Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Безумният богаташ
Безумният богаташ Е-мейл
Оценка на читателите: / 82
Слаба статияОтлична статия 
Написано от свещ. Александър Лашков   
Неделя, 20 Ноември 2016 06:48

отец АлександърПреди години млад мъж от голям наш крайморски град се оженва за софиянка. Младото семейство заживява в София, в дома на невястата, заедно с нейните родители (типична картина от близкото социалистическо минало). Апартаментът обаче е малък и всички са притеснени. По­ради това младото семейство решава да си построи къща. Дядото на невястата живее в едно софийско село в полите на Стара Планина. Къщата му е с голямо дворно място и там младото семейство започва да строи своя селски дом, своята вила.

Всичко става трудно и бавно, с много уси­лия и лишения. Но мъжът е работлив и амбициозен. Вся­ка свободна минута той е на вилата, всеки трудно спестен лев той влага в строежа й. Вилата става за него едва ли не фикс идея. Той е решен да я изгради въпреки всички труд­ности. И то не как да е, а по най-добрия и скъп (според възможностите му начин). Година след година, забравяй­ки (почти) всичко друго, младият мъж набавя специална дограма, прави цветни мозайки, облицова с мрамор, сади лози и плодни дръвчета. Така се труди повече от петнаде­сет години и успява да създаде един прекрасен дом с още по-прекрасна градина.

Идва поредното лято. Вече не толкова младото семей­ство решава да остави освещаването на къщата (между­временно „е дошъл” десети ноември) за ранната есен и отива на почивка в родния крайморски град на мъжа. Пър­ви ден на плажа. Съпругът, добър плувец, влиза в морето и…се удавя. Без да поживее дори и един ден в къщата , на чието изграждане посвещава петнадесет от най-хубавите години от живота си, лишавайки себе си и семейството си (а и душата си) от насъщни грижи и внимание.

Съпругата на удавника веднага продава вилата, която й е отнела мъжа далеч преди удавянето му… Всичко това ми разказаха новите собственици, които ме бяха поканили да направя освещаване.

Колко е сходен този тъжен случай с притчата за безум­ния богаташ, която чухме днес (Лука 12:16-21). И богата­шът, и младежът от моя разказ са обладани от илюзията, че материалните придобивки ще ги направят щастливи. Това, струва ми се, е най-голямата и най-разпространената илю­зия в съвременния свят; най-измамният, най-призрачният мираж, към който са се устремили стотици милиони хора.

Човешкият стремеж към щастие е естествен и благо­словен; в него няма нищо лошо и осъдително. Бедата е в това, че представата за щастие на мнозинството от хората е неправилна и погрешна; че търсят щастието не там, къ­дето трябва, и в повечето случаи остават излъгани и дъл­боко разочаровани.

Според християнството истинското щастие не е в мате­риалните неща. Защо? Защото:

а) са преходни и временни. Тях ги „яде молец и ръжда, и крадци подкопават и крадат” (Мат. 6:19).

б) те не са истински наши, не са наше притежание, а са ни дадени за временно ползване от Бога. Ние сме само Негови наематели. По Божията воля ги имаме днес, по Бо­жията воля може да ги изгубим утре.

в) водят до заслепение, до пристрастяване. Човек за­почва да живее само за тях, вижда само тях, не може да види нито ближните си, нито Бога. Те се изправят като сте­ на пред него и му пречат да види истинските ценности в живота.

Може би сте чели за шотландеца Стюарт Томсън, един от най-богатите хора в света. От хазарт и тъмни сделки той успял да натрупа огромно богатство. Когато, вече 75 годи­шен, Стюарт усетил, че наближава краят му, той написал най-неправдоподобното завещание: наредил всичките му пари да бъдат закопани с него(!) и предплатил на охрани­телна фирма да пази гроба му през следващите 20 години. Малко след това Стюарт починал от сърдечен удар.

Наистина невероятен, но съвсем истински случай. И най-удивителното в него е това, че на този напълно засле­пен и обсебен от богатството си човек и през ум не му е минало да помогне с парите си на бедни и страдащи хора или поне на свои роднини. Негов първи братовчед, куц по рождение, цял живот обикалял социалните служби, за да живее от помощите им. Наистина, както гласи известна­та максима: „Когато прозорецът на сърцето се покрие със злато, той се превръща в огледало, в което човек вижда само себе си.”

