиваш неговото желание и нагласа. Затова трябва да бъдем готови, да внимаваме и когато ни доближи другият човек, да знаем това изкуство и не да му говорим, а да го слушаме. Когато другият човек идва да го изслушаме, трябва да разберем какво иска и очаква от нас. Изкуството е в това да се научиш да улавяш усещането на другия човек, което започва от това да се научиш да го изслушваш. Когато той идва при тебе, да загасиш ума си, да не свири вътре твоята касета, да спреш твоите мисли и да се откриеш свободно да  го изслушаш, да приемеш това, което той има в себе си. Както казва св. ап. Павел: „Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат”. Тогава наистина предаваш жизненост на другия, ти  самият си жив и го съживяваш. Този човек, който е постигнал това, където и да го поставиш, е като балсам, като хубав аромат. Тоест, където и да оставиш нещо ароматно,то благоухае, и казваш колко хубаво ухае това цвете! Приятно е. Така и този човек създава приятна атмосфера около себе си. Такъв е човекът, който се е научил да цени другия, да го животвори със своите добри думи, добри обноски, нежно присъствие, вежливо отношение и най-вече в съпружеския живот и с децата. Това са двете основни пространства, в които всички сме призвани да играем голяма и важна роля. Св. Никодим Светогорец описва много добре как духовникът по време на изповед трябва да създаде такава атмосфера, за да помогне на другия човек да се съживи, да открие своето сърце, а не постоянно да гледа часовника си или да иронизира този, който се изповядва. Тоест има значение  каква  атмосфера ще създадеш за другия и затова трябва да се научим на това изкуство.

Тайната е човек да се научи да отхвърля своята дребнавост. Смирението освобождава човека и това означава да излезеш от твоите предразсъдъци, възприятия, мнение, позиция,  от ама, това са моите принципи! Това не може да устои. Утре, когато сключите  брак, не се подлъгвайте да налагате вашите принципи, идеали и предразсъдъци. Бракът, който има за основа любовта, не може да има граници, защото всеки предразсъдък и принцип е вид граница; в любовта обаче не можеш да имаш граници. Любовта е без-гранична. Любов, която има граници, не е любов. Защото, когато стигне до границата, след това любовта какво става? Омраза? Каква е тази любов? Любовта е без граници. Тя никога не свършва, не се променя, не се изменя, св. ап. Павел казва, че  любовта не мисли зло, не дири своето, любовта никога не може да се измени. Както Бог е неизменен в Своята любов към всички без изключение. В брака човек се движи с тази любов, която  се основава върху превъзмогването на егоизма и индивидуализма.

Дори нашите принципи може да са израз на егоизъм. Някой казва: аз съм наследил такива принципи, според които жена ми трябва да ме уважава. Да не ме хули. Да не ме мами. Добри са твоите принципи, но любовта е над тези неща, не можеш да имаш любов с граници, нито с предпоставки, не можеш да обичаш другия с предпоставки. Сещам се, че  един човек дойде да става монах и казваше искам да стана монах, но веднъж в годината да се обаждам вкъщи, веднъж в годината да ходя да видя своите... Старецът му каза, виж, детето ми, не съществува монашество с условия. Както не може да има брак с условия. Не правете тази  грешка, когато тръгвате да се жените. Не правете трагико-комичните грешки да поставяте условия в брака си. Ще се оженим ли? Да. Колко деца ще родим? Три, две и половина или две? Бре, деца, как може да говорите такива думи и да правите такива съглашения: колко деца ще имате още преди да се ожените, къде ще живеете, кой ще държи парите, дали всеки ще има лична сметка, дали жена ви ще има мобилен телефон… Не е така.

Любовта няма граници, не можеш да сключиш брак  с предварителни договори. Виж първо себе си: обичам ли този човек, той обича ли ме? Готов ли съм да умра за него? И така напредваме, а  след това гледаме и останалите неща. В противен случай, след това казваме: а-а-а, аз ти казах, че когато се оженим, ще имаме три деца, а ти сега ми роди само две! Е, не може да роди трето, бре, детето ми! Трябва да я убием заради това? Не може да роди трето. Нима това е предпоставка да унищожиш брака? Или казва: аз се ожених, защото искам да създам деца!  И понеже ти не можеш да ми родиш, ще се разведа с теб! Чуваме такива неща в митрополията. Ти му казваш: детето ми, ти си се провалил още преди да се ожениш! Нима се жениш за машина, която произвежда деца? Добре, жената не може да роди, какво означава това, че вече не я обичаш? Тогава си вземи една машина! Има някакви машини, които правят пиленца. Вместо квачката да отиде да мъти, както ставаше в миналото, има някаква машина, в която слагат яйцата и изкарва пиленца. Е, не след дълго може... (и с хората да правят така). И какво странно, след като има бебета в епруветка. Ожени се за една епруветка, да ти роди  колкото деца искаш! За какво ти е да храниш една жена да ти мърмори ден и нощ?! Това не са сериозни неща. Трябва да имаме други предпоставки. Обичаме съпругата си, независимо дали ражда деца или не, а това, че не ражда, не означава, че не я обичаме...

превод: Константин Константинов

Още статии от същия автор: тук

Коментари (6)
  • Rumyana Velkova  - Nay-mqdroto neshto;koeto sqm prochela !!!
    Tova e NAY-MQDROTO NESHTO ; koeto sqm prochela prez zeliya si givot ! Moyata strast ot dete e da cheta...Rumyana Velkova.
  • Стефанка  - Въпрос
    Можете ли да публикувате линк към оригиналния текст? Много благодаря!
  • Марто
    Няма линк. Превежда се от радио беседи.
  • Стефанка  - Благодаря за бързия отговор.
    Можете ли да ми изпратите тази радио беседа като файл или да ми пишете как е било заглавието в оригинал, за да си го потърся аз?
  • Марто
    Не, за съжаление.
  • Константин Димитров
    Духът говори.
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.