И още един фрапиращ (но истински!) случай на неве­роятно скъперничество. Джон Уендъл и сестрите му, може би най-големите скъперници на всички времена, получа­ват огромно наследство И какво мислите? Заживяват охол­но и се отдават на благотворителност? Нищо подобно. Уендъл решава да не пипат парите. Той повлиява на пет от шестте си сестри да не се омъжват. Всички заедно жи­вели петдесет години в неголяма къща в Ню Йорк. Когато през 1931 г. починала последната от сестрите, тя оставила повече от 100 милиона долара наследство. Единствената й дреха била една саморъчно ушита рокля, която носила повече от двадесет и пет години.

Да! Имането, притежанието, вещите, парите са стра­шен наркотик Те завладяват човека и той губи човешкия си лик. На този наркотик са подвластни всички, не само богатите. При тях просто дозата и пристрастяването са по-големи и по-силни. От този страшен наркотик иска да ни предпази Христос. Колко си приличат образите на Стюарт Томсън, Джон Уендъл и сестрите му с образа на богата­ша от днешната притча. Богаташът е заслепен и пленен от внезапно увеличилото се богатство и смята, че това е вър­хът на човешкото щастие; че вече има всичко и не му ос­тава нищо друго, освен да изживее живота си в земни на­слади и веселие. За бедните, страдащите и нуждаещите се не му минава и през ум; за Бога, Който повелява и изисква винаги и всячески да им помагаме според възможностите си – също. Една от най-опасните черти на притежаването (на богатството) е тази, че колкото повече имаш, толко­ва по-силно става желанието ти да увеличаваш имането си. Затова го и сравняват с морската вода: колкото повече пиеш, толкова повече ожадняваш.

Именно поради това един от основните мотиви, една от основните идеи в Христовата проповед е тази: правил­но подреждане на ценностите и предпазване от пристра­стяване към земните неща (те могат да бъдат най-различ­ни). Защото земните неща са второстепенни; в живота на християнина (а и на всеки човек) те винаги трябва да стоят на второ място. Не да ги отхвърля и да ги зачеркне, не. Те просто трябва да следват потребностите на душата. Защото, както казахме, те са тленни и временни, а душа­та е безсмъртна и вечна. Някои Христови последователи (особено в миналото) така дълбоко са приели тази истина, че са я направили основна истина, основна цел на живота си. Те са оставяли всичкото си притежание на бедните и нуждаещите се и са напускали света, за да станат монаси и отшелници и да живеят в пълно нестяжание (непритежаване). Както при летателния балон – изхвърлят баласта, тежестите на земните привързаности, за да „полетят” към небето.

Бог не изисква от нас непременно такива подвизи. Той ни е дарил с безчислени блага – материални и духовни -„за наша наслада и храна”. Никое от тези материални бла­га ние не трябва да превръщаме в цел и смисъл на живота си, в идол, на който да служим и да се кланяме и на който да разчитаме и да се осланяме. Христос осъжда безумния богаташ не само за начина, по който възнамерява да употреби богатството си и за алчността му, а и за вярата му, че в това богатство е изворът на щастието и че то (богат­ството) е гаранция против бедите и нещастията в живота.

Нека се вгледаме внимателно в себе си, в сърцата си. Поставили ли сме в тях някой идол на мястото на Бога? Пристрастени ли сме към нещо земно и преходно, прех­върлили ли сме вярата, надеждата и любовта си от Бога върху него? Ако има и най-малък признак за това, нека се опомним навреме, за да не бъдем внезапно изненадани от тежки горчивини и разочарования. Нека в живота си тър­сим най-напред Бога и Неговата мъдрост, на Него да вяр­ваме и на Него да се уповаваме. Да знаем и да помним истинската стойност на земните и небесните блага, да се ползваме благоразумно от тях, да богатеем в Бога и да си събираме съкровища на небето.

Защото „дето е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни” (Лука 12:34). /18 ноември 2007г./

източник: Сайт на о. Александър Лашков

Още статии от същия автор: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